3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 556
София, 29,09,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 27 септември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
ч. т. дело № 524 /2012 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, /а не по ал.2, както е посочил касаторът/.
Образувано е по частна касационна жалба на Х. АД-София против определение № 232/9.03.2012 г., /а не № 170, както е посочил касаторът/, по в.ч.гр.д. № 170/2012 г. на Пазарджишки ОС, с което след отмяна на разпореждането по гр.д. № 2305/2011 г. на ПРС, се: 1. отхвърля искането на частният жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изп.лист против Р.В., Ст.В., В. Е. и Ст.В. Е.-П. за солидарно осъждане за сумата 5 000 евро, ведно със законната лихва и разноски, 2. обезсилва изп.лист от 30.06.2011 г., 3.осъжда касаторът да заплати на всеки от длъжниците по 1 024.45 лв. разноски във въззивното производство.
Подадена е и частна жалба от Х. АД против същото определение в частта за разноските.
От ответниците е постъпил отговор от В. Е., че жалбите са недопустими, като се претендират 500 лв. адв.възнаграждение.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
1. Съгласно п.25 ПЗР ЗИД ГПК, ДВ 100/2010 в сила от 21.12.2010 г., висящите производства се разглеждат по досегашния ред.
Тъй като частната касационна жалба е подадена след тази дата, затова следва да се приложат измененията на чл.274,ал.4 във вр. с чл.280,ал.2 ГПК: Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела, и до 10 000 лв. за търговски дела.
Неправилното посочване от въззивният съд, че определението подлежи на касационно обжалване, е правно ирелевантно и не създава такова право, тъй като се касае за инстанционнен контрол, който се определя изрично от ГПК. В случая не става дума за неправилно определен срок.
2. Частната жалба, насочена единствено против разноските, е недопустима, предвид невъзпроизвеждане в действащия ГПК на разпоредбата на чл.70 ГПК-отм. Въпросът за изменение на решението в частта за разноските е уреден в чл.248 ГПК: искането се прави до съдът постановил решението-ал.1, и определението може да се обжалва по реда , по който подлежи на обжалване решението-ал.3.
В случая, въззивният съд се е произнесъл по този ред и е изменил определение № 232/9.03.2012 г. в частта за разноските с опр. № 516/12.07.2012 г., но последното не се обжалва.
По изложените съображения, и двете жалби са недопустими и затова следва да се оставят без разглеждане.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане частната касационна жалба на Х. АД-София против въззивно определение № 232/9.03.2012 г. по в.ч.гр.д. № 170/2012 г. на Пазарджишки АС, както и частната жалба на Х. АД против същото определение в частта за разноските.
Осъжда Х. АД-София да заплати на В. Е.-П. сумата 500 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател пред друг състав на ВКС-ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: