Решение №59 от 4.3.2009 по гр. дело №67/67 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 59
 
гр. София,04.03.2009 г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и девета година в състав:
 
                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО  ПЕЙЧЕВ
                                                                        СНЕЖАНКА  НИКОЛОВА
                                                                                
при секретаря Т. Кьосева
и в присъствието на прокурора 
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 67/08г.  и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК/отм./, вр. с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по жалба на П. К. Г. и И. К. Г. от гр. П. срещу решение № 598 от 2007г. по в.гр.д. № 627/07г. на Пазарджишкия окръжен съд. Жалбоподателите са поискали да се отмени решението като поддържат, че същото е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”б” ”в”ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 581/2007 г., постановено по гр. д. № 1293/04 г. на Пазарджишкия районен съд и вместо него на основание чл.32, ал.2 ЗС е определил начин на реално ползване на урегулиран поземлен имот ІV-9414 в кв. 226 по плана на П. съгласно предложения от изслушаната по делото тричленна съдебно-техническа експертиза вариант първи, а именно ищците Д. Б. В., М. Д. В. и Р. Ц. Г. да ползват северната част на имота с площ от 259 кв. м., оцветена със зелен цвят по скицата на вещите лица, а ответниците П. К. Г. и И. К. Г. да ползват южната част на имота с площ от 247 кв. м., оцветена със син цвят по скицата на вещите лица, която е неразделна част от решението.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесното дворно място е с площ от 540,78 кв. м. и в него има построена двуетажна жилищна сграда с приземен етаж и други постройки, като ищците в първоинстанционното производство Д. В. и М. В. са собственици на приземния и на първия жилищен етаж, лятна кухня, масивен гараж на северната граница и паянтов навес, както и на ? ид.част от мястото. Ищцата Р. Г. притежава право на ползване върху приземния етаж, половината от лятната кухня, право на преминаване през гаража до дворното място, както и право да ползва ? ид.част от дворното място. Ответниците П. Г. и И. Г. притежават втория жилищен етаж на сградата, масивен гараж, стопански постройки и останалата ? ид. част от мястото. За да определи реалното ползване на дворното място съобразно предложения от тричленната техническа експертиза вариант първи, въззивният съд е приел, че той е единствено възможен, тъй като е съобразен с всички постройки, подобрения и съоръжения в дворното място и с ползването му от страните по делото понастоящем, независимо от факта, че при него ищците ползват в повече 12 кв. м.
Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения.
Доводите на касаторите, че в случая единствено законосъобразен и справедлив е възприетия от първоинстанционния съд вариант трети на тричленната техническа експертиза не са основателни. Във връзка с тях въззивният съд правилно е приел, че в производството по чл.32, ал.2 ЗС съдът следва да се съобразява с действителното положение на имота, като не може да предписва каквито и да било преустройства и премествания на сгради, огради и съоръжения, а при искания от жалбоподателите вариант се налагат такива преустройства – преместване на поставената трайно закрепена ограда между частите, ползвани от страните, откъм лицето на имота и засягане на плочниците, а наред с това е необходимо и изкопаване на нова водомерна шахта и преместване на водомера на ищците, доколкото тяхната шахта остава в предвиденото за ползване от ответниците място, като правно ирелевантно е обстоятелството дали оградата може да бъде преместена лесно или това е свързано със значителни трудности. Наред това съдът правилно е приел, че предвиденото по този вариант ползване от страна на касаторите на мястото пред единия от двата прозореца на приземния етаж на ищците би създало значителни неудобства. Обстоятелството, че жалбоподателите имат прозорец в северозападната част на сградата, т.е. откъм частта на дворното място, която се предоставя за ползване от ищците в случая е без значение, тъй като същият би следвало да се намира на втория етаж на сградата, което не води до такива неудобства. Същото се отнася и до факта, че пътеката от улицата до жилищната сграда, по която преминават касаторите е широка 1, 33 м., още повече, че разстоянието между жилищната сграда и собствения им гараж, т.е. продължението на тази пътека е още по-малко. По отношение на ползваните от ищците 12 кв.м. в повече следва да се отбележи, че съдът не е могъл да присъди обезщетение в настоящото производство, доколкото такава претенция не е предмет на делото, а касаторите биха могли да търсят такова обезщетение в отделно производство. В случая с оглед застрояването на дворното място и намиращите се в него съоръжения въззивният съд правилно е приел, че не е възможно да се извърши разпределение на ползването точно според правата на страните. По отношение на довода, че разпределянето на ползването на мястото според сегашното фактическо положение води до липса на правен интерес от предявяването на иска, респ. до недопустимост на решението са несъстоятелни, доколкото при предявяването на иска ищците не биха могли да знаят какъв вариант на разпределение ще бъде възприет от съда, а при наличие на спор между съсобствениците по този въпрос такъв интерес винаги съществува.частието по делото на ищцата Р, която има право на ползване върху имота също не води до недопустимост на постановеното решение, а тъкмо обратното – неучастието на същата би довело до такъв порок на същото.
С оглед изложеното не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение, поради което и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
Р Е Ш И :
 
 
О с т а в я в сила въззивно решение № 598 от 2007г. по в.гр.д. № 627/07г. на Пазарджишкия окръжен съд.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 

Оценете статията

Вашият коментар