Р Е Ш Е Н И Е
№ 532
гр.София, 03.01.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на пети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 2468/2011 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбата на служебния защитник на подсъдимия В. Ц. М. против решение № 213/29.06.2011 год. по въззивно нохд № 384/2011 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, VІІ въззивен състав. Поддържат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, конкретизирани с липса на отговор по направени конкретни възражения, приемане на фактическа обстановка, различна от изложената в обвинителния акт и неправилна оценка на показанията на св.В.К.. Оспорва се законосъобразността на приложения материален закон с осъждането на М. и приемането за съвместно разглеждане на граждански иск за неимуществени вреди. С касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК се обосновава искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
Гражданският ищец В. Н. К. не е направил възражение срещу подадената жалба.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата и поддържа, че поради липса на нарушения решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка в пределите на своята компетентност и намира:
Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 384/2011 год. потвърдил присъда № 48/01.03.2011 год. по нохд № 46/2010 год. на Благоевградския окръжен съд, с която признал подсъдимите В. Ц. М., А. В. Г. и И. Г. М. за виновни в това, че на 16.07.2009 год. в село К… в съучастие като извършители отвлекли св.В.К. с цел противозаконно да го лишат от свобода като деянието е извършено от две и повече лица. На основание чл.142, ал.2, т.2 вр.ал.1/стар/НК вр.чл.20, ал.2 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК /а подс.М. при условията на чл.54 НК/ ги осъдил съответно Г. на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание отложил на основание чл.66, ал.1 НК за срок от 3 години; М. – на 1 година лишаване от свобода с отлагане на изпълнението за срок от 3 години, а подс.М. на 3 години лишаване от свобода като за изтърпяване на наказанието определил режим и тип на затворническото заведение при условията на чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС.
Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 2 000 лева, които М. да заплати на К. със законните последици и отхвърлил за разликата до пълния предявен размер.
Въззивният съд е извършил цялостна проверка на обжалвания от защитника на подсъдимия М. първоинстанционен съдебен акт с оглед процесуалното задължение по чл.314 НПК. Констатирал е, че са събрани възможните и в достатъчен обем доказателствени средства при спазване изискванията по чл.13 НПК и чл.107 НПК с цел разкриване на обективната истина и при съблюдаване правата на страните. Приел е,че извършената проверка, анализ и оценка е направена от първоинстанционния съд при стриктно спазване предписанията по чл.107, ал.3 и ал.5 НПК. Възприел е като правилна установената фактическа обстановка, която е изложил подробно. Направил е извод, че оценката на установеното обективирано поведение на всеки един от подсъдимите е в съответствие с данните, съдържащи се в доказателствените средства, както и че отстраняването на констатираните противоречия е съобразно изискванията по чл.305, ал.3 НПК. Подробно е изложил правните съображения за квалификацията на деянието на подсъдимите като е обсъдил възраженията по повод законодателната промяна в нормата на чл.142 НК, извършена след датата на инкриминираното в обвинителния акт деяние. Настоящият състав изцяло ги споделя и не намира основание да ги повтаря. Основани са на събрания доказателствен материал, съдържащ данни за относими към предмета на доказване обстоятелства, на постоянната съдебна практика и правната теория за случаи като конкретния относно решението да определи кой е по-благоприятния за подсъдимите закон във връзка с решаване на въпросите за вината и отговорността. Налице са обективните и субективните признаци на престъплението по чл.142 НК, поради което законосъобразно подсъдимият М. е признат за виновен. Поведението му, установено със свидетелските показания, е намерило конкретно проявление в участие при принудителната промяна на местопребиваването на св.К. с реално осъществени действия, представляващи форма на принуда – нанесен удар, заплахи, наличие на бухалка, проява на активност при проникване в жилището, извеждане в неговото присъствие и с помощта на другите двама подсъдими от жилището и насилствено, без правомощия по закон и въпреки противопоставянето свидетелят да ги придружи. С тези действия са накърнени личната свобода и неприкосновеност на свидетеля, независимо,че пряката цел не е била такава. Непрецизната формулировка с употребата на „стар” за новата редакция на чл.142 НК не е нарушение, което да е съществено и да води до нарушаване процесуалните права на страните. Не е нарушение и липсата на мотиви във въззивното решение по възражение като изложеното в посочения смисъл в жалбата.
Неоснователно е възражението, че въззивният съд е възприел фактическа обстановка, различна от изложената в обвинителния акт, за конкретното поведение на подсъдимия М.. В жалбата са цитирани избирателно части от обвинителния акт, в които липсват тези, съдържащи описанието на л.3 от обстоятелствената му част, за конкретните действия, от които след задълбочена преценка на целия доказателствен материал инстанциите по същество са направили верни фактически и правни изводи, отнасящи се до участието на М. в извършване на престъплението по повдигнатото му обвинение. Доколкото в жалбата се поддържа, че трето лице е извършител на престъплението, не само предвид приетата за установена фактическа обстановка, която не подлежи на касационен контрол, но и с оглед правомощията на прокуратурата да внесе обвинителен акт по отношение на лицата, за които са установени достатъчно данни за участие в престъплението, възражението не следва да бъде обсъждано.
Неоснователно е възражението, че неправилно е приет за разглеждане в наказателното производство предявения от св.К. граждански иск за неимуществени вреди. Въззивният съд по повод на оспорените правомощия на инстанциите по същество е приел, че са налице основанията да бъде приет и разглеждан гражданския иск на основание чл.45 ЗЗД при установените фактически положения за причинени увреждания на К., за действително претърпени болки и страдания в резултат от нанесения му от М. удар в областта на тазобедрената става. Тези изводи е основал на установените относими обстоятелства при разпита на свидетелите и на отразените в медицинското удостоверение обективни данни. Вредите, за които е предявен гражданският иск, произтичат пряко от престъплението, по повод на което е образувано наказателното производство. Не е задължително условие те да са елемент от състава на престъплението или да са нарушени съставомерни интереси на пострадалия. Достатъчно основание е да е претърпял вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление. Присъденият размер на обезщетение с оглед събраните по делото доказателства е съобразен с конкретно извършеното от подсъдимия и вида на телесното увреждане, оценено обективно по вид и продължителност на страданията в най-благоприятния за подсъдимия вариант. В този смисъл са съображенията на въззивния съд, които настоящият състав изцяло споделя. Затова като е приел, че искът е основателен, а размерът съответстващ на принципа за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД въззивният съд не е допуснал нарушение.
Предвид горното решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 213/29.06.2011 год. по въззивно нохд № 384/2011 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, VІІ състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/