О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
гр. София, 24.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3922 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК вр. с пар. 74 ПЗР към ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г..
Образувано е по касационна жалба на ищцата И. П. К.-Б. срещу решение № 4146 от 12. 06. 2017г., постановено по гр. дело № 2000/2017г. на Софийски градски съд, ГО, с което е отменено решение от 24.11.2015г. по гр. дело № 54905/2015г. на СРС, 76 състав в частта му, с която е признато за незаконно и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед № ЧР-01-115/13.05.2015г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието, считано от 14. 07. 2015г., и ищцата е възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист”, както и в частта, с която ответното министерство е осъдено на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ да й заплати сумата 1 615 лв. – обезщетение за оставане без работа през периода 14. 07. 2015г. – 11. 09. 2015г., ведно със законната лихва, считано от 12. 09. 2015г. и сумата 398 лв. – разноски, и вместо него е постановено ново решение, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от И. П. К.-Б. искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ и ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 112.30 лв. – разноски за въззивната инстанция и суми от по 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за първа и за въззивна инстанция. В останалата част, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за разликата до предявения размер от 1 700 лв., първоинстанционното решение е потвърдено.
Касаторката – ищца поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба навежда доводи за наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „При оспорване на достоверната дата на документи, представени от работодателя за доказване на извършен подбор и неангажиране на доказателства от негова страна за достоверността на датата, следва ли същите да се кредитират от съда и как с оглед правилото на чл. 181, ал. 1 ГПК и конкретно в настоящия случай следва ли съдът да не ги кредитира, като приеме, че те не са съществували към датата на подбора?“, по който поддържа допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно разрешаването му в противоречие с две решения на ВКС по чл. 290 ГПК, които не индивидуализира, но твърди, че са приложени към жалбата; 2. „Налице ли е предварително съгласие на Инспекция по труда за съкращаване на служител, ползващ се със закрила, ако то е дадено след изготвяне на заповедта за уволнение и изпращането й на служителя, но преди получаването й от него?“, по който въпрос сочи допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно разрешаването му в противоречие с решение на ВКС по чл. 290 ГПК, което не посочва конкретно, но твърди, че препис от решението е приложен към жалбата, като навежда и твърдения за наличие на допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради неясно тълкуване в съдебната практика по него и поради значимостта му за развитие на правото. Към касационната си жалба касаторката – ищца прилага преписи от следните решения на ВКС, постановени в производства по отмяна по чл. 303 и чл. 307 ГПК: решение № 44/13. 04. 2014г. по т. д. № 4696/2013г. на І т. о., ТК и решение № 196/10. 11. 2016г. по гр. д. № 1737/2016г. на ІІІ г. о., както и препис от решение № 48/29. 01. 2010г. по гр. д. № 5061/2008г. на ІІІ г. о. на ВКС, постановено в производство по чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието /ответник в настоящото производство/ подава писмен отговор в законния преклузивен срок, в който оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното въззивно решение да бъде потвърдено като правилно и да му бъдат присъдени съдебните разноски за трите съдебни инстанции на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. /не е поискал юрисконсултско възнаграждение, представляван е от такъв и няма други разноски пред ВКС – не се присъждат разноски пред ВКС, не допуска КО/
Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по обективно съединени искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, т.е. същата е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, по които е счел за установено, че със заповед № ЧР-01-115/13.05.2015г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието, връчена лично на ищцата на 14. 07. 2015г. чрез нотариална покана, е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на длъжност „главен специалист“ в Служба по регистрация – София, Регионална дирекция – София, Главна дирекция „Регистри“, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради съкращаване на щата; че към релевантния за преценка относно законосъобразността на упражненото преобразуващо право на уволнение от работодателя момент – този на връчване на заповедта за уволнение, са настъпили организационните промени във връзка с численото трансформиране на щатните бройки за процесната длъжност „главен специалист“, т.е. че е осъществено реално съкращаване на щатните бройки от 23 на 20 за заеманата от ищцата длъжност, както и че работодателят е изпълнил задължението си да извърши дължимия подбор между всички служители, заемащи длъжността, съгласно законоустановените критерии по чл. 329 КТ /професионална квалификация и начин на работа/, с участието на ищцата, при което последната е получила най – ниската оценка от всички участвали в подбора 23 – ма служители.
СГС е посочил, че съдебният контрол за законосъобразност на подбора обхваща и проверка доколко субективно приетите от работодателя оценки не са извършени само при формално прилагане на законовите критерии, а съответстват на действително притежаваните квалификация и ниво за изпълнение на възложената работа. Сочи, че тази проверка, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, се извършва при изрично и своевременно оспорване от ищцата на начина на оценяването, с което същото се въвежда в спорния предмет, и в рамките на процесуалната преклузия. Приема, че в исковата молба ищцата е релевирала, че документите за изменение на длъжностното разписание и за извършения подбор не са й представени за запознаване, те са формално изготвени с цел намиране на основание за нейното уволнение и тя се съмнява дали изобщо се били изготвени към датата на уволнението, от които обстоятелства извежда незаконосъобразност на извършения подбор. Въззивният съд е намерил за установено, че ищцата своевременно в първата инстанция е оспорила единствено представените с отговора на исковата молба заповеди за пристъпване към процедура по подбор и за назначаване на комисия по подбора, за които твърди, че били изготвени за целите на процеса, а в своя отговор на въззивната жалба на ответника само общо възразява, че подборът е ненадлежно извършен, защото документите за него са съставени за нуждите на процеса. При липса на други своевременно въведени спорни факти извън провеждането на подбор, а именно във връзка със законосъобразността на проведения подбор и конкретно с начина на оценяване на определени действителни качества, СГС приема, че последните обстоятелства не следва да се обсъждат от решаващия съд, доколкото служебен контрол за законност на подбора е допустим само по доводи, своевременно заявени в първата съдебна инстанция.
Въззивният съд намира за спазена задължителната процедура по чл. 333, ал. 1, т. 4 вр. ал. 7 КТ с оглед факта, че ищцата е временно неработоспособна през периода 04.07.2015г. – 02.08.2015г., за когато разполага с болничен лист. Сочи, че законодателната закрила се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение, който е и моментът на уволнението по смисъла на чл. 344, ал. 3 КТ, към който момент /14. 07. 2015г./ работодателят вече е получил по повод свое искане, съответното разрешение изх. № 159212/25.05.2015г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София за прекратяване на трудовия договор с ищцата от заеманата длъжност на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Заключава, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна следва да се отхвърли като неоснователен, като приема, че подлежат на отхвърляне и обусловените искове по т. 2 и т. 3 от същата алинея за възстановяване на ищцата на заеманата отпреди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Поставеният от касаторката материалноправен въпрос за момента към който следва да бъде преодоляна закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, макар да осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК /решение № 358 от 31. 10. 2011г. по гр. д. № 265/2011г. на Трето г.о.; решение № 437 от 20. 01. 2012г. по гр. д. № 1594/2010г. на Четвърто г.о.; решение № 197 от 09. 06. 2011г. по гр. д. № 661/2010г. на Четвърто г.о.; решение № 93 от 31. 05. 2013г. по гр. д. № 519/2012г. на Четвърто г.о. и др./. Според последната правнорелевантният момент, към който следва да е осъществена предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ е връчването на заповедта за уволнение или предизвестието за това, т.е. моментът, към който правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е породило действие с достигането на писменото изявление до адресата. Към този момент следва да се преценява законността на изявлението – съществувало ли е потестативното право на работодателя и надлежно ли е упражнено то, включително преодоляна ли е закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ. Без правно значение за преценката за спазване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ е моментът на изготвяне на заповедта за уволнение, тъй като съставянето й като документ не поражда правни последици без материализираното в нея изявление да е достигнало до адресата. Наличието на задължителна съвременна и безпротиворечива практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с която атакуваното въззивно решение е съобразено, както и на ясната и недвусмислена норма на чл. 333, ал. 7 КТ, изключва реализирането и на второто сочено допълнително основание за допускане на касационен контрол по този въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Процесуалноправният въпрос за тежестта за доказване на извършен от работодателя задължителен подбор по чл. 329 КТ, поставен от касаторката и преформулиран от съда съобразно правомощията му по т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, е включен в предмета на конкретното дело и е обусловил решаващите правни изводи на СГС по него, поради което осъществява общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. При въведен от ищцата в исковата молба довод за неизвършен задължителен подбор по чл. 329 КТ при процесното уволнение, респективно за извършването му не по надлежния ред и при изрично оспорване в писмена молба от 17. 11. 2015г., след запознаване с отговора на исковата молба и приложените доказателства за подбора, на заповедите на ответника за пристъпване към процедура по подбор /07. 05. 2015г./ и за назначаване на комисия по подбора /08. 05. 2015г./, както и на протокола за оценката на ищцата при извършения подбор, при преценка за законността на процесното уволнение, въззивният съд е следвало да изследва законосъобразността на задължителния в случая подбор по чл. 329 КТ, както досежно начина му на провеждане, така и досежно начина на оценяване на участващите в подбора 23 служители и съответствието на дадените оценки с действително притежаваните от тях качества, в съответствие със задължителните разрешения в ТР № 3 от 16. 01. 2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГК на ВКС, както и с постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: решение № 121 от 30. 05. 2017г. по гр. д. № 3718/2016г. на Четвърто г.о.; решение № 311 от 24.02.2017г. по гр. д. № 2333/2016г. на Четвърто г.о.; решение № 219 от 07.06.2013г. по гр. д. № 1378/2012г. на Четвърто г.о. и др.. Според последните при въведени в предмета на спора доводи за незаконосъобразност на извършения от работодателя подбор по чл. 329 КТ, респективно за неизвършването на дължим такъв подбор, и при оспорване на съставените от работодателя документи по подбора, вкл. като съставени за нуждите на исковия процес, работодателят носи тежестта да докаже чрез пълно и главно доказване извършването на задължителния подбор по чл. 329 КТ съобразно двата законоустановени критерии /по – висока квалификация и по – добра работа/ и съответствието на дадената оценка при подбора по отделните показатели на действително проявените професионални качества и квалификация на служителя с оглед на възложената работа, което доказване e допустимо да стане с всички доказателствени средства, вкл. със свидетелски показания. При дадени указания по чл. 146, ал. 2 ГПК от първоинстанционния съд за носената от работодателя тежест за доказване на извършването и законосъобразаността на подбора, при оспорването му от ищцата в исковата молба и при оспорване на документите по подбора, и при неангажирането от носещия тежестта за доказване на тези правнорелевантни факти работодател на каквито и да било доказателства освен съставените от него и оспорени от противната страна документи, следва да бъдат приложени последиците от неустановяване с нужните доказателства на съответните факти. Въззивният съд е процедирал в обратния смисъл, давайки разрешение на поставения процесуалноправен въпрос в противоречие с цитираната по – горе задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, при което е осъществено освен общото и соченото допълнително основание за допускане на касационен контрол по този въпрос.
На основание изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по горепосочения процесуалноправен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4146 от 12. 06. 2017г., постановено по гр. дело № 2000/2017г. на Софийски градски съд, ГО, Четвърти – А въззивен състав.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.