6
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 551
гр. София, 19 май 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4594 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 71895/27.05.2016 г. на Ю. А. А. срещу въззивно решение № 2295/21.03.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 6502/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № I-44-89/09.05.2014 г. по гр.д. № 24698/2009 г. на Софийския районен съд, са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу С. С. Й. обективно съединени искове с правно основание чл.29 ЗЗД, чл.30 ЗЗД и чл.31 ЗЗД за унищожаване на упълномощителна сделка – пълномощно от 11.07.2008 г. с нотариална заверка на подписа и на съдържанието, поради измама, заплашване и невъзможност на упълномощителката да разбира и ръководи действията си; и с правно основание чл.26, ал.2, предл. 3-то ЗЗД за признаване нищожността на сделката, поради липса на форма.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката сочи, че е налице основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните обобщени и уточнени от състава на ВКС въпроси: 1/ за предпоставките, при наличието на които, може да се иска унищожаване на правна сделка, поради невъзможност на лицето да разбира и ръководи действията си при сключването й; 2/ когато са налице комплекс от причини, касаещи валидното формиране на волеизявлението на лицето, сключило сделката – психично заболяване, насилие, въвеждане в заблуждение, невъзможност за обективна преценка на действителността – коя от хипотезите за унищожаване на договора по чл.27 ЗЗД следва да намери приложение; 3/ за фактическия състав на заплашването по чл.30 ЗЗД, респ. за преценката формирани ли са страхови представи у дееспособното лице, относими ли са личностовите му характеристики, данните за психическа уязвимост и упражнено домашно насилие; 4/ следва ли съдът да съобразява международните актове, осигуряващи закрила на хората с увреждания, по които Република България е страна – Протокол № 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, чл.16 от Конвенцията на О. за правата на хората с увреждания; Конвенцията за елиминиране на всички форми на дискриминация срещу жените.
Ответникът по жалбата – С. Й. чрез особения му представител адв. С., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на подадената жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
По делото е установено, че ищцата е собственик на недвижим имот – апартамент № 149 с площ от 83,74 кв.м., находящ се в [населено място], [община] поляна, [жк], [улица], [жилищен адрес] вх. Е, заедно с 4.704 % ид.ч. от общите части на сградата. През 2006 г. се запознала с ответника Й. и го допуснала да живее в една от свободните стаи на жилището си, като след известно време между тях възникнала интимна връзка. В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата страда от депресивно разстройство, води се на диспансерен отчет; поставяна й е и диагноза паническо разстройство, лекувана е периодично в лечебни заведения. С представените по делото медицински документи е установено, че към 05.12.2008 г. лицето се води на диспансерно наблюдение с диагноза „умерено тежък депресивен епизод със соматични симптоми“. Поради тези си заболявания, при ситуации на стрес, насилие или страх, ищцата сочи, че способността й за реална преценка и за защита на собствените й интереси се уврежда значително. Доверявайки се на разказите на ответника за трудния му живот, за задлъжнялостта му към хора, които го заплашвали с убийство, ако не им върне дължимото, ищцата му дала всичките си спестявания. С времето Й. започнал да се държи агресивно спрямо нея, крещял, чупел вещи, заплашвал я, казвал й, че приближава последния ден на живота й, че ще бъдат наранени близките й хора; разигравал драматични сцени, че живота и на двамата е застрашен от трети лица, на които дължи пари. В резултат на всичко, ищцата започнала да изпитва силен страх за живота си, нощем не спяла, плачела, отслабнала и симптоматиката на психичните й заболявания се обострила. А. твърди, че под въздействие на използваните спрямо нея манипулативни методи и системно упражнявано физическо и психическо насилие, на 11.07.2008 г., ответникът я накарал да подпише документ, което тя направила, без да го чете, мислейки, че ако не го направи, поставя в опасност живота си, както и този на ответника. Месец след това, Й. я напуснал, но продължил да й се обажда по телефона и да я заплашва да не предприема никакви действия срещу него. През м.03.2009г., по повод образувано срещу Й. предварително производство, ищцата разбрала, че с даденото пълномощно ответникът я е представлявал пред нотариус и е учредил ипотека върху жилището й, в обезпечение на сключен между него и трето лице договор за заем в размер на 80 000 евро.
Приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза е дала заключение, че към датата на извършването й /17.03.2014 г./, няма клинични данни за психоза с качествено разстройство на съзнанието при ищцата. Вещото лице е посочило, че независимо от диагностицираната преди и след упълномощителната сделка депресивна симптоматика, към 11.07.2008 г. не се установява наличие на психоза с качествена промяна на личността, възпрепятстваща възможността да се възприемат събитията, да се разбират и ръководят постъпките. Същевременно е направена констатация, че поведението на ищцата е било улеснено и е резултат от съчетанието между особеностите на личността й /емоционално-волева неустойчивост и хистрионност/, манипулативното поведение на лицето, с което е съжителствала, както и от системните заплахи, психически и физически тормоз от негова страна в един продължителен период /в каквато насока за упражнявано насилие са и свидетелските показания/. В експертното заключение се сочи, че личностовите особености оказват сериозно влияние върху адаптивните възможности на А., но не обуславят болестна мотивация и механизъм на действията и постъпките й.
Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че съединените в условията на евентуалност искове за унищожаване на упълномощителната сделка, поради измама, заплашване и поради невъзможност на лицето да разбира и ръководи действията си; както и иска за нищожност, поради неспазване на предвидената от закона форма, са неоснователни.
По претенцията за нищожност на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3-то ЗЗД е прието, че сделката е в законоустановената форма за действителност – с нотариална заверка на подписите и съдържанието, като нотариалното удостоверяване е валидно извършено от А. М., помощник-нотариус при нотариус А. Ч. с рег. № 310 и район на действие – района на СГС. Изводът е формиран въз основа на прието заключение на назначената по делото съдебно-графологическа експертиза, която е установила, че подписите на длъжностното лице са изпълнени от помощник-нотариуса А.М.. С тези мотиви са счетени за неоснователни доводите на ищцата за липса на форма на упълномощителната сделка, поради извършване на нотариалното удостоверяване от лице, което няма качеството на нотариус.
Претенцията с правно основание чл.31 ЗЗД е отхвърлена по съображения, че по делото няма категорични данни към момента на подписване на процесното пълномощно, ищцата да не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си, доколкото събраните по делото доказателства и заключението на съдебно-психиатричната експертиза установяват, че към 11.07.2008г. не е налице психоза с качествена промяна на личността, която да нарушава психическата годност на лицето за възприемане на обективната действителност и възможността му да разбира и ръководи действията си.
По иска за унищожаване на сделката като сключена при измама, съдът е приел, че претенцията е неоснователна, тъй като не е установено с поведението си ответникът /или трето лице/, умишлено да е въвел в заблуждение ищцата относно характера на упълномощителната сделка и нейните правни последици. Посочено е, че в случая липсват доказателства ищцата да е мотивирана да сключи сделката, единствено в резултат на умишлено формирани у нея от ответника измамливи представи, несъответстващи на действителността, а наивността и доверчивостта на страната не са част от фактическия състав на измамата като основание за унищожаемост на сделката по чл.29 ЗЗД.
Първоинстанционното решение е потвърдено и в частта, с която е отхвърлен искът по чл.30 ЗЗД за унищожаване на упълномощителната сделка като сключена поради заплашване. Изложени са мотиви, че по делото са установени фактите, свързани със заболяванията на ищцата, емоционалната й неустойчивост и психическа уязвимост, както и упражняваното от ответника спрямо нея физическо и психическо насилие за изследвания период около датата на сключване на сделката. Съдът е приел, обаче, че не е установено с каква цел е упражнявана принудата, че същата е възбудила у ищцата основателен страх за живота й; както и че насилието е било насочено към това да я мотивира да подпише процесното пълномощно, с което е станало възможно както сключването на договора за заем от 80 000 евро, така и обезпечаването му с договора за ипотека.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Формулираните в изложението на жалбоподателката въпроси касаят само евентуално съединените искове за унищожаемост на упълномощителната сделка. По предявения иск за нищожност на сделката поради липса на форма, въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК не са формулирани, поради което не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол на въззивното решение в тази му част.
По исковете с правно основание чл.29 ЗЗД и чл.31 ЗЗД, също не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол. Въпросите, касаещи осъществяването на фактическите състави на основанията за унищожаемост на една сделка, поради измама и поради невъзможност на лицето да разбира и ръководи действията си при сключването й, са изяснени в практиката на ВКС, на която въззивното решение не противоречи. Константно е разбирането, че основанието за унищожаемост по чл.31 ЗЗД е налице, когато страната, макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си; когато състоянието на лицето към този момент не му е позволявало да действа съзнателно и разумно, като е без значение продължителността на това състояние /в т.см. – решение № 59/24.07.2013 г. по гр. д. № 392/2012 г., IV г. о.; решение № 698/12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 14/2010 г., III г. о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/. Основанието по чл.29 ЗЗД за унищожаемост поради измама е налице, когато страната /която е дееспособно лице, разбиращо свойството и значението на постъпките си и във възможност да ги ръководи/, е сключила договора в резултат на умишлено създадена и поддържана от съконтрахента невярна представа за правните му последици, като погрешно счита, че те няма да настъпят, или ще настъпят други правни последици /в т.см.- решение №193/30.07.2013г. по гр.д.№ 1025/2012 г., ІV г.о. на ВКС/.
В случая, въззивният съд е приел, че събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност, не установяват към момента на сключване на упълномощителната сделка, да е била нарушена психическата годност на страната да възприема събитията, да разбира и ръководи действията си; както и че липсват доказателства мотивацията на ищцата за сключване на сделката, да е единствено в резултат на умишлено формирани у нея от ответника измамливи представи, несъответстващи на действителността.
Налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационния контрол по третия /уточнен от състава на ВКС, съгласно т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК/ въпрос – за фактическия състав на заплашването по чл.30 ЗЗД, респ. за преценката формирани ли са страхови представи у дееспособното лице, относими ли са личностовите му характеристики, данните за психическа уязвимост и упражнено домашно насилие. Въпросът е правно значим, защото е обусловил решаващата вола на съда по иска за унищожаемост на сделката като сключена поради заплашване, а липсата на формирана задължителна практика на ВКС е основание касационното обжалване да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК /т. 4 от ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г., ОСГТК на ВКС/.
По четвъртия изведен въпрос, не са налице основания за селектиране на жалбата, тъй като проблемът не е аргументиран с конкретни правни разрешения, възприети от въззивния съд в атакуваното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2295 от 21.03.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 6502/2015 г. по описа на Софийски градски съд, в частта му, с която е отвърлен предявеният от Ю. А. А. срещу С. С. Й. иск с правно основание чл.30 ЗЗД за унищожаване на упълномощителна сделка – пълномощно от 11.07.2008 г. с нотариална заверка на подписа на упълномощителя с рег. № 35520 и нотариална заверка на съдържанието рег. № 35521, удостоверени от А. М., помощник-нотариус при нотариус А. Ч. с рег. №… и район на действие – района на СГС.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2295/21.03.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 6502/2015 г. по описа на Софийски градски съд в останалите му обжалвани части.
УКАЗВА на касатора Ю. А. А., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес] представлявана от адв. А. Г., че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 40 лв. за разглеждане на касационната жалба и да представи платежния документ по делото. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалва
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.