О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
София, 02.10.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №1975/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 във вр. с ал.1 ГПК, образувано по частна жалба на адвокат А. И. Н. срещу определение №1779 от 30.05.2017г., постановено по ч.т.д.№1413/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 11 с-в, с което e оставена без уважение молбата на адв. А. Н. в качеството й на особен представител на „Х. енд У.”А., [населено място], за изменение на определение №1053/27.03.2017г., постановено по същото дело в частта за разноските.
В частната жалба (неправилно наименована частна касационна жалба) се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение поради противоречието му с указанията, дадени в т.6 на Тълк.решение №6/6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. ВКС, ОСГТК. Сочат се аргументи за основателността на молбата на особения представител за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство за въззивното производство по ч.т.д.№1413/2017г. на САС в размер, определен на основание чл.7 ал.1 т.7 във вр. с чл.7 ал.3 от Наредба №1/2004г. на ВАдв.С за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Допустимостта на частната жалба е обоснована с направеното тълкуване в т.24 от Тълк.решение №6/6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. ВКС, ОСГТК.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество [фирма] – в несъстоятелност ( [фирма] /н./), в който се поддържа, че частната жалба не следва да се допуска до касационно обжалване. Същевременно се излагат доводи, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
С определение №1053/27.03.2016г. по ч.т.д.№1413/2017г. на САС въззивният състав е потвърдил обжалваното пред него от адвокат А. Н. в качеството й на особен представител на молителя по чл.625 ТЗ „Х. енд У.”А. определение №6332/6.12.2016т. на СГС, с което е спряно производството по т.д.№7445/2016г. на СГС. Въззивното определение е влязло в сила като необжалваемо съгласно разпоредбата на чл.613а ал.3 ТЗ.
В едномесечен срок от постановяване на определението е депозирана молба от адвокат Н. с искане за допълване на постановеното определение като й бъде присъдено възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция (извън присъденото от СГС възнаграждение от 800 лв. с определението от 6.12.2016г.). С молбата е поискано въззивният състав да задължи ответната страна [фирма]/н./ да внесе дължимия размер на възнаграждението по депозитната сметка на съда.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение от 30.05.2017т., постановено в закрито заседание по реда на чл.248 ГПК, въззивният състав е оставил без уважение молбата на адвокат Н. за изменение на определение №1053/27.03.2016г. в частта за разноските.
Частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима поради необжалваемост на атакуваното определение с оглед разпоредбата на чл.248 ал.3 изр.2 ГПК, предвиждаща, че определението за изменение на решението в частта за разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самото решение (респ. на самото определение по съществото на процесуалния спор). Регламентираната в чл.613а ал.3 ТЗ невъзможност за касационно обжалване на определенията, извън кръга на тези посочени в чл.613а ал.1 ТЗ, обуславя недопустимостта за обжалване пред ВКС както на определенията, постановени от въззивната инстанция по реда на чл.274 ал.2 ГПК, така и на определенията, постановени по реда на чл.248 ал.1 ГПК. Определението на СГС за спиране на производството по несъстоятелност не попада в приложното поле на чл.613а ал.1 ТЗ и следователно е изчерпана възможността за инстанционен контрол както на въззивното определение по съществото на процесуалния спор, така и на определението, постановено по реда на чл.248 ГПК.
Не може да бъде споделено становището в частната жалба за нейната допустимост с оглед тълкуването, направено в т.24 от Тълк.решение №6/6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. ВКС, ОСГТК. В т.24 от посоченото тълкувателно решение единствено е разрешен спорния въпрос по съществувалата противоречива съдебна практика за реда на обжалване на определенията на въззивния съд по чл.248 ал.3 ГПК – дали обжалването е по реда на чл.274 ал.2 ГПК или по реда на чл.274 ал.3 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК. Приетото от ОСГТК на ВКС разрешение, че редът на обжалване е по чл.274 ал.2 ГПК, не отменя законовата разпоредба на чл.248 ал.3 изр.2 ГПК, предвиждаща идентичен ред за обжалване на определението по чл.248 ГПК с този за обжалване на основното определение, което се допълва или изменя в частта за разноските. В същия смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС, обективирана във влезли в сила определения, постановени по реда на чл.274 ал.2 предл.2 ГПК – определение №290/27.04.2015г. по ч.гр.д.№1853/2015г. на ВКС, ІV г.о., определение №394/13.07.2015г. по ч.т.д.№1389/2015г. на ВКС, ІІ т.о., определение №558/5.10.2015г. по ч.т.д.№1997/2015г. на ВКС, ІІ т.о., определение №581/8.11.2015г. по ч.т.д.№338/2015г. на ВКС, ІІ т.о.
Мотивиран от горното ВКС – търговска колегия, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на адвокат А. И. Н. срещу определение №1779 от 30.05.2017г., постановено по ч.т.д.№1413/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 11 с-в.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на търговската колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: