ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 544
София 26.06..2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска
колегия, 1-во отделение, в закрито заседание на ………………………………………………….. юни
две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 917/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. К. П. от гр. Д., приподписана от адв. П от АК гр. Б., срещу въззивното решение № 221 от 29.07.2008 г. по в. гр. д. № 1028/07 г. на Б. окръжен съд. В жалбата в частта й по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и т. 2 ГПК по съществения процесуален въпрос за доказателствата, с които при условията на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ е допустимо да се установява право на собственост. Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, за което се позовава и представя влезли в сила решения по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, и че този въпрос е разрешавай противоречиво от съдилищата.
От ответниците Д. л. гр. Д., ОС „Земеделие и гори“ гр. Б., О. с. гр. и. гр. Б. не са постъпили отговори.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение е отменено решение № 904 от 20.07.2007 г. по гр. д. № 877/07 г. на Районния съд гр. Р. и е отхвърлен иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за признаване правото на П. К. П. като наследник на П. Т. П. да си възстанови собствеността върху три ниви в землището на с. Д., в местността „Добрецковото“ от 1.000 дка, в местността Д. ; с площ от 19.300 дка и в местността „Капатника“ с площ от 4.000 дка, при посочени граници, включени в границите на Г. стопанство Д.
Въззивният съд приел, че П. № 1* от 01.09.1937 г. на Министерството на земеделието и държавните имоти /Обн., ДВ, бр. 218 от 04.10.1937 г./ не е годно доказателство за правото на собственост по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ. Според посочената норма протоколите за определяне предмета на горското стопанство, издадени въз основа на чл. 20 от Закона за горите от 1925 г., каквото е и представеното от ищеца, не могат да се съобразяват при преценка на собствеността. Затова съдът не е взел предвид и списъка на включените в обекта на горското стопанство чужди имоти в Д. общинска гора, в който спорните имоти са на името на наследодателя на ищеца.
В настоящия случай се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК, като се представят решения на състави на ВКС по конкретни дела, постановени по искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. В тях съдът е изразил становище по доказателствената сила на нотариални актове, частни писмени договори, актове за деклариране през 1949 г. на непокрити недвижим имоти. Касае се за доказателства, различни от тези, на които касаторът се позовава, и затова не се установява поставеният в жалбата въпрос да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или да е налице противоречиво разрешаване от съдилищата на сходни въпроси. Независимо от това, касационното обжалване следва да се допусне при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като на съда служебно е известно, че има противоречива съдебна практика въпроса дали постановленията за определяне предмета на горското стопанство са годни доказателства по делата по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ.
Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 221 от 29.07.2008 г. по в. гр. д. № 1028/07 г. на Б. окръжен съд. Делото да се докладва за насрочване в отрито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: