3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
София, 18.11. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 5289/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Н. Н. И. е обжалвала въззивното решение № 180 от 16.05.2013 г. по в. гр. д. № 185/2013 г. на Хасковския окръжен съд с оплаквания за постановяването му при касационните отменителни основания по чл. 281, т.т 2 и 3 ГПК и с искане то да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално – отменено като неправилно, а спорът да бъде решен по същество при приложението на чл. 237 ГПК. Поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответниците по жалбата А. М. М. и М. Ю. М. не са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и е допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 859 от 27.12.2012 г. по гр. д. № 3656/2011 г. на Хасковския районен съд, с което е отхвърлен предявен от жалбоподателката иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР за установяване, че е собственица на ПИ № 77195.739.474 с площ от 481 кв. м. по кадастралната карта на [населено място] от 2006 г., както и че е допусната грешка в същата карта при заснемането на имоти с идентификатори № 77195.739.203 и № 77195.739.474.
Въззивният съд, който съгласно чл. 272 ГПК препратил към мотивите на първоинстанционното решение, приел, че от събраните по делото доказателства – актове за собственост, експертиза на вещо лице, заповеди и преписка на АК [населено място], безспорно се установява, че по отношение на претендираните от ищцата имоти няма допуснати непълноти и грешки по кадастралната основа относно ПИ № 77195.739.474, които да обосноват приложението на чл. 53 ЗКИР. С влязла в сила заповед № КД-14-26-35 от 23.01.2012 г. на АК [населено място] изрично се определят и нанасят два поземлени имота № 77195.739. 474 и № 77195.739.475 с ясно определени граници, като се заличава имот № 77195.739.28. Този влязъл в сила индивидуален административен акт, издаден по заявление на ищцата, я обвързва. От друга страна, ищцата не е установила изрично правото си на собственост върху претендирания имот поради липса на доказателства в подкрепа на това твърдение. Същевременно заявеният с въззиваемите спор е неоснователен, тъй като последните не обективират насрещни права на твърдените от страна на ищцата и не й отричат правото на собственост върху имота, предмет на делото.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за правото на собственост върху спорния по делото поземлен имот, произхождащ от един общ имот, съсобствеността върху който не е прекратена чрез делба; по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да постанови решение по чл. 237 ГПК при изразено от ответниците по иска неоспорване на правото й на собственост и възможността за решение при частично признание на иска; изтъква липсата на съдебна практика по въпроса следва ли ответниците изрично да заявят, че признават иска или неоспорването от тях на твърдяните от ищеца факти представлява по същество признание на иска. Поставя и въпроса за правното значение на актовете на административния орган за установяване на вещни права. Обосновава теза за недопустимост на обжалваното решение от гледна точка на правен интерес от предявения иск при констатациите на съда в двете инстанции, че ответниците не оспорват правото на собственост на ищцата и е налице влязла в сила заповед по чл. 54 вр. чл. 53 ЗКИР. Посочва и представя съдебни актове. Счита, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
С оглед изложеното, налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения процесуалноправен въпрос за приложението на чл. 237 ГПК, който урежда условията и реда на постановяване на решение при признание на иска. Касационното обжалване следва да се допусне и за проверка по допустимостта на въззивното решение, тъй като преди да постанови решение при признание на иска, ако такова е налице, съдът следва да се произнесе по допустимостта на иска.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 180 от 16.05.2013 г. по в. гр. д. № 185/2013 г. на Хасковския окръжен съд.
Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 42.76 /четиридесет и два лв. и 76 ст./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: