Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
София,02.02.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Любка Илиева
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря Красимира Атанасова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 337 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а б.“б“ и сл. ГПК (отм.) вр. § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационните жалби на „Симеонов консулт“Е. и на „А. „А. срещу решението от 25.10.2007 год. по гр.д. № 900/2006 год. на Пловдивския апелативен съд и допълнителното решение от 04.03.2008 год. по същото дело. Въззивният съд е отменил решението от 14.07.2006 год. по гр.д. № 182/2005 год. и е уважил предявеният от „Тодипаг“Е. срещу „Прайвът Ф. Ю. ;А. (сега „А. „АД) и „Симеонов консулт“Е. иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД, като е прогласил нищожността на сключен между ответниците-касатори договор за покупко-продажба на недвижим имот, като противоречащ на добрите нрави. С допълнителното решение е отменен нотариалният акт, материализиращ сделката.
Касационните жалби са депозирани от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и са допустими по смисъла на чл.218в ал.1 ГПК (отм.). Интересите на касаторите-ответници по иска са единни, поради което ВКС дължи единно произнасяне по основанията въведени в тях.
Касаторите се позовават на всички основания по чл.218б ал.1 б.“в“ ГПК (отм.) Доводите им са свързани с това, че неправилно ПАС е приел, че в качеството си на заложен кредитор „А. „А. не е положил грижата на добър стопанин при оценката и продажбата на заложеният недвижим имот, като го е продал по цена, много под действителната.
Ответникът по касация „Тодипаг“Е. , чрез процесуалния си пълномощник изразява становище, че въззивният акт е обоснован и законосъобразен и следва да остане в сила.
Като взе предвид доводите по жалбите, извърши проверка съгласно чл.218ж ал.1 предл.1 ГПК на заявените в тях основания за отмяна на въззивното решение, Върховният касационен съд – Търговска колегия приема следното:
Жалбите са основателни.
Предявеният от „Тодипаг“Е. иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД се основава на твърдението, че сключеният между ответниците по иска „Прайвът Ф. Ю. ;А. и „Симеонов консулт“Е. договор за покупко-продажба на недвижим имот накърнява добрите нрави, законово регламентирани в разпоредбата на чл.37 ал.3 ЗОЗ – полагане на грижата на добър търговец от залогодателя при продажбата по чл.32 ал.1 ЗОЗ.
На 06.08.2003 год. „Тодипаг“О. е учредил особен залог върху предприятието си в полза на кредитора „Прайвът Ф. Ю. ;А. за обезпечаване на задължението си по получен от него заем в размер на 304758.27 евро. Няма спор, че заемното задължение не е било погасено. Безспорно е също така, че правото на собственост върху недвижим имот, представляващ двуетажна масивна сграда на ул.“Райко Д. ; в гр. П. с дворно място с площ 350 кв.м. е част от заложеното предприятие. Не се оспорва и осъщественото право на заложния кредитор да пристъпи към изпълнение върху заложеното имущество – недвижимия имот посочен по-горе. Проведен е търг с явно наддаване при начална цена 170000 евро. Най-високата цена – 180000 евро е предложил „Симеонов консулт“О. , поради което е обявен за купувач и договорът за покупко-продажба (нот.акт№ 119/19.04.2005 год. т.І д. № 51/2005 год. на нотариус К. ) е сключен с него.
Твърдението по исковата молба на „Тодипаг“Е. е, че заложният кредитор е продал посочения имот на цена много по-ниска от действителната, поради което е налице основанието по чл.26 ал.1 ЗЗД (противоречие с добрите нрави) за прогласяване нищожността на сделката. В обстоятелствената част на ИМ се е позовал и това, че не е бил уведомен за оценката на имота и началната тръжна цена, която щял да оспори.
Първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е е неоснователен, тъй като заложният кредитор е положил грижата на добър стопанин при организирането на търга, оценката и продажбата на заложеното имущество. Въззивният съд е отменил решението на ПдОС и у уважил ищцовата претенция.
Становището на настоящата съдебна инстанция, произтича от следното:
Пристъпването към изпълнение е вписано в регистъра на 01.04.2005 год. – чл.37 ал.1 ЗОЗ. Продажбата е извършена на 19.04.2005 год. – т.е. след изтичането на двуседмичния срок, предвиден в предл.1 на ал.1.становено е по делото, че залогодателят е бил уведомен 2 дни преди това с нотариална покана. Има изготвена оценка от двама оценители, които са посочили 168800 евро – средна пазарна цена за обекта. Както бе посочено по-горе, началната тръжна цена е била определена на 170000 евро.
Тезата на ищеца поддържана пред всички съдебни инстанции се основава на неправилното разбиране за съдържанието на понятието „дължима грижа/грижа на добър търговец“. Смисълът, който влага „Тодипаг“Е. в ал.3 на чл.37 ЗОЗ е, че изискването за полагане грижата на добър търговец би било спазено само, ако при продажбата на заложеното имущество би била получена твърдяната от него цена (като реална такава) на заложената вещ. И първата и втората инстанция са назначавали експертизи. В общи линии – оценките за действителна цена варират около сумата 280000 евро. На база разликата между тази цена и действително получената такава е формиран и становището, че неполучаването на разликата от около 100000 евро материализира липсата на грижа на добър търговец и оттук – нищожност на сделката. Такова стеснително тълкуване на понятието „грижа на добър търговец“ не може да бъде споделено. При това тълкуване определяща е единствено крайната получена цена и само с оглед на нея се преценява законосъобразността на изпълнението върху заложеното имущество по Гл.VІІ ЗОЗ.
Както е имал случай да се произнесе ВКС, постигането на оптималната продажна цена на заложеното имущество е функция от полагането на грижата на добър търговец при изпълнението на целия комплекс от мерки по чл.32 и сл. ЗОЗ. Ако заложният кредитор е изпълнил добросъвестно задълженията по чл.34 и чл.37 ЗОЗ, направил е необходимото за оповестяването и провеждането на търга и след изпълнението на процедурата е продал вещта на максималната предложена цена, то в този случай би следвало да се приеме, че той е положил грижата на добър търговец. Това, че максималната предложена цена е по-ниска от реалната цена на заложената вещ, не може да бъде вменено във вина на кредитора. Такова е разбиране за понятието за дължима грижа не само съобразно ЗОЗ. Такова разбиране се съдържа и в общите разпоредби на гражданския и търговския закони. Както чл.63 ал.2 ЗЗД, така и чл.302 ТЗ изхождат от това, че конкретното съдържание на дължимата грижа се определя преди всичко от естеството на задължението, което следва да бъде изпълнено. Квалифициращ признак е търговското качество, което налага специфика по отношение естеството на задължението, но не би следвало да се приеме, че следва да бъде по-голям и неговия обем в сравнение с „грижата на добър стопанин“ при ЗЗД. Просто се касае до различни критерии. Общото е това, че и при „грижата на добър стопанин“ (чл.253 ал.2 ЗЗД) и при „грижата на добър търговец“ (чл.37 ал.3 ЗОЗ), не би могло изискването към влогоприемателя/заложния кредитор презумптивно да е по-високо от това към пряко задълженото лице – влогодател/залогодател. Аргумент за такова тълкуване при ЗОЗ се основава и на факта, че предпоставка за откриването на процедурата по Гл.VІІ е изпадането на длъжника/залогодател в забава по отношение на кредитното задължение. В случая, изпълнението по Гл.VІІ съставлява сложен фактически състав, който включва и оказване на съдействие от страна на залогодателя, поради което не може да бъде възприета тезата му за презумтивна вина на заложния кредитор при постигане на по-ниска цена за заложените вещи. Възможността на кредитора за постигане на твърдяната цена най-малкото би следвало да се съпостави с възможността на самия залогодател за постигането и, т.е. и по отношение на него би следвало да бъде прилаган критерия за полагащ грижа добър търговец. Такова тълкуване се налага и от общото ограничение за черпене на права от собствено неправомерно поведение. Интересът на кредитора е насочен към оптимална реализация на заложеното имущество с оглед пълно или частично погасяване на вземането му. Липсват твърдения (а и данни) за симулативност на продажбата, но дори да бяха, то в този случай правната квалификация би била друга.
Поради изложените съображения, съдът счита, че са налице предвидените в закона основания за касиране на въззивните решения (основно и допълнително) и произнасяне по съществото на спора, като бъде отхвърлен предявеният иск.
С оглед изхода на спора, ответникът ще следва да заплати на касатора „Симеонов консулт“Е. направените по делото разноски пред трите съдебни инстанции в размер на 1266 лв., а на „А. „А. – разноски в размер на 3008 лв. за първата и втората съдебни инстанции, доколкото присъждането на разноски пред настоящата инстанция не е искано.
Предвид на горното и на основание чл.218ж ал.1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, Търговска колегия
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 25.10.2007 год. по гр.д. № 900/2006 год. на Пловдивския апелативен съд и допълнителното решение от 04.03.2008 год. по същото дело.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Тодипаг“Е. срещу „А. „А. (преди „Прайвът Ф. Ю. ;АД) и „Симеонов консулт“Е. иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр.чл.37 ал.3 ЗОЗ, както и искането по чл.431 ал.2 предл.3 ГПК (отм.) за отмяна на нотариален акт № 119/19.04.2005 год. т.І д. № 51/2005 год. на нотариус К. , като неоснователни.
ОСЪЖДА „Тодипаг“Е. да заплати на „А. „А. сумата 3008 лв., а на „Симеонов консулт“Е. сумата 1266 лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.