О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
гр.София, 26.05.2009 г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.N 548 описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Р. П. Ц. от гр. Г. е подала касационна жалба срещу въззивно решение № 244 от 28.11.2008 г. по гр.д. № 254/2008 г. на Габровския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 13.05.2008г. по гр.д. № 1155/2007 г. на Габровския районен съд, с което е определен режим на лични отношения на бащата с детето Милан Д. Д. , род на 20.09.2004 г., и в частта, с която е отменено решението на районния съд относно ползването на семейното жилище и е разпределено ползването на същото между страните по делото.
Д. Д. Д. от гр. Г. е подал касационна жалба срещу въззивно решение № 4 от 13.01.2009 г. по гр.д. № 245/2008 г. на Габровския окръжен съд, постановено по реда на чл.192, ал.2 ГПК /отм./, с което е оставена без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка допусната в решение № 244 от 28.11.2008 г., постановено по същото дело.
Върховния касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими.
По касационната жалба на Р. П. Ц.:
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по жалбата не е подал писмен отговор.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е определен режим на лични отношения на бащата с детето му Милан в частта, с която е определил бащата да взема детето един месец през лятото.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, касаещ режимът на лични контакти на непълнолетно дете след прекратяване на брака, поради развод с родителя, който не упражнява непосредствено родителските права. Поддържа се, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд
Въззивният съд е приел, че в интерес на детето е то да бъде с бащата 30 дни през лятото.
С ППВС № 1/12.11.1974 г. по гр. д. № 3/74 г. е посочено, че съдът е длъжен да определи подходящи лични отношения между децата и родителите, като начинът и формата на поддържането им могат да бъдат най-разнообразни, както и че този въпрос се решава от съда с оглед особеностите на всеки конкретен случай, като съдът следва да се ръководи от интересите на децата.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно режима на лични отношения между родителя, който не упражнява непосредствено родителските права по отношение на непълнолетните деца при развод.
В конкретния случай въззивният съд е преценил фактическите обстоятелства, които са обусловили правния извод, че в интерес на детето е да бъде с баща си тридесет дни през лятото. Константната практика на ВКС намерила отражение и в П. № 1/1974г. на ВС е съобразена от въззивния съд, като с оглед посочените в нея критерии, съдът като е анализирал всички доказателства, преценил е интереса на детето, и е определил режим на лични отношения между бащата и детето. Преценката на съдилищата за начина и формата на поддържане на личните отношение между детето и родителя, с оглед нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интереса на децата, е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съда, решаващ спора по същество. Ето защо не е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С обжалваното решение съдът е приел, че ползването на семейното жилище следва да бъде разпределено между бившите съпрузи, като на жалбоподателката е предоставено ползването на бившата спалня, хола и дневната с кухненската част и банята, а на ответника двете тавански стаи, обособени в гарсониера с кухня и сервизни помещения, както и стаята от апартамента намираща се до входната врата, а тоалетната в апартамента е предоставена за общо ползване на двамата бивши съпрузи.
В изложение за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, касаещ ползването на семейното жилище след прекратяване на брака. Поддържа се, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
За да разпредели жилищните помещения в семейното жилище между бившите съпрузи въззивният съд е приел, че съществува възможност да се извърши такова разпределение, тъй като семейното жилище се състои от два самостоятелни обекта- тавански помещения, обособени в жилище със сервизни помещения и апартамент с жилищни и сервизни помещения. Разпределил е ползването на стаята, намираща се до входната врата на апартамента на бившия съпруг и общо ползване от двамата на едно от сервизните помещения в него като е приел, че с оглед здравословното му състояние освен обособените като жилище тавански помещения следва да ползва и посочените.
С ППВС № 12 от 28.11.1971 г. е посочено, че съдът следва да установи възможността семейното жилище да се ползва поотделно от двамата съпрузи. Възможността е в зависимост от броя на жилищните и сервизните помещения, такива, каквито са към момента на раздялата или развода, без преустройства, изменения и промяна на предназначението им, т.е. от възможността да се обособят самостоятелни жилищни и сервизни помещения за всяка от обособените за живеене части, като разпределянето на жилищните помещения между бивши съпрузи при общо ползване на сервизните е допустимо по изключение само ако отношенията са търпими.
В случая с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно разпределянето на жилищните помещения в семейното жилище между бившите съпрузи, при общо ползване на сервизно помещение. Постановеното от въззивния съд решение в частта за разпределяне на семейното жилище между бившите съпрузи, при общо ползване на сервизно помещение не е съобразено с постоянната практика на ВКС намерила отражение и в П. № 12/1971г. с оглед посочените в нея критерии за възможността за едновременно поотделно ползване на жилището, при общо ползване на сервизните помещения.
Предвид на това съдът в настоящия състав намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, в частта за ползването на семейното жилище по чл.107 СК.
Не е налице и основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателката не сочи да е налице липса на практика на ВКС по този въпрос, а напротив че решението е постановено в противоречие с трайната практика на ВКС, което е основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
По касационната жалба на Д. Д. Д.:
Д. Д. обжалва въззивно решение № 4 от 13.01.2009 г., с което е оставена без уважение молбата за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в решение № 244 от 28.11.2008 г., изразяваща се в това, че сервизното помещение от семейното жилище, представляващо баня-тоалетна е предоставено за общо ползване на страните само като тоалетна, а като баня е предоставено само на ответницата.
В изложение за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, касаещ ползването на семейното жилище след прекратяване на брака. Поддържа се, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона- основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Ответницата по жалбата Р. П. Ц. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Съдът в настоящия състав намира, че обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване, по следните съображения:
Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос не е разрешен от въззивния съд с обжалваното решение. Решението е постановено в производство за поправка на очевидна фактическа грешка допусната във въззивното решение. В него съдът е приел, че не е допусната фактическа грешка относно броя на сервизните помещения и е отхвърлил молбата на жалбоподателя.
Посочената в изложението практика на ВКС е неотносима към обжалваното решение, тъй като касае въпроса за ползването на семейното жилище, а не поправка на очевидна фактическа грешка. Затова не е налице основанието по чл.280, ал.1, т1 ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. Посоченото основание ще бъде налице когато се налага да се даде еднообразно тълкуване на закона, т.е. по повод постановеното от въззивния съд решение се налага отстраняване на противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд или преодоляване на погрешна постоянна практика, какъвто не е настоящият случай.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивно решение №4 от 13.01.2009 г.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 244 от 28.11.2008 г. по гр.д. № 245/2008 г. на Габровския окръжен съд в частта, с която е отменено решението на районния съд относно ползването на семейното жилище и е разпределено ползването на същото между страните по делото, по касационна жалба на Р. П. Ц..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 244 от 28.11.2008 г. на Габровския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението на районния съд, с което е определен режим на лични отношения между бащата Д. Д. Д. и детето Милан Д. Д. , по касационна жалба на Р. П. Ц..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4 от 13.01.2009 г. по гр.д. № 245/2008 г. на Габровския окръжен съд, по касационна жалба на Д. Д. Д..
Указва на Р. П. Ц. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв., на основание чл.18, ал.1, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: