О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
София,26.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 04.07.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТОИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 397 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. Г. Г. и Н. Г. Г. и двамата от гр. Д. против въззивно решение на Добричкия окръжен съд № 61 от 06.02.2009 год., по гр.д. № 405/2008 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, основания за касация по чл.281,т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдението, че даденото от въззивния съд с обжалваното решение разрешение на значимия за изхода от конкретното дело специфичен въпрос на материалното право, а именно – явява ли се определяем размерът на дължимата договор парична престация при смяна на платежното средство, в които тя първоначално е договорена или е необходимо да бъде постигнато изрично ново съглашение между съконтрахентите, независимо от официално приетото съотношение между съответните валути, както и на обусловилия крайния правен резултат по делото процесуалноправен въпрос – липсата на конкретизация на заявената с исковата молба претенция по размер и период на възникналото вземане, съставлява ли нередовност на исковата молба и произнасянето по същата, независимо от извършено в хода на делото уточнение от ищеца води ли до недопустимост на постановеното решение, са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид въведените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Основателно е позоваването на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, с оглед на въведеното с него основание за допускане на касационно обжалване.
С решението предмет на подадената касационна жалба е обезсилено решение №1 от 21.02.2008 год., по гр.д. № 112/2006 год. на Балчишкия районен съд, в частта, с която Е. М. С. П. , упражняващ търговска дейност под фирма „М” е осъден да заплати на настоящите касатори неустойка по договор за аренда № 15 от 05.12.2000 год., вписан под № 99 ,т.ІІІ, вх. рег. № 1900/05.12.2000 год. на СВ гр. Б. в размер на сумата по 1 924.32 лв. за всеки един от двамата касатори, представляваща горницата над заявената от тях с искова молба сума от по 2 197 лева и в тази част производството по делото е прекратено, като недопустимо.
В останалата част, при условията на чл.208, ал.1 ГПК/ отм./ДОС е отхвърлил предявените от касаторите срещу Е. М. С. П. , упражняващ търговска дейност под фирма „М”, субективно пасивно съединени искове за заплащане на сумите: по 237 лв.- неплатена арендна вноска по договор за аренда №15 от 05.12.2000 год. на всеки един от касаторите за стопанската 2004/2005 год. и по 2197 лв.-обезщетение на всеки един от тях за причинените им вреди от договорно неизпълнение на сключения помежду им договор за аренда за стопанската 2004/2005 година.
За да постанови решението си въззивният съд е счел, че с процесния договор за аренда, сключен между страните за срок от 5 стопански години не е постиганото валидно съгласие относно минималния размер на арендните вноски, дължими всякога от арендатора, поради което уговорените 30% се дължат от средния добив за декар, но без минимална база, поради което с изплащане на сумата от по 1243 лв., при дължими по 921.16 лв. за всеки от арендодателите, ответникът е изпълнил точно задължението си спрямо последните.
Изложени са в тази вр. съображения, че постигнатото между съконтрахентите съгласие за минимален размер арендна вноска, дължима от арендатора, независимо от конкретните стопански резултати през съответната година е недействителна, поради договорената парична единица – ДМ, автоматично излязла като платежно средство от гражданския оборот от 01.01.1999 год.- с въведеното ново платежно средство- „евро”, за страните- членки на Европейския съюз, между които и Германия.
Следователно отсъствието на установено по делото виновно неизпълнение от страна на длъжника, според решаващите мотиви на въззивния съд, изключва и наличието на основание за ангажиране договорната му отговорност като арендатора за заплащане неустойка за неизпълнение на следващите се арендни вноски с база сочения в договора минимален размер.
Следователно така формулираните от касаторите въпроси на материалното и процесуално право, обусловили крайния изход от делото попадат в обсега на чл.280, ал.1 ГПК – главна предпоставка за допуска на касационно обжалване.
Налице е и визираното основание по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК.
Макар и не прецизно аргументиран от страна на касаторите, то доколкото обосновката на този критерий за селекция може да бъде изведена от съдържанието на обстоятелствената част на касационната жалба и изложението към нея и се свежда всъщност до отсъствие на съдебна практика / противоречива или не/ по въпроса за възможността да се превалутира без допълнително споразумение паричното задължение на страната, уговорено в излязла от гражданския оборот към момента на сключване на договора, парична единица, то същият несъмнено се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, в тяхното кумулативно единство по вложения от законодателя смисъл, поради което касационното обжалване е допустимо.
На касатора следва да бъде указано да заплати допълнителна държавна такса за касационното производство в посочения в чл.18, ал.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданско процесуалния кодекс, размер от 174 лева
Водим от горното и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Добричкия окръжен съд № 61 от 06.02.2009 год., по гр.д. № 405/ 2008 год..
УКАЗВА на касаторите Д. Г. Г. и Н. Г. Г. в едноседмичен срок от съобщението, да внесат общо по сметка на ВКС допълнителна държавна такса в размер на сумата 174 лева / сто седемдесет и четири лева/ за касационното производство, като в същия срок представят по делото и съответния платежен документ.
ДА бъдат изрично уведомени същите, че при неизпълнение на така дадените указания, касационното производство по делото ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на допълнителната държавна такса да се докладва делото на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: