Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
София, 27.01.2010г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Ю.Георгиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №3532/2008г.по описа на ВКС.
Производството е по пар.2, ал.3 ГПК, вр. чл.218а ГПК/отм./.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от А. К. С. срещу решение от 24.01.2008г. по гр.д. № 2201/2006г. на Софийски градски съд, с което е уважен предявения срещу нея иск с правно основание чл.30 ЗН. Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството.
Ответникът Д. А. Т. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм/, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
Жалбата е основателна.
С обжалваното решение, въззивният съд, като е отменил решение от 06.04.2006г. по гр.д. №4002/2005г. на Софийски районен съд, е намалил с 1/8, дарение от 10.10.1993г., извършено с нот.акт №140/1993г. на нотариус при Софийски РС, с което А. С. и съпругата му В. И. са дарили на внучката си А. К. апартамент в гр. С., като е възстановил запазената част на Д. А. от наследството на А. С. , починал на 03.04.2003г.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с атакуваното дарение е накърнена запазената част на ответника по жалба, ищец в производството, поради което същото следва да бъде намалено.становено е по делото от удостоверение за наследници №/31.03.2005г., че дарителят А. Т. е починал и негови наследници са В. И. , Ц. А. и Д. А. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателката-ответница по иска, че дарението е нищожно като симулативно, а действителната сделка, която прикрива е продажба, поради което искът по чл.30 ЗН е неоснователен. Изложил е съображения, за това че липсата на обратно писмо води до недопустимост на гласни доказателства за разкриване на симулацията, тъй като представена по делото декларация подписана от дарителката В. И. от 24.05.2005г. е съставена след предявяването на иска на 12.04.2005г., за нуждите на процеса и няма характер на обратен документ.
Този извод на съда е направен без да са съобразени всички доказателства по делото. От приетия като доказателство по делото договор за левов депозит от 16.09.1994г. и вносна бележка е видно, че бащата на жалбоподателката К. К. , е внесъл по депозитна сметка на дарителя А. Т. сумата 20 000 лева, за които ответницата е поддържала, че представляват цена по действителния договор за продажба, прикрит от дарението. При тези доказателства съдът не е допуснал гласни доказателства, макар че разпоредбата на чл.134, ал.2 ГПК/отм./ допуска събирането на свидетелски показания, когато по делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението на страната за това, че съгласието по сделката е привидно. В случая по делото не е представен “обратен документ”, разкриващ действителната воля на страните по сделката, но е представено начало на писмено доказателство, правещо вероятно твърдението за симулативност на сделката, при което въззивният съд неправилно не е обосновал своите изводи за действителност на сделката дарение, допускайки събиране по делото на допустими свидетелски показания.
С оглед на така изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./ Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., намира че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила довело и до неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да се отмени. Делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, при което съдът ще следва да направи своята преценка за основателността на предявения иск като събере и гласни доказателства, за това че прехвърлителят и съпругата му, не са желаели да дарят имота на внучката си, а да й го продадат. Допуснатото от съда нарушение на съдопроизводствените правила е довело и до неточно приложение наматериалния закон. Ето защо обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да установи, включително и чрез събирането на гласни доказателства, че в случая няма действия на страните по дарението с цел да се създаде привидност за нейното действие спрямо трето лице. При сключване на симулативното съглашение страните би следвало да планират да създадат привидността, тя да функционира известно време и след това да бъде прекратена. Само ако се докаже симулацията, ще може да се неутрализира привидната сделка и ще следва да се прецени доколко прикритата сделката е породила своето действие като продажба, чрез която валидно е прехвърлена собствеността на процесния имот. От изхода по този спор, ще зависи и изхода по спора за възстановяване запазана част от наследството на ответника по жалба-ищец в производството.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
Р Е Ш И :
О Т М Е Н Я В А решение от 24.01. 2008г. по гр.д. № 2201/2006г. на Софийски градски съд
В Р Ъ Щ А делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: