№ 459
София, 27.05.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска
колегия, 1-во отделение, в закрито заседание на……………………………………………………. май
две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4282/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „С“ Е. гр. С., чрез от адвокат П. Н. от АК гр. С., срещу въззивното решение № 156 от 11.07.2008 г. по в. гр. д. № 176/08 г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която в сила е оставено решение № 1* от 11.01.2008 г. по гр. д. № 2495/07 г. на Сливенския районен съд за отхвърляне на иск за обезщетяване на имуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 5 000 лева, предявен като частичен от 42 553.35 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане. Касаторът поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът И. И. И. от с. Г., община С., счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
По делото не е спорно, че ответникът И. Ив. И. е кредитор на парично вземане, за удовлетворяването на което е образувано изпълнително дело срещу длъжника „С“ ЕООД.
Основният спор в процеса е дали взискателят е упражнил добросъвестно процесуалните си права в хода на изпълнението и проявил ли е укоримо бездействие, с което да е увредил длъжника -предпоставка за отговорност от непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД.
По делото е установено, че взискателят е насочил изпълнението върху парични средства на длъжника в банковите му сметки, но с оглед отговорите на банките, удовлетворяването на вземането е било обективно невъзможно чрез този способ. По тази причина изпълнението е насочено към стоки, съставляващи зеленчукови и плодови консерви, произведени и собственост на длъжника, върху които на 16.12.2005 г. е наложен запор. Стоките са с определен срок на годност – до 25.03.2007 г., т. е. един месец преди вдигането на запора от частния съдебен изпълнител, а моментът, в който и втората публична продан, като способ за удовлетворяване на кредитора, е обявена за нестанала, предхожда така установения срок на годност на продукцията. Въззивният съд приел, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на взискателя за пропускането на евентуалната възможност на длъжника да се разпореди, включително в свой интерес до изтичане срока на годност на продукцията, тъй като не е налице недобросъвестно процесуално бездействие на взискателя и не е съществувала действително обективна възможност да се удовлетвори по друг начин, която да не е упражнил. Неупражняване на правото по чл. 371, ал. 1 ГПК /отм./ взискателят да поиска възлагане вместо плащане също не съставлява процесуално бездействие, защото това е възможно, но не и дължимо от него действие, а и при липса на наддавателни предложения той не е бил в състояние да реализира продукцията. Изложени са и съображения, че при наличие на принудително изпълнение, което замества доброволното, ограничаването на правната сфера на длъжника обуславя за него не просто правен интерес, но и задължение да изпълни доброволно. В тази насока правно значение е придадено и на твърденията на ищеца-длъжник по изпълнението, че е разполагал с парични средства, както и на факта, че запорираните вещи са родово определени и заместими.
Предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице по следните съображения:
За да се допусне касационно обжалване, чл. 280, ал. 1 ГПК изисква повдигнатият с жалбата правен въпрос да е съществен, т. е. да е свързан със съображенията на съда, които са обосновали изводите за съществуването или несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода на делото. От поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси става ясно, че касаторът иска да се отговори на въпроса: в конкретния случай, а и по правило при злоупотреба с процесуални права в изпълнителното производство, вследствие на която е увредено имуществото на длъжника, чия следва да бъде отговорността: на взискателя по изпълнението, на съдебния изпълнител или солидарна. Така поставени, въпросите надхвърлят предметните рамки на спора, въведени от ищеца с обстоятелствата, на които искът се основава, заявеното искане и ответника, срещу когото се търси защита по конкретния правен спор. В случая искът е насочен само срещу взискателя по изпълнителното дело и произнасянето по отговорността на други, неучаствали в процеса лица, е недопустимо. Търсенето на отговорност от органа по изпълнението, едновременно с отговорността на взискателя, без първият да е конституиран като страна, не е в предмета на спора и затова е недопустимо тези въпроси да се разглеждат за пръв път в касационното производство.
Следващият въпрос е за приложното поле на нормата на чл. 441 ГПК /от 2007 г./. Макар и систематичното й място да е в Гражданския процесуален кодекс, тя е материалноправна норма и няма обратно действие. Неприложима е и хипотезата на чл. 482, ал. 4 ГПК /от 2007 г./ по причина, че твърденията за наличие на действия или бездействия в изпълнителното производство, пораждащи отговорност от непозволено увреждане, са за такива, извършени при действието на ГПК от 1952 г. /отм/. Затова претендираната отговорност от граждански деликт, породен от неправомерно процесуално поведение на взискателя, правилно е разгледана при условията на общата облигационна уредба, съпоставима с нормата на чл. 3 ГПК /отм./.
С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят разноските за производството пред Върховния касационен съд в размер на 500 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 156 от 11.07.2008 г. по в. гр. д. № 176/08 г. на Сливенския окръжен съд.
ОСЪЖДА „С“ Е. гр. С. да заплати на И. И. И. 500 /петстотин лв./ лева разноски за производството пред Върховния касационен съд на РБ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: