O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
София, 07.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 25 640/03.11.2008 година на Р. Н. А. , Ц. Г. А. , А. Г. А. ,Тодорка И. Б. ,Мария Д. Б. , Х. Т. Б. , Р. А. Б. , Н. А. Б. , М. М. Ц. , М. М. Ц. , М. В. Ц. , Т. Х. Г. , М. Х. К. , Ю. Г. И. ,Георги И. Г. , Р. Н. Д. , М. Н. Д. , А. П. К. , Л. М. А. , М. П. К. , С. Л. У. , Й. Л. О. , П. П. Х. , В. К. С. , Е. А. С. Ф. , Е. А. С. , Е. Х. С. , А. А. Б. , А. К. К. и В. /Илка/ А. баща К, чрез процесуалния им представител адв. М срещу въззивно Решение Nо 882 от 03.06.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 2454/2006 година на Пловдивския окръжен съд , с което е оставено в сила Решение Nо 25 от 20.03.2003 година по гр.д. Nо 108/2002 година на Пловдивския районен съд , в частта по отхвърлените искове , заявени на основание чл. 108 ЗС срещу „П” АД, с правоприемник „Ц”АД гр. П. за признаване правото на собственост и предаване владението на 1 638/3 840 идеални части от дворно място в гр. П., ул.”А” NоNо 23, 25 и 27, цялото застроено и незастроено с площ от 3 840 кв.м. съставляващ имот пл. Nо 679, за който е отреден парцел/УПИ/I-административна сграда, кв. 149/ 134-стар/ по плана на гр. П., ведно с цялата построена в същото дворно място масивна 4-етажна сграда с изба и тавански помещения, със застроена площ от 1 233 кв.м. и са присъдени в тежест на ищците разноските по делото от 16 818 лв.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила и е необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, в което жалбоподателите чрез процесуалния си представител – адв. М мотивират допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК , поддържайки , че се касае до материално правен и процесуален въпрос при спор и реституционни претенции по ЗВСОНИ дали има надлежно реализирано обезщетение на отчуждената собственост и равностойностно ли е това обезщетение / доколкото го има / на национализирания обект и служебно задължение на съда ли е да изследва именно този втори въпрос, когато в тази насока са дадени и изрични указания по отменителното решение на ВКС при първото разглеждане на делото от касационната инстанция. Страната се позовава на съдебна практика по Решение Nо 306/1998 година на ВКС -5 чл. Състав по гр.д. Nо 118/1995 година,касаеща аналогична хипотеза за равностойностно обезщетяване на национализиран недвижим имот, Решение Nо 3190/2004 година на ВАС по въпроса за равностойностното обезщетяване.
По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника „ ф. П. ” АД, с който се поддържа , че не са налице предпоставките на 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като жалбоподателите се позовава на решение , в т.ч. и ТР 1/95, който нямат нищо общо с поставения въпрос за обезщетение по между правителствената Спогодбата с Кралство Холандия.
Състав на ВКС след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв.
Налице са и основанията за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Релевиран е материално-правен въпрос при спор и реституционни претенции по ЗВСОНИ и наличие на законовите предпоставки за признаване на правото на възстановена по закон собственост има надлежно реализирано обезщетение на отчуждената собственост и равностойностно ли е това обезщетение / доколкото го има / на национализирания обект, който не е изцяло сходен с посочения казус по решение 306/1998 година на ВКС, поради което касационното обжалване не може да се допусне на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. С оглед липсата на трайна съдебна практика, касаеща „равностройностно” обезщетяване по см. на чл. 4 ал.1 ЗВСОНИ на национализирани имоти на чуждестранни юридически лица от Българската държава след 1944 година и необходимостта от произнасяне по същия от ВКС, целящо уеднаквяване на практиката по точното прилагане на закона и преодоляване на константна практика по поставения материално-правен въпрос, имащ значение и за развитие на правото, настоящият състав намира , че касационното обжалване на въззивното решение по посочения материално-правен въпрос следва да се допусне на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Съгласно изискванията на закона , при допускане на касационното обжалване, касаторът дължи да заплати дължимата пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на 7 418.76 лв.. / седем хиляди четиристотин и осемнадесет лева и 0.76 лв. /, вносима от касаторите по сметка на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 25 640/03.11.2008 година на Р. Н. А. , Ц. Г. А. , А. Г. А. ,Тодорка И. Б. , М. Д. Б. , Х. Т. Б. , Р. А. Б. , Н. А. Б. , М. М. Ц. , М. М. Ц. , М. В. Ц. , Т. Х. Г. , М. Х. К. , Ю. Г. И. ,Георги И. Г. , Р. Н. Д. , М. Н. Д. , А. П. К. , Л. М. А. , М. П. К. , С. Л. У. , Й. Л. О. , П. П. Х. , В. К. С. , Е. А. С. Ф. , Е. А. С. , Е. Х. С. , А. А. Б. , А. К. К. и В. /Илка/ А. баща К, чрез процесуалния им представител адв. М- САК срещу въззивно Решение Nо 882 от 03.06.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 2454/2006 година на Пловдивския окръжен съд , с което е оставено в сила Решение Nо 25 от 20.03.2003 година по гр.д. Nо 108/2002 година на Пловдивския районен съд , в частта по отхвърлените искове , заявени на основание чл. 108 ЗС срещу „П” АД, с правоприемник „Ц”АД гр. П. за признаване правото на собственост и предаване владението на 1 638/3 840 идеални части от дворно място в гр. П., ул.”А” NоNо 23, 25 и 27, цялото застроено и незастроено с площ от 3 840 кв.м. съставляващ имот пл. Nо 679, за който е отреден парцел/УПИ/I-административна сграда, кв. 149/ 134-стар/ по плана на гр. П., ведно с цялата построена в същото дворно място масивна 4-етажна сграда с изба и тавански помещения, със застроена площ от 1 233 кв.м. и са присъдени в тежест на ищците разноските по делото от 16 818 лв.
УКАЗВА на касаторите , че следва да се внесат дължимата пропорционална държавна такса в размер на сумата 7 418.76 лв. /седем хиляди четиристотин и осемнадесет и 0.76 лв./ по сметка на ВКС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ……………………………………………………………., за която дата да се призоват страните, като на касаторите чрез процесуалния им представител адв. М се съобщи задължението за внасяне на ДТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :