Р Е Ш Е Н И Е
№ 530
гр. София, 04 януари 2012 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на девети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Красимира Колова
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 2005 по описа за 2011 г
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. Т. М., депозирана чрез защитник, и по жалба на подсъдимия Н. С. Г., депозирана чрез защитник, срещу решение на Софийски апелативен съд № 46 от 7.06.2011 г, по ВНОХД № П 189/10, с което е потвърдена присъда на Софийски градски съд от 17.06.10, по НОХД № С-451/08.
С първоинстанционната присъда, подсъдимият Д. Т. М. е признат за виновен в това, че на 29.12.2007 г, около 14 часа, в [населено място], в съучастие като извършител с подсъдимия Н. С. Г., действал като подбудител, умишлено е умъртвил Н. М. Г., като деянието е извършено предумишлено, с оглед на което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 9 вр. ч. 115 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъден на осемнадесет години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип, със зачитане на предварителното задържане, считано от 8.01.2008 г до 10.06.2009 г, а подсъдимият Н. С. Г. е признат за виновен в това, че за времето от неустановена дата до 29.12.2007 г, в [населено място], в съучастие като подбудител с подсъдимия Д. Т. М., действал като извършител, умишлено е склонил М. да умъртви Н. М. Г., като убийството е предумишлено и извършено на 29.12.2007 г, около 14 часа, с оглед на което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 9 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 3 и чл. 54 НК, е осъден на осемнадесет години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип, със зачитане на предварителното задържане, считано от 6.02.2008 г до 10.06.2009 г, като е оправдан по обвинението по чл. 20, ал. 3 НК, за периода с начална дата месец октомври 2007 г, за периода след 29.12.2007 г до 4.01.2008 г, и по обвинението по чл. 20, ал. 4 НК.
С жалбите на подсъдимите М. и Г. се релевират всички касационни основания.
С жалбата на подсъдимия М. и допълнението към нея се изтъкват следните доводи:
Правото на защита на подсъдимия М. е нарушено, а изводите за неговото авторство са изградени на недопустими предположения. Правото на защита е накърнено, тъй като обвинението визира 2008 г, а присъдата е за 2007 г. При претърсването и изземването са допуснати съществени процесуални нарушения, не е участвал специалист-технически помощник, компютърен специалист, а компютърната конфигурация е иззета, без да е описана с индивидуализиращи белези и без отбелязване на формите на защита срещу бъдещ нерегламентиран достъп. Запечатването на компютърната система с картон и червен печат не е достатъчно, за да се приеме, че са взети мерки за индивидуализация и защита срещу евентуално бъдещо нерегламентирано вмешателство. Допуснато е съществено нарушение при снемане на данните от иззетата компютърна информационна система, тъй като не е спазена процедурата по чл. 163, ал. 8 НПК. Неправилен е изводът, че от съдебно-техническите експертизи е установена липсата на неправомерна интервенция върху иззетата компютърна техника, който извод почива на констатацията на вещото лице, че не е нарушена целостта на опаковките и не са засегнати печатите на изследваните обекти. Неправилно е интерпретирано като несъществено нарушението при прехвърлянето на компютърните данни, извършено от вещото лице вместо от специалист-технически помощник. Допуснато е нарушение на чл. 135 НПК, тъй като не е спазено изискването за записване на компютърните данни на хартиен носител, по реда на чл. 163, ал. 7 НПК. При изземването на съобщенията, разменени чрез програмата „Skype”, не е спазена процедурата на чл. 165 НПК, а становището на въззивния съд по този въпрос влиза в противоречие с разпоредбите на Конституцията и Закона за електронните съобщения. Неправилно са интерпретирани съобщенията по „Skype” като „компютърни данни” по чл. 93, т. 22 НК, а не като „кореспонденция” по чл. 165 НПК. Незаконосъобразно е становището, че защитата на кореспонденцията важи само до получаване на съобщението от неговия адресат. Превратно е оценена доказателствената съвкупност, тъй като са анализирани само част от доказателствата и са игнорирани други, както и не са обсъдени доказателствата, събрани в хода на въззивното съдебно следствие. Липсват надеждни доказателства относно момента на причиняване смъртта на жертвата, а изводът, че това се е случило на инкриминираната дата около 14 часа, почива на предположение. Не са изложени убедителни съображения защо е отхвърлено алибито на подсъдимия М., изводимо от неговите обяснения, и подкрепено от показанията на св. П. и св. Ш.. Изводите относно мотива на престъплението са произволни и почиват на тълкуване на съобщенията, разменени по „Skype”. Във въззивното решение не е обсъдена правната страна на деянието, не са коментирани елементите от състава на престъплението, липсват аргументи относно квалифициращия белег „предумишлено”. Неправилно са преценени разговорите по „Skype”, които сочат на намерение да се извърши определено действие, но не и на реално извършено действие. Допуснато е нарушение на материалния закон. Наложеното наказание е явно несправедливо.
С жалбата на подсъдимия М. се прави искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на жалбоподателя или за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
С жалбата на подсъдимия Г. се изтъкват следните съображения:
По отношение на подсъдимия Г. материалният закон е приложен неправилно. Отговорността му за подбудителство е ангажирана без наличието на конкретни доказателства за склоняване на подсъдимия М.. Изводът за неговото участие в престъплението почива на подозрение, изведено от косвени доказателства. В обвинителния акт е записано, че „за проблемите с баба си, обвиняемият Г. разказал на обвиняемия М., който заявил, че може да реши проблема, като елиминира пострадалата”. От формулировката на обвинителния акт следва, че решението на подсъдимия М. да убие пострадалата е взето от него самостоятелно, а не в резултат на убеждаване, от страна на подсъдимия Г.. Отношението на подсъдимия Г. към намерението на подсъдимия М. да умъртви баба му, макар и нехуманно и противоестествено, не може да послужи като основание да бъде ангажирана наказателната му отговорност за подбудителство. В обвинението не е конкретизиран периодът, в който е осъществено склоняването, а изводите в тази насока са отнесени единствено към репликата от 28.12.2007 г, че Г. „очаква подарък от Дядо Коледа”. Обвинителната теза е изградена на обстоятелства, сочещи на евентуално помагачество, по което обвинение подсъдимият Г. е оправдан, а е признат за виновен за подбудителство, при липсващо фактическо обвинение за такова / в обвинителния акт е изложен факт за формирано у М. решение да „направи услуга” на своя приятел, като „елиминира” пострадалата /. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че мотивирането на М. е осъществено чрез лични срещи и разговори между обвиняемите, а в диспозитива е отразено, че това се е случило чрез разговори по „Skype”, проведени на 28.12.2007 г. Правото на защита е нарушено с предявяване на обвинение за 2008 г и осъждане за 2007 г. Недопустимо е разширен периодът на обвинението, като подсъдимият Г. е признат за виновен за неустановена дата, тоест, за период, предшестващ инкриминирания. Налице е нарушение на правото на защита, изразяващо се в извода, че склоняването на М. е осъществено преди 28.12.2007 г, докато в диспозитива на обвинителния акт са изложени реплики от кореспонденцията по „Skype”, датиращи от 28.12.2007 г. Въззивният съд не е дал отговор на релевираните пред него възражения срещу законосъобразността на осъдителната присъда. Наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не съответства на данните за личността на жалбоподателя, на младата му възраст и на чистото му съдебно минало.
С жалбата на подсъдимия Г. се правят алтернативни искания: да бъде отменен въззивният акт и жалбоподателят да бъде оправдан или да бъде отменено решението и делото да бъде върнато за ново разглеждане, или да бъде изменено решението, като бъде намалено наложеното наказание.
В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата на подсъдимите М. и Г. пледира за уважаване на жалбите.
Подсъдимите М. и Г. не участват лично в касационното производство.
Представителят на ВКП счита жалбите за неоснователни.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
В обхвата на нарушението по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК попадат само процесуалните нарушения, които съществено накърняват правата на страните в наказателния процес, а такива по настоящето дело не са допуснати. В обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат фактически обстоятелства, които ясно и недвусмислено очертават инкриминираното деяние като извършено на 29.12.2007 г. Вярно е, че в диспозитива на обвинителния акт е посочено, че престъплението е осъществено на 29.12.2008 г, но, както правилно е приел и въззивният съд, касае се за техническа грешка, която не нарушава правото на защита, тъй като релевантните факти, срещу които е организирана защитата, съдържат действителната година на инкриминираното деяние, а и следва да се има предвид, че годината / 2007 г / е отразена вярно в постановената присъда. Липсва релевираното съществено процесуално нарушение при претърсванията и изземванията от жилищата на подсъдимите. Процедурите по чл. 163 НПК са проведени при спазване на процесуалните изисквания, получили са и необходимата за тяхната валидност съдебна санкция / под формата на предварително разрешение и на последващо одобрение /, поради което резултатите им могат да се ползват при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти. При изземването на компютърните конфигурации е спазен чл. 163, ал. 6 НПК, тъй като веществените доказателства са предявени на лицата, изброени в закона, опаковани са и са запечатани по надлежния процесуален ред. Процесуалният закон предвижда възможност за изземване на предмети, книжа или „компютърни информационни системи, в които се съдържат „компютърни информационни данни” / чл. 163, ал. 2 и ал. 6 НПК /, или за изземване само на „компютърни информационни данни” / чл. 163, ал. 7 НПК /. По настоящето дело иззетите компютърни конфигурации представляват „компютърни информационни системи”, с изземването на които по делото се приобщават и съдържащите се в тях „компютърни информационни данни”. При тази хипотеза, валидността на изземването на „компютърните информационни данни” се явява функция от валидността на изземването на „компютърните информационни системи”, а в настоящия случай, изземването им е валидно, тъй като са спазени изискванията на чл. 163 НПК. По делото липсва самостоятелно изземване на „компютърни информационни данни”, извън системите, в които са се намирали, поради което не е имало необходимост от провеждане на процедурата по чл. 163, ал. 7 НПК, откъдето следва, че се явява безпредметно да бъдат обсъждани релевираните нарушения по чл. 163, ал. 7 и ал. 8 НПК, касаещи действия, които не са проведени.
С развитието на информационните технологии и широкото им навлизане в обществения живот за доказването на определени престъпни прояви, главно, на т. нар. компютърни престъпления, се борави с нова категория доказателства – електронните доказателства, а именно: такива, намиращи се в или произхождащи от компютърни системи. В Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространството на Съвета на Европа, влязла в сила за Република България на 1.08.2005 г, и в Препоръка /95/ 13 на Съвета на Европа за уреждане на наказателноправните въпроси, касаещи претърсването и изземването на доказателства, намиращи се в или произхождащи от компютърни системи, се съдържат разпоредби, имащи отношение към посочената категория доказателства. В своите актове, Съветът на Европа обръща внимание на държавите да изработят правила за събиране, запазване и представяне на електронните доказателства по начин, който да осигури тяхната цялост и автентичност. Процедурата по чл. 163 НПК изпълнява изискването държавата да гарантира законен достъп до компютърната система, в която се съдържат интересуващите процеса данни, както и автентичност на получената информация. Законосъобразното протичане на претърсването и изземването, засягащо компютърните информационни данни, е гаранция, че информацията ще бъде ползвана във вида, в който е съществувала, към момента на изземването й, тоест, без да се допусне манипулация и промени в съдържанието й. По настоящето дело, изискването за надеждност на прехвърлената информация е изпълнено. Вещото лице е констатирало, че целостта на опаковките на предоставените му компютърни конфигурации не е нарушена, както и това, че липсва неправомерна намеса в изследваната информация. При изготвяне на заключението са спазени съвременните изисквания за правилно боравене с информационни данни / използвана е програма „Encase” /. Следователно, по настоящето дело са спазени законовите гаранции за автентичност на изследваната информация и за надеждност на резултатите от проведеното експертно изследване.
Същественият по делото въпрос е за правната характеристика на намерените в масивите на компютърните конфигурации „разговори” по „Skype”, проведени между подсъдимите. Данните, изводими от тези „разговори”, имат двойнствена правна природа. От една страна, попадат в обхвата на понятието „компютърни данни” по смисъла на чл. 93, т. 22 НК, чието приобщаване се осъществява, по реда на чл. 163 НПК. От друга страна, представляват приравнен случай на кореспонденция, за която е приложим редът по 165 НПК, предвиждащ само предварително разрешение от съдебен орган. Процедурите по чл. 163 и чл. 165 НПК имат за цел да приобщят доказателства в наказателния процес, но се провеждат при различни предпоставки и имат различно приложно поле. Те засягат чужда, правно защитена сфера / неприкосновеност на жилището, на личния живот, тайната на кореспонденцията /, а условие за тяхната валидност е наличието на съдебна санкция, представляваща съдебен контрол върху законосъобразността на проведеното действие. В конкретния случай, не може да се счете, че разследващият орган е заобиколил закона, като е провел процедурата чл. 163 НПК вместо тази по чл. 165 НПК. Това е така, защото, от една страна, откриването на процесните „компютърни данни” е в резултат на претърсване на жилищата на подсъдимите, където са намерени и иззети компютърните конфигурации, а, както е известно, процедурата по чл. 165 НПК не предвижда претърсване с цел изземване на кореспонденция или електронна поща, а визира само задържане и изземване на такава. От друга страна, липсват данни, че целта на действието по чл. 163 НПК е била именно да бъде издирена и иззета информация с характер на кореспонденция, като бъде избегнат редът по чл. 165 НПК. Разследването се е насочило към претърсване на жилищата на подсъдимите, за да открие евентуални материални следи от престъплението / например, оръжието, с което е причинена смъртта на жертвата, дрехи или обувки на извършителя /, в какъвто случай се провежда процедурата по чл. 163 НПК. Друго би било положението, ако по делото се съдържат данни, че целта на разследващия орган е била да получи достъп до информация с характер на кореспонденция чрез игнориране на процедурата по чл. 165 НПК. В този случай, получаването на информацията би било неправомерно и нейното приобщаване към доказателствения материал няма да се счита валидно и няма да се ползва при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти. Както вече беше посочено, доколкото по настоящето дело липсват данни, че разследващият орган е заобиколил закона, следва, че информацията, приобщена по реда на чл. 163 НПК, включваща и данните с характер на кореспонденция, може да бъде ползвана при решаване на делото. Макар и въззивният съд да е приел, че „разговорите” по „Skype” не са кореспонденция, който извод не се споделя от настоящата инстанция, това становище не повлиява на правилността на доказателствените му изводи, тъй като въпросът дали „разговорите” да бъдат ценени като част от годната доказателствена съвкупност е решен законосъобразно.
Настоящата инстанция не споделя и също така извода, че защитата на кореспонденцията важи само до момента на получаването й от адресата. Разпоредбите на Конституцията, НК, НПК, Закона за електронните съобщения, Закона за електронния документ и електронния подпис дават основание да се приеме, че закрилата на кореспонденцията е всеобхватна, тоест, важи и след получаване на съобщението. Становището на въззивния съд по този въпрос, макар и неправилно, също не се е отразило на правилността на крайните му доказателствени изводи, а оттам, и не е повлияло на изхода на делото, тъй като данните, представляващи кореспонденция, са част от доказателствения материал, годен да послужи при формиране на изводите по релевантните факти.
Относно доводите за нарушение в обвинителния акт, засягащо правата на подсъдимия Г., следва да се отбележи следното: В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че „за проблемите с баба си обвиняемият Г. разказал на обвиняемия М., който нееднократно заявявал, че може да „реши” тези проблеми, като „елиминира” пострадалата. Следващото изречение обаче гласи: „В тези разговори обвиняемият Г. поискал от обвиняемия М. да убие баба му, като по този начин разреши проблемите му – той и баща му да получат недвижимото имущество на пострадалата”, тоест, налице е фактическо обвинение за подбудителство на Г. по отношение на М.. В обстоятелствената част на обвинителния акт е изложен кръгът от факти, на които почива обвинението спрямо Г., а в диспозитива, в който поначало не се излагат факти, а се очертават съставомерните признаци на деянието, в случая, ненужно са възпроизведени част от релевантните факти / тези, основани на репликите по „Skype” /. Известно е, че обвинението представлява неделимо единство на фактическо и юридическо обвинение. В обстоятелствената част на обвинителния акт се описват релевантните факти, срещу които се упражнява правото на защита, а в диспозитива, правната квалификация на деянието. Критерий за това дали е спазено правото на защита е положителната констатация, че е налице съответствие между фактическото и юридическото обвинение, който критерий по настоящето дело е изпълнен. Ето защо, не може да бъде споделено становището, че фактическото обвинение по отношение на жалбоподателя Г. следва да се счита сведено само до изложеното в диспозитива на обвинителния акт. Липсва нарушение на правото на защита на жалбоподателя Г. относно формулировката на периода, за който е ангажирана наказателната му отговорност. Прието е, че подбудителството е осъществено в период от неустановена дата до 29.12.2007 г, като за останалата част от периода деецът е оправдан. Следователно, отговорността за „неустановена дата” се вмества в инкриминирания период, а не го надхвърля, което проличава от оправдателния диспозитив на присъдата.
Липсва релевираното нарушение при анализа на доказателствата и доказателствените средства. Възприетата обвинителна теза почива на надеждна доказателствена основа, а не на предположения. Въззивният съд изрично е посочил, че изводите по релевантните факти почиват на цялостна, комплексна оценка на фактите, изводими от приложените доказателствени източници, разгледани в тяхната взаимна връзка и логическа обусловеност. Верен е изводът, че се формира верига от косвени доказателства, очертаваща единствено възможен правен извод. Прецизно и детайлно е посочена връзката на разменените съобщения с обективните находки, констатирани при огледа – мястото на трупа, начина на умъртвяване на жертвата, инсценировката на грабеж. Независимо от оправдаването на подсъдимия Г. за помагачество, при преценката за наличието на подбудителство няма пречка да бъдат съобразени всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а не само тези, които са относими към обвинението по чл. 20, ал. 3 НК. Верен е изводът, че решението на М. да „елиминира” пострадалата не е взето от него самостоятелно, а в резултат от убеждаването му, от страна на подсъдимия Г., данни за което се съдържат при оценка на данните, изводими от кореспонденцията им по „Skype”. На репликата на Г., че желае да се върне в София, но му трябва „подарък от Дядо Коледа”, иначе го „чака мизерия и деспотизъм”, отговорът на М. е: „Мисля по въпроса”. Използваната от М. глаголна форма „мисля” е в сегашно време, което сочи на процес, незавършено действие, а не на формирано у М. решение, каквато е тезата на защитата. Събраните доказателства, оценени съвкупно и в пълнота, сочат на съучастие, при което Г. е действал като подбудител, а М. като извършител, който извод почива на приноса на всеки от тях при изработване на съвместния план за действие, включващ предварителна подготовка, уточнение на оръжието, способа за умъртвяване на жертвата, начина за заличаване на следите от престъплението, инсцениране на грабеж, изключването на възможността полицията да работи по версията за участие на „вътрешен човек”, елиминиране на възможността подозрението да падне върху внука на жертвата, обмислянето на момента за намиране на трупа, режисирането на сценарий по откриване на тялото, целящ затрудняване на полицията при установяване момента на причиняване на смъртта, уточнението какво да бъде поведението на внука при откриване на трупа, осигуряване на алиби при разследване на престъплението. Ето защо, не може да бъде споделен довода, че по делото е установено безчовечно отношение на подсъдимия Г. към вече формирано у М. решение да „елиминира” баба му, което предопределя липсата на основание да се ангажира наказателната му отговорност за подбудителство. Разговорите по „Skype” са елемент от веригата косвени доказателства, на които се основава осъждането на подсъдимите, но не са единственото доказателство, послужило за тяхното осъждане. От този аспект, не може да бъде споделено становището, че проведените разговори свидетелстват само за намерение да се извърши определено действие, но не и за извършването на самото действие. Верни са доказателствените изводи, касаещи действията на подсъдимия М.. Правилно са интерпретирани гласните доказателства, изводими от неговите обяснения, показанията на св. П. и св. Ш., за да се приеме, че алибито на М. е опровергано, тъй като той е разполагал с обективната възможност да извърши престъплението. Липсва нарушение при установяване приблизителния час на смъртта на жертвата, тъй като в съвкупност са обсъдени доказателствата, имащи отношение към този въпрос. Правилно е изяснен мотивът на престъплението: користните подбуди, отчетени при индивидуализацията на наказанието. Обсъдени са доказателствата, събрани в хода на въззивното съдебно следствие. Изслушана е Съдебно-техническа експертиза, с която е опровергана версията за размяна на съобщенията между други лица, а не между подсъдимите. Въззивният акт съдържа, макар и в синтезиран вид, изводи относно правната страна на деянието. В тази част на изложението са споделени подробните съображения на първата инстанция, в какъвто случай не е необходимо цялостното им преповтаряне. Възраженията на защитата са намерили отговор при обсъждане на основните спорни въпроси по делото.
По изложените съображения, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което липсват основания за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено.
При правилно установените релевантни факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен / фактите обуславят възприетата съставомерност на деянието /, тоест, материалният закон е приложен правилно. Не може да бъде уважено искането за оправдаване на подсъдимите, при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като хипотезата на осъждане за несъставомерно деяние, в случая, не е налице.
Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. За извършеното престъпление, отличаващо се с изключително висока степен на обществена опасност, произтичаща от проявеното бездушие и безчовечност към беззащитна възрастна жена, явяваща се близка родственица на подсъдимия Г., която степен на обществена опасност допълнително се завишава от користния мотив на престъплението, наложеното наказание е определено по най-леката алтернатива на санкцията по чл. 116, ал. 1 НК. То е съобразено със смекчаващите обстоятелства / чисто съдебно минало и млада възраст на подсъдимите / и с целите по чл. 36 НК. Отдадено е дължимото значение на целта на наказанието да бъде постигнато превъзпитание на дейците с оглед бъдещата им ресоциализация в обществения живот. Не са налице основания за смекчаване на наказателноправното им положение, поради което искането в тази насока не може да бъде удовлетворено.
По изложените съображения, ВКС намери, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 46 от 7.06.2011 г, по ВНОХД № П 189/10.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: