6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
гр. София, 16.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 914 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Т. их. к. б. А. Ш. /Т. е./, Турция, А. чрез процесуален представител адв. П. В. П. и касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. Й. срещу решение № 233 от 09.05.2011г. по т. дело № 1255/2010г. на Пловдивски апелативен съд, 2 състав.
Ищецът обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 123 от 06.10.2010г. по т. дело № 11/2010г. на Хасковски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от него срещу [фирма], [населено място] иск за разликата над 25 414.45 щ. д. до 76 624.96 щ. д. Касаторът – ищец прави оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационна жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по въпроса „Наличието на паричен превод по договор за продажба, който съвпада с времето на доставка, но не посочва какви точно задължения погасява, обуславя ли невъзможност за продавача за погасяване на предходни еднородни задължения“ в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 111/27.10.2009г. по т. дело № 296/2009г. на ВКС, ТК, Първо отд. В същото време касаторът твърди, че по този правен въпрос е налице противоречива съдебна практика /между атакуваното решение и решение № 918/14.07.2003г. по гр. дело № 120/2003г. на ВКС, П. отд./, както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба на ищеца и поддържа, че не са налице сочените от ищеца основания за допускане на касационно обжалване на решението в отхвърлителната част, тъй като посоченото решение на ВКС е неотносимо, не са посочени съдебни актове, установяващи противоречива съдебна практика и позоваването на увеличени случаи на забавено плащане в търговския обмен не може да обоснове хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът обжалва решението на въззивната инстанция в частта, с която след частична отмяна на решението на Хасковски окръжен съд [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на Т. и к б А. Ш. /Т. е/, Турция, А. в качеството му на цесионер на П. С. Ве Т. Л. Ш., Т сумата 25 414.45 щ. д., представляваща остатък от цената на доставена стока по 8 бр. фактури, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.01.2010г. до окончателното й изплащане, както и 2 171 лв. – разноски. Касаторът – ответник прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната от него част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в писмено изложение към касационната жалба обосновава допускането на касационно обжалване с твърдението, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ кой е длъжен да установи съдържанието на чуждия закон, какви са правомощията на страните и задължението на съда; 2/ чия е доказателствената тежест за установяване истиността на документ, който не изхожда от страната, която го оспорва, но изхожда от нейния праводател.
Ищецът оспорва касационната жалба на ответника и прави възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на решението на въззивната инстанция в осъдителната му част, тъй като касаторът не е формулирал релевантен правен въпрос, посочените решения на ВКС са изцяло неотносими, а позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е изцяло бланкетно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационните жалби са подадена от легитимирани страни в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че за периода от 17.07.2008г. до 18.12.2008г. ответникът е направил 6 заявки до Т. П. С. Ве Ш., Т за доставка на описаните в тях стоки, стоките са получени от ответника, доставчикът е издал за стоките 8 бр. фактури на стойност общо 77 764.45 щ. д., въз основа на които стоките са били декларирани пред турската митница, и доставчикът е прехвърлил вземането си в размер на 76 642.96 щ. д. на ищеца, за което купувачът бил уведомен. Представените от ответника копия на фактурите с цени в евро общо на стойност 31 003.57 евро не са кредитирани от въззивния съд поради непредставянето им в оригинал от ответната страна въпреки задължаването й във въззивното производство. Поради това, че ищецът е представил оригиналите на приложените към исковата молба 8 бр. фактури, решаващият съдебен състав е направил извод, че стойността на доставената стока е по представените от ищеца 8 бр. фактури в размер общо 77 764.45 щ. д., от която сума ответникът е платил 52 350 щ. д. /на 22.08.2008г., 13.10.2008г., 27.10.2008г. и 15.12.2008г./ и останала непогасена част в размер 25 414.45 щ. д. Възражението на ищеца, че в банковите бордера не е посочено основанието за плащане, е прието за неоснователно поради това, че по делото е установено, че времето на заявките, доставките и извършеното плащане съвпадат и е отразено, че плащането е в щатски долари.
Решаващият съдебен състав е приел, че се касае до търговска продажба съгласно чл. 318 ТЗ, цената се определя от страните при сключване на договора и вземането на доставчика към продавача може да бъде прехвърлено на банката съгласно чл. 99 ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от въззивния съд въз основа на релевираните от касаторите доводи.
По касационната жалба на ищеца:
Посоченият от касатора – ищец въпрос относно поредността на погасяване на еднородни парични задължения, когато длъжникът не е заявил кое задължение погасява с извършеното частично плащане, уредена в чл. 76, ал. 1 ЗЗД, е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 111/27.10.2009г. по т. дело № 296/2009г. на ВКС, ТК, I о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и множество решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК, съгласно която основанието, на което е извършено едно плащане е от съществено значение в отношенията между длъжника и кредитора, като меродавна за това е волята на платеца. В хипотезата на няколко еднородни задължения, когато изпълнението не е достатъчно да погаси всички, длъжникът има право да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, се погасява най-обременителното за него задължение, а при няколко еднакво обременителни задължения, се погасява най-старото, като при едновременно възникнали задължения същите се погасяват съразмерно. Като не е съобразил, че между чуждестранния съконтрахент и ответното дружество е имало преди процесните и други доставки и не е съпоставил задълженията с извършените плащания, въззивният съд е решил горепосочения релевантен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване в отхвърлителната му част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Доводите на касатора – ищец за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК са неоснователни, тъй като по материалноправния въпрос от значение за изхода на спора има формирана постоянна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, която не се налага да бъде променяна.
По касационната жалба на ответника:
Посоченият от касатора – ответник процесуалноправен въпрос относно задължението на съда и правомощията на страните в процеса на установяване съдържанието на чуждото право е във връзка с въпроса относно приложимия материален закон към спорното правоотношение. Тези въпроси са от значение за изхода на спора, предвид произнасянето на въззивната инстанция по възникнало правоотношение по търговска продажба между регистрирано в Турция дружество /продавач/ и ответното дружество, регистрирано в България /купувач/, и цедирано вземане от продавача на ищеца – регистрирана в Т. банка. Поради обстоятелството, че релевантните правни въпроси предполагат изясняване на относимите правни норми от КМЧП и по тях не е формирана задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, въззивното решение в осъдителната му част следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване по въпроса за доказателствената тежест за установяване истиността на документ, който не изхожда от страната, която го оспорва, но изхожда от нейния праводател по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По посочения от касатора – ответник процесуалноправен въпрос е налице трайноустановена съдебна практика, която не се налага да бъде променяна. Освен това, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В конкретния случай касаторът – ответник се е позовал по отношение на този въпрос само на втората част от единното основание, без да е обосновал необходимостта от точното прилагане на закона и развитието на правото.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 233 от 09.05.2011г. по т. дело № 1255/2010г. на Пловдивски апелативен съд, 2 състав.
УКАЗВА на касатора Т. и к б А. Ш. /Т. е/, Т, А. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 1 643,97 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 815,86 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносните документи делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на ТК на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.