2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
София, 20.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 910 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от адв. Х. М., против решение № 287 от 23 октомври 2017 г., постановено по в.гр.д. № 382 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2017 г., с което се потвърждава решение № 229 от 11 април 2017 г., постановено по гр.д. № 5242 по описа на районния съд в [населено място] за 2016 г. за осъждането на дружеството, солидарно със [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], да заплати на Б. С. З., с адрес в [населено място], сумите от: 13160,76 лева обезщетение за имуществени вреди резултат от професионално заболяване: „дискова херния на нива L4-L5 и L5-S1, състояние след дисцектомия, и L5-S1 и фераминотомия”, установено с Експертно решение № 20290209/13.12.2013 г., на УМБАЛ „Св. И. Р.” [населено място], влязло в сила на 02.01.2014 г., и представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което З. би получила ако е била здрава и е работила като „кранист на разливочен цех” в ЕСДЦ, и трудовото възнаграждение, което З. е получила като „обслужващ работник в металургията”, за периода 02.01.2014 . – 15.05.2016г., ведно със законната лихва от 02.01.2014 г.; 959,40 лева обезщетение за имуществени вреди резултат от професионално заболяване: „дискова херния на нива L4-L5 и L5-S1, състояние след дисцектомия, и L5-S1 и фераминотомия”, установено с Експертно решение № 20290209/13.12.2013 г., на УМБАЛ „Св. И. Р.” [населено място], влязло в сила на 02.01.2014 г., и представляващи разликата между дължимите с трудовото възнаграждение суми за безплатна храна, което З. би получила ако е била здрава и е работила като „кранист на разливочен цех” в ЕСДЦ, и получените с трудовото възнаграждение суми за безплатна храна, което З. е получила като „обслужващ работник в металургията”, за периода 02.01.2014 г. – 15.05.2016 г., ведно със законната лихва от 02.01.2014 г.; 3684 лева обезщетение за имуществени вреди резултат от професионално заболяване: „дискова херния на нива L4-L5 и L5-S1, състояние след дисцектомия, и L5-S1 и фераминотомия”, установено с Експертно решение № 20290209/13.12.2013 г., на УМБАЛ „Св. И. Р.” [населено място], влязло в сила на 02.01.2014 г., и представляващи разликата между обезщетението в размер на шестмесечното брутно трудово възнаграждение при пенсиониране, което З. би получила ако е била здрава и е работила като „кранист на разливочен цех” в ЕСДЦ, и получените с трудовото възнаграждение суми за безплатна храна, което З. е получила като „обслужващ работник в металургията”, ведно със законната лихва от 02.01.2014 г., като последният иск е предявен само срещу касатора, и в тежест на касатора са определени разноски.
В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо, както и че е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се изводът на съда, че експертното решение за професионално заболяване, на което се позовава ищцата, е влязло в сила, тъй като не е доказано от нейна страна да е спазена процедурата, по която се издава, съобщава и влиза в сила експертно решение съгласно Наредбата за реда на съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Твърди се, че поддържаното от касатора възражение в тази връзка е обсъдено изцяло неправилно от съда, и не се доказало, че останалите субекти, органи и организации, имащи качеството на заинтересовани лица в административната процедура и имащи право да обжалват съответните експертни решения, въобще са уведомявани за издаването на решението по предвидения в закона ред., като изводът, че експертното решение е породило действие, е изграден изцяло на предположения. Съдът не е констатирал непълнота и неправилност на доклада на първата инстанция във връзка с липсата на регистрационна карта за призната професионална болест по образец. Поддържа се, че експертното решение на ТЕЛК не е съобщавано на касатора по предвидения задължителен административен ред. Според касатора, професионалното заболяване не е придобито при условията на труд при него. Липсвали доказателства ищцата да е пропуснала като доход всички допълнителни плащания, съставляващи елементи на брутното трудово възнаграждение, които са различни от основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер съгласно чл. 15 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – дружеството не дължи суми, които не съставляват траен и не съставляват постоянно изплащан доход, които са определени като стойност на неполучена безплатна храна, бонуси, нощен труд и др., например обезщетение за безплатна храна, условия на труд, бонуси, нощен труд. Не били доказани материалноправните предпоставки за дължимост на разликата в трудовото възнаграждение, което би получила за заемана предишна длъжност и длъжността, твърдяна като трудоустроена (защото промяната е сторена с допълнително споразумение по чл. 119 КТ). За неправилно ценено се сочи заключението на счетоводната експертиза, както и че липсва произнасяне по възражението, че отговорността на работодателя за вреди може да се претендира до придобиването право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не били изследвани продължителността на трудовия стаж при последния работодател, дали той е непрекъснат, прекратявано ли е трудовото правоотношение с ищцата за съответния период, дали ищцата не е получила обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че са налице правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, от значение са за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, и че решението е недопустимо и очевидно неправилно.
Ответницата Б. С. З., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Ц. М., в отговор на касационната жалба излага доводите си както за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, така и за неоснователността на жалбата по същество.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], не взема становище по касационната жалба.
С обжалваното решение е взето предвид, че въз основа на експертно решение от 2006 г. ищцата е била трудоустроена и преназначена от длъжност „кранист в разливочен цех” в ЕСДЦ на длъжност „обслужващ работник в металургията”, впоследствие трикратно е била преосвидетелствана, вследствие предходните две решения на ТЕЛК са били заведени искове с правно основание чл. 200 КТ и на ищцата са присъдени обезщетения за имуществени вреди, а с последното експертно решение от 2013 г., на ищцата е определена трайно намалена трудоспособност 78% за срок от три години, работата на ищцата при двамата ответници, както и че на 16.05.2016 г. трудовото правоотношение с касатора е прекратено поради пенсионирането на ищцата. Относно възражението на касатора, че при него не е имало вредни условия на труд, за да се претендира обезщетяване на вреди от такива условия, се сочи, че решението на ТЕЛК е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличие на причинна връзка между условията на труд и полученото заболяване, като съдът няма правомощия да го преразглежда. Не е споделена тезата на касатора, че експертното решение не е влязло в сила, като е кредитирано писмо на Регионалната здравна инспекция [населено място] с обратна разписка за съобщаване на експертното решение на касатора, и е съобразена липсата на твърдения и доказателства касаторът да е обжалвал това решение. Изцяло са възприети изводите в съдебна експертиза за определяне размера на разликите във възнагражденията на длъжността, която ищцата е изпълнявала преди констатирането на заболяването, и тази, на която е работила за исковия период, както и за разликите в размера на сумите за получавана безплатна храна и за сумата, която би била получена като обезщетение за пенсиониране. При изчисляване на възнагражденията са взети предвид производствените бонуси, бонусите по К., нощния и извънредния труд. Изрично е посочено, че брутното трудово възнаграждение включва и всички трайно получавани доходи и добавки към него – парично и натурално, включително и стойността на получаваната безплатна храна, както и че съгласно чл. 3 НСОРЗ и Наредбата за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, различните бонуси, възнагражденията за условия на труд и за положен нощен труд представляват част от работната заплата. Отречено е твърдението на касатора, че не се дължи обезщетяване за разликата в размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, тъй като тя също представлява пропусната полза. Заключено е, че са доказани настъпилите имуществени вреди, решението на ТЕЛК е влязло в сила, причинната връзка е установена със самото експертно решение и от приложения протокол за извършване на проучване на професионална болест, поради което именно професионалното заболяване е пречка за ищцата да работи на съответната длъжност и да получи съответно възнаграждение и допълнителни плащания. За начален момент, от който се дължи законна лихва, от значение е датата на инвалидизиране – 01.12.2013 г., и така обезщетението за забава се дължи от дата, по-ранна от посочена такава в обжалваното решение. Отречено е също предявените искове да са погасени по давност, защото исковата молба е предявена на 15.11.2016 г. и не е изтекъл тригодишният срок от постановяване на решението на ТЕЛК.
Касационното обжалване е недопустимо по отношение на иска за присъждане на сумата от 954,40 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди като разлика между дължимите с трудовото възнаграждение суми за безплатна храна, която З. бил получила, ако е била здрава, и е работила като „кранист в разливочен цех” в ЕСДЦ, и получените от нея суми като „обслужващ работник в металургията”, за периода 02.01.2014 г.-15.05.2016 г., ведно със законната лихва от 02.01.2014 г., и на иска за сумата от 3684,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляваща разликата между обезщетението в размер на шестмесечното брутно трудово възнаграждение при пенсиониране, което З. би получила, ако е била здрава, и е работила като „кранист в разливочен цех” в ЕСДЦ, и полученото от нея обезщетение като „обслужващ работник в металургията”, ведно със законната лихва от 20.05.2016 г., тъй като съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. Ето защо производството по делото в тази му част следва да се прекрати и касационната жалба се остави без разглеждане. Съответно, няма да бъдат преценявани правните въпроси, поставени от касатора, които касаят недопустимата до касационно обжалване част на въззивното решение.
Неоснователно се твърди от касатора, че обжалваното решение е недопустимо. Твърдението е останало необосновано, но ако се приеме, че се поддържа възражението, сторено с отговора на исковата молба от касатора в качеството му на ответник по исковете, то обстоятелството, че ищцата е водила предишни дела, посочени от самата нея в исковата молба, между същите страни и на същото основание, не е основание да се приеме недопустимост на исковете, тъй като те касаят претенции за други периоди.
Не съставлява основание за допускане на касационното обжалване твърдението на касатора, че обжалваното решение е очевидно неправилно. Както в касационната жалба, така и в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсва обосновка защо касаторът приема наличието на подобен порок на въззивното решение. Че законът изисква подобна обосновка е явно от разпоредбата на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, и съответно липсата й не дава възможност да се прецени наличието на поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по обусловилия изхода на спора, и конкретизиран от настоящия съдебен състав въпрос как се формира обезщетението за имуществени вреди при професионално заболяване. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Останалите въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
Първата група въпроси е свързана със стореното от страна на работодателя оспорване на решението на ТЕЛК – твърди се, че експертното решение не е влязло в сила, защото не е осъществена специалната административна процедура за тази цел. Поставят се въпросите: констатирано ли е по надлежния задължителен административен ред професионално заболяване при ищцата с влязло в сила експертно решение на ТЕЛК (твърди се противоречие с решение № 142 по гр.д № 1147/2010 г., ІV г.о., ВКС); установяването на професионалния характер на заболяването в доказателствена тежест на ищеца ли е и съставлява ли основна предпоставка за основателността на иска по чл. 200, ал. 1 КТ (твърди се противоречие с решение по гр.д. № 133/2007 г., САС, и решение № 697 по гр.д. № 1978/2009 г., ІІІ г.о., ВКС); работодателят ли следва да доказва, че експертното решение за установяване на професионално заболяване е породило действие, или ищецът следва да докаже, че експертното решение е влязло в сила при главно и пълно доказване и спазване на задължителната административна процедура за уведомяване на всички заинтересовани лица за издаденото експертно решение; как и посредством какви обстоятелства и доказателства се удостоверява, че експертното решение е породило действие (твърди се противоречие с решение № 202 по гр.д. № 1635/2010 г., ІV г.о., ВКС); влязло ли е в сила експертното решение за професионално заболяване и на коя дата е влязло в сила и е породило действия спрямо всички заинтересовани лица в административното производство; кога, в кой момент са уведомени всички заинтересовани лица в административното производство, за да породи експертното решение на ТЕЛК правно действие спрямо всички заинтересовани лица. В преобладаващата си част въпросите от тази група са фактически и налагат преценката на конкретните доказателства по делото, което не може да бъде осъществено в рамките на процедурата по чл. 288 ГПК. По проблема за доказателствената тежест за установяване, че експертното решение е породило действие, съдебната практика възприема прилагането на общия принцип на чл. 154, ал. 1 ГПК – всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Затова в цитираното от касатора решение № 202 по гр.д. № 1635/2010 г., ІV г.о., ВКС приема, че страната, която твърди, че в резултат на определен фактически състав е придобила права, дължи установяването на всички елементи от този състав. По тази причина е заключено, че влязлото в сила решение на ТЕЛК, което установява професионалното заболяване, е юридически факт, който е част от състава, водещ до възникване на правото за обезщетяване на вреди по чл. 200, ал. 1 КТ, и субектът, който претендира в неговия патримониум да е възникнало това право, трябва да докаже фактът на влизане в сила на решението. Същото е разрешението и в решение № 213 по гр.д.№ 1761/2009 г., ІV г.о., ВКС. Тук обаче съдът подчертава, че за доказване на причинната връзка между увреждането и условията на труд с влязло в сила решение на ТЕЛК или НЕЛК, не е необходимо върху експертното решение да има отбелязване от органа, който го е издал, че решението е влязло в сила и на коя дата. Работодателят, който оспорва обстоятелството, че решението е влязло в сила, трябва да представи доказателства, че го е обжалвал и подадената жалба се разглежда от горестоящия административен или съдебен орган. В случая още с отговора на исковата молба касаторът е заявил, че експертното решение на ТЕЛК № 2029/13.12.2013 г. не е породило правно действие, както и че той не е уведомяван за това експертно решение в хода на задължителната административна процедура. В доклада си първоинстанционният съд е указал, че ищецът носи доказателствената тежест за настъпването на професионална болест, вреди, причинна връзка между вредите и професионалната болест, а ответниците са длъжни да докажат твърденията и възраженията си. Предвид отговора на касатора, ищцата е поискала съдебно удостоверение за снабдяване с доказателство на коя дата експертното решение е влязло в сила, а касаторът – изискване на документи от Районната картотека на медицинските експертизи [населено място] и от ТЕЛК „Общи и професионални заболявания” при Университетска болница МБАЛ [фирма] [населено място] за удостоверяване датите на връчване на експертното решение на всички заинтересовани страни по Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Върху процесното експертно решение е положен печат на РЗИ-РКМЕ [населено място] с отразяване влязло в сила на 02.01.2014 г. Решението е връчено на касатора на 08.01.2014 г. Доказателства пред въззивния съд не са събирани. Предвид разпределената доказателствена тежест, даденото от въззивния съд разрешение не е в нарушение на посочената по-горе практика на ВКС, тъй като касаторът не е установил възражението си. Въпрос по приложението на чл. 9 НРСРПООПБ не се поставя, което е пречка за допускане на касационното обжалване по проблема за правното значение на съобщаването на експертното решение на съответните лица за приключване на процедурата по потвърждаване на професионалния характер на болестта. В заключение, по посочената група въпроси допускането на касационното обжалване не се обосновава.
Поставя се въпросът налице ли е причинна връзка между заболяването и тези вреди, т.е. именно заболяването да е попречило на работника да получи тези доходи, претендирани като претенции с исковата молба. Въпросът несъмнено изисква преценка на установените по делото обстоятелства, което, както се обясни по-горе, не може да се извърши в процедурата по селекция на касационните жалби за достъпа им до касационно обжалване. Принципен отговор на въпроса за установяване на причинната връзка обаче се съдържа в практиката на ВКС. Така в решение № 273 по гр.д. № 652/2010 г., ІV г.о., се дава характеристика на експертното решение на ТЕЛК – то има двойнствен характер: от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на правото. При налично експертно заключение на ТЕЛК и при неуспешно доказване от страна на касатора, че то не е влязло в сила поради оспорването му по съответния ред, причинната връзка между заболяването и съответните имуществени вреди е установена.
Въпросите от кога следва да бъде присъдена законната лихва върху претендираните главници, и исковите претенции погасени ли са по давност, също налагат преценка на доказателствата по делото, поради което не може да се приеме, че представляват правен въпрос, обосноваващ допускането на касационното обжалване според критериите, обвързващо дадени от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК.
Въпросът, свърза със задължението на въззивния съд съгласно чл. 271, чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 ГПК да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните, който според касатора е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 283 по гр.д. № 1609/2014 г., ІV г.о., и решение № 40 по гр.д. № 4297/2014 г., ІV г.о., не води до допускане на касационното обжалване. Независимо от поставянето на въпроса принципно, без наличие на казуална обвръзка със спора, от разясненията на касатора в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се изяснява, че всъщност касаторът твърди недостатъчно мотивиране на възприетите от въззивния съд заключения, както и че са нарушени правилата на формалната и правната логика, като основно се акцентира на неустановеното, по мнение на касатора, влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК, както и че ищцата не е установила наличието на професионална болест, възложено в нейна тежест от първоинстанционния съд. Следователно, касаторът само формално сочи липсата на мотиви по всички възражения и доводи на страните, а на практика заявява неправилна преценка на доказателствата и допуснати процесуални нарушения в тази връзка. Обжалваното решение е мотивирано, макар и лаконично, и не е допуснато противоречие със сочената практика на ВКС, която е свързана с изрично поставения въпрос, а не с действителните твърдения на касатора. Затова касационното обжалване по поставения проблем не следва да се допуска.
Накрая се пита датата на влизане в сила на процесното експертно решение на ТЕЛК ли е от значение, или датата на инвалидизиране, посочена в решението на ТЕЛК, с оглед реализиране на отговорността на работодателя по чл. 200 КТ и уважените исковите претенции за процесния период в случая. Поставеният по посочения начин въпрос не разяснява какво е твърдението на касатора, за да се прецени обуславящия му характер. За да отговори на твърдението на касатора във въззивната му жалба, че датата на издаване на експертното решение не може да се приеме и за дата на пораждане на действие на решението, въззивният съд приема за начален момент, от който се дължи законна лихва, датата на инвалидизирането, което е по-ранна дата от датата, посочена в решението на първата инстанция, а именно датата, на която е отразено то да е влязло в сила. Така съдът е приел, че въззивната жалба на касатора е неоснователна в тази й част. В случая съдът като краен резултат е приел по-благоприятно разрешение за касатора относно датата, от която се дължи лихвата върху съответните главници. Тъй като твърдението на касатора е останало неясно, касационното обжалване и по този последен въпрос не може да бъде допуснато.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 263,22 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], с която се обжалва решение № 287 от 23 октомври 2017 г., постановено по в.гр.д. № 382 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2017 г., в частта му, с която се потвърждава решение № 229 от 11 април 2017 г., постановено по гр.д. № 5242 по описа на районния съд в [населено място] за 2016 г. за осъждането на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], солидарно със [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], да заплати на Б. С. З., с адрес в [населено място], сумите: 959,40 лева обезщетение за имуществени вреди резултат от професионално заболяване: „дискова херния на нива L4-L5 и L5-S1, състояние след дисцектомия, и L5-S1 и фераминотомия”, установено с Експертно решение № 20290209/13.12.2013 г., на УМБАЛ „Св. И. Р.” [населено място], влязло в сила на 02.01.2014 г., и представляващи разликата между дължимите с трудовото възнаграждение суми за безплатна храна, което З. би получила ако е била здрава и е работила като „кранист на разливочен цех” в ЕСДЦ, и получените с трудовото възнаграждение суми за безплатна храна, което З. е получила като „обслужващ работник в металургията”, за периода 02.01.2014 . – 15.05.2016г., ведно със законната лихва от 02.01.2014 г.; и 3684 лева обезщетение за имуществени вреди резултат от професионално заболяване: „дискова херния на нива L4-L5 и L5-S1, състояние след дисцектомия, и L5-S1 и фераминотомия”, установено с Експертно решение № 20290209/13.12.2013 г., на УМБАЛ „Св. И. Р.” [населено място], влязло в сила на 02.01.2014 г., и представляващи разликата между обезщетението в размер на шестмесечното брутно трудово възнаграждение при пенсиониране, което З. би получила ако е била здрава и е работила като „кранист на разливочен цех” в ЕСДЦ, и получените с трудовото възнаграждение суми за безплатна храна, което З. е получила като „обслужващ работник в металургията”, ведно със законната лихва от 02.01.2014 г., като последният иск е предявен само срещу [фирма] и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
В тази част определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаването на препис пред друг тричленен състав на ВКС.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 287 от 23 октомври 2017 г., постановено по в.гр.д. № 382 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2017 г., в частта му, с която се потвърждава решение № 229 от 11 април 2017 г., постановено по гр.д. № 5242 по описа на районния съд в [населено място] за 2016 г. за осъждането на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], солидарно със [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], да заплати на Б. С. З., с адрес в [населено място], сумата от 13160,76 лева обезщетение за имуществени вреди резултат от професионално заболяване: „дискова херния на нива L4-L5 и L5-S1, състояние след дисцектомия, и L5-S1 и фераминотомия”, установено с Експертно решение № 20290209/13.12.2013 г., на УМБАЛ „Св. И. Р.” [населено място], влязло в сила на 02.01.2014 г., и представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което З. би получила ако е била здрава и е работила като „кранист на разливочен цех” в ЕСДЦ, и трудовото възнаграждение, което З. е получила като „обслужващ работник в металургията”, за периода 02.01.2014 . – 15.05.2016г., ведно със законната лихва от 02.01.2014 г.
УКАЗВА на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 263,22 лева за касационното обжалване.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. за насрочването му в публично съдебно заседание след представянето на доказателство за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: