5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
[населено място] ,20,05,2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия,първо търговско отделение,в открито съдебно заседание на деветнадесети януари,през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
при секретаря Красимира Атанасова , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2332 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.47 т.2 и т.4 пр. първо ЗМТА .
Образувано е по иск на Ц. П. Й., за отмяна на арбитражно решение № 266/16.05.2013 год. по арб.дело № 266/2013 год. на арбитър ad hoc Бисерка Газдова ,с което е уважен предявеният от [фирма] против Ц. Й. иск и последната е осъдена да заплати, солидарно с Р. Й. И.,сумата от 8 280,16 лева – дължима главница по договор за револвиращ заем,сключен между длъжника – заемополучател Р. И. и [фирма] – в качеството на заемодател, по който договор ищцата е посочена с качеството солидарен длъжник. Ищцата твърди неуведомяване за образуваното арбитражно производство и постановеното арбитражно решение – неполучени призовка за заседание, с искова молба и приложения към същата,съответно и неполучено арбитражно решение.Позовава се и на нищожността на арбитражната клауза на чл.13.1 от ОУ към договор за револвиращ заем на физически лица, неразделна част от сключения с [фирма] договор,като противоречаща на чл.146 ал.1 вр. с чл.143 т.16 от Закона за защита на потребителите.Ищцата намира,че от съвкупната преценка на представените извлечения от Протоколи № 30/11.07.2011 год. , № 34 / 13.09.2012 год. и № 51 / 20.12.2012 год. на КЗП и Докладни записки Ц – 01-523 / 06.07.2011 год. на Дирекция ЗИИП и Ц – 03-8459 / 19.12.2012 год. на Главна дирекция „ Контрол на пазара „ , е видно , че в съответствие с правомощията й , съгласно чл.148 т.1 ЗЗП , Комисията за защита на потребителите е съдействала за промяна в съдържанието на чл.13.1 от ОУ, с оглед преодоляване нейната неравноправност,съдържаща се именно във възможността за възлагане на спора на арбитри ad hoc , какъвто е и настоящия случай.Предвид последното, противопоставя недействителност на арбитражното споразумение, съгласно чл.47 т.2 ЗМТА.
Ответникът – [фирма] – оспорва иска като недопустим, предвид неспазен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА, считано от датата на опит за доставка на арбитражното решение – 06.06.2013 год., разписката по която товарителница е върната с идентични на посочените при опита за доставка на исковата молба и призовката за арбитражното дело причини за невръчването – „отсъствие„.Намира,че удостоверените опити за доставка,в съответствие с клаузата на чл.13.4 от Общите условия по договорите за револвиращ заем,предвиждаща хипотези на фингирано връчване на уведомленията в арбитражното производство, удовлетворяват фикцията за редовно връчване както на исковата молба,така и на призовката за арбитражното заседание и на арбитражното решение.Позовава се на приложими ОУ на ДРЗ на физически лица – версия 12.05.2010 год., с оглед уведомяване на ищцата за същите.В евентуалност оспорва основателността на иска, цитирайки съдебна практика относно възприетата действителност на арбитражната клауза.
Искът е предявен от легитимирана страна, срещу влязъл в сила правораздавателен акт на арбитър ad hoc. Видно от обратна разписка към товарителница № 1051003400488 / 06.06.2013 год. на Куриерска агенция [фирма],сочеща опит за доставка на арбитражното решение, липсва връчване, по съображения,идентични на изложимите по-долу, относно неприложимост на фингирано връчване на исковата молба и призовката за арбитражното производство.Ищцата е уведомена за постановеното арбитражно решение на 13.03.2014 год. – с поканата за доброволно изпълнение по образуваното въз основа на изпълнителен лист на основание атакуваното арбитражно решение изп.дело № 20148480400132 на ЧСИ Росица Апостолова,предвид което с депозирането на исковата молба на 19.05.2014 год. е спазен преклузивния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА.
Като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства,Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение, приема за установено следното :
С решение от 16.05.2013 год. на арбитър ad hoc Бисерка Газдова , Ц. Й. е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 8 280,16 лева – дължима главница по договор за револвиращ заем,ведно със законната лихва върху същата от постановяване на арбитражното решение до изплащането й, в условията на солидарно осъждане с ответницата Р. И. .Двете са солидарни длъжници по договора за кредит, подписали същия, съдържащ и изричната разпоредба, че са запознати с приложимите ОУ за револвиращ заем на физически лица и приемат същите.Арбитърът е обосновал компетентността си с клаузата на чл.13.1 от ОУ,съгласно която всички спорове от или във връзка с договора за револвиращ заем,ще бъдат отнесени за разрешаване до някой от изброените арбитри ad hoc,между които и Бисерка Газдова.
По делото са представени обратни разписки по два броя товарителници – № 1051003279312, с посочен от куриерската служба опит за връчване на дати 25 и 26 април 2013 год. / относно пратка посочена като призовка,искова молба и приложения за арб. дело № 266 / 13 год. / и № 1051003400488,с опит за връчване на 6 и 7 юни 2013 год. / относно пратка със съдържание „решение по арб.д. 266 от 16.04.2013 год.”/.Невръчването, вкл. на арбитражното решение,е обосновано с „отсъствие „ на получателя, видно от писмо изх.№ 33455 от 20.08.2013 год. на [фирма],съдържащо пояснения относно ползвания при удостоверяване начина за връчване код „5” .Не е противопоставен довод за неприложим,съобразно чл.13.4 от ОУ към ДРЗ, адрес за призоваване на страната.
При така установеното от фактическа страна,настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС достигна до следните правни изводи :
Приложими към спора са ОУ по ДРЗ – версия 12.05.2010 год. , действащи към момента на сключване на договора за револвиращ заем, с които страната и въз основа на изрично препращане от ДРЗ към същите, като негова неразделна част,се е запознала и изрично е декларирала,че приема.Последното удовлетворява изискването за писмена форма за действителност на арбитражното споразумение, съгласно чл.7 ал.2 пр. първо ЗМТА.
Неоснователен е довода за нищожност на арбитражното споразумение, поради нищожна арбитражна клауза , като противоречаща на чл.146 ал.1 вр. с чл.143 т.16 от ЗЗП,основан на неправилна интерпретация на смисъла на препоръките на Комисията за защита на потребителите досежно съдържанието на установимата неравноправност.Настоящият състав споделя формираната към момента съдебна практика / реш.№114 по т.д.№ 1194 / 2011 год. на ІІ т.о., реш.№ 148 по т.д.№ 533 / 2012 год. на І т.о., реш.№ 187 по т.д.№ 999/2012 год. на І т.о. и др./,отричаща нищожността,предвид следните съображения: Разпоредбата на чл.143 т.16 ЗЗК определя като неравноправна клауза в договор,сключен с потребител, всяка уговорка сключена във вреда на същия,която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца / доставчика и потребителя, като изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора , вкл. задължавайки потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд,който не е предвиден в закона.В разпоредбата на чл.13.1 от ОУ / приложима версия / не е предвидена изрично,макар по мнение на настоящия състав да не се изключва от само себе си,възможност за предявяване права основани на договора пред съд,а единствено предявяването им пред някой от поименно посочени трима арбитри ad hoc.Видно от коментираните,в представените от ищцата доказателства,последващи корекции в атакуваната пред КЗП разпоредба на чл.13.1 от ОУ, съобразно предписанията на Комисията, в следваща версия на същите е посочена изрично именно възможността за защита на всяка от страните пред съд / независимо от съществуващата арбитражна клауза / или пред конкретно посочена арбитражна институция – „Арбитер Юстициарум „ СНЦ.Премахването на възможността за арбитри ad hoc ,обаче, не се коментира като последица на препоръките,нито би могла да се обоснове като неравноправна съобразно чл.143 т.16 ЗЗК клауза, тъй като арбитража ad hoc е законодателно предвиден – чл.4 вр. с пар. 3 ал.1 ПЗР на ЗМТА, т.е. допустим от съществуващия правов ред и с конкретизация на възможните лица арбитри ad hoc е предварително определен и възможния състав на арбитража , по взаимното съгласие на всяка от страните. Действителността на арбитражната клауза изключва доказаност на основание по чл. 47 т.2 ЗМТА.
Съгласно чл.13.4 от приложимите ОУ на ДРЗ за физически лица, исковата молба и приложенията се връчват на адреса, посочен в договора или на последния адрес,за който клиентът след сключването е уведомил кредитора и се считат за получени на петия работен ден от деня на изпращането им от арбитъра.Фикция за получаване на призовките и съобщенията е предвидена за случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано,че не са получени поради това, че са отказани / не са приети, не са потърсени, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът не съществува, непознат е или е недостатъчен.Не може да се приеме фингирано връчване на призовката и исковата молба за образуваното арбитражно производство, тъй като причината за невръчването,посочена в обратните разписки към товарителниците и потвърдена от куриерската служба – „ отсъствие на получател„ – формално не попада в хипотезите на невръчване, съгласно чл.13.4 на ОУ и смислово не може да бъде автоматично приравнена на хипотезите „заминал „ или „преместен на друг адрес„,още повече,че ответникът не е и установил действителна промяна в адреса на ищцата,за която да не е бил уведомен,нито е обективно отразено поставено съобщение от куриерската служба.В изпратеното писмо от [фирма] се упоменава единствено съществуващата практика при неоткриване на страната.В този смисъл реш.№ 33 по т.д.№ 3954 / 2013 год. І т.о., реш.№ 72 по т.д.№ 131 / 2014 год. на І т.о., реш.№ 112 по т.д.№ 1147 / 14 на І т.о., реш.№ 81 по т.д.№ 2864 / 2013 год. ІІ т.о., реш.№ 154 по т.д.№ 1329 / 2014 год.на ІІ т.о., реш.№ 173 по т.д.1755 / 2014 год. на ІІ т.о. на ВКС и др. /.
С оглед изхода на спора,ответникът следва да възмезди ищцата за понесените разноски в размер на 1131,21 лева,от които 331,21 лв. държавна такса и 800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ арбитражно решение № 266 / 16.05.2013 год. по арб.дело № 266 / 2013 год. на арбитър ad hoc Бисерка Газдова , на основание чл. 47 т.4 пр. първо ЗМТА.
ВРЪЩА делото на арбитър Бисерка Газдова за ново разглеждане.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Ц. П. Й. разноски за настоящото производство, в общ размер от 1 131,21 лева, на основание чл. 81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :