Р Е Ш Е Н И Е
№ 822
София,10.11.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори ноември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Ю.ГЕОРГИЕВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 2053/ 2008г.по описа на ІV-то г.о. на ВКС
Производството е по пар.2, ал.3 ПР на ГРК, във вр. с чл. чл.218а ГПКОтм/.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от ЕТ ”О”- П. И. Л. срещу решение от 22.01.2008г. по гр.д. №1043/2007г. на Пазарджишки ОС, с което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл.108 ЗС. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. В хода на производството е починал П. Л. и на негово място на основание чл.120 ГПК/отм/ са конституирани М. Д. Л. , И. П. Л. и Д. П. Р. които ч. пълномощника си поддържат жалбата.
Ответникът И. Д. Б. не взема становище по жалбата.
Третите лица помагачи А. за д. в. и “А” Е. не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото,намира следното:
Касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 01.10.2007г. по гр.д. №216/2006г. на Панагюрски РС , е отхвърлил предявения от едноличния търговец иск за осъждане на И. Д. да му предаде собствеността и владението на имот пл. №4531 в кв.234 по плана на гр. П., ведно с складово помещение от 1001кв.м и навес от 271 кв.м.
За да отхвърли предявения иск съдът е приел за установено, че е проведен конкурс на 03.06.1998г. и П. Л. го е спечелил, като е сключен договор за покупка на складово помещение, навес и земя с площ от 1143кв.м, съставляващ имот пл. №4531, в кв.234 по плана на гр. П..становено е по делото, че при подписване на договора последният е заплатил само депозит в размер на 1 350 000 лева и част от цената в размер на 3 000 000 лева, която е по- малко от дължимите се 60% от цената договорена за плащане в седмичен срок съобразно договора и е останал да дължи сумата 11 752 332 лева, които не е заплатил и до постановяване на решението. Съдът е установил, че в изпълнение изискванията на чл.18, ал.1 ПРУПСДП/Дв.в.бр.10/1994г./, във вр. с чл.16, ал.1 ат Наредба за конкурсите/Дв.в.бр.68/1992г./ дружеството “А” Е. с две писма от дати 03.05.1999г и 15.11.1999г. е уведомило П. Л. , че разваля договора и след това го е отдало под наем до търга проведен от Публичен изпълнител на 08.06.2004г. и спечелен от ответника И с Постановление за възлагане от 10.06.2004г. на А. за държавните вземания. Прието е за установено, че последният го владее видно от протокол за въвод от А. за д. в. от същата дата.становено е било, че публичната продан е извършена за задължения на “А” Е. към държавата и на основание чл.199 ДПК/отм., но действувал към момента на проданта/ ответникът И. Д. е станал собственик на имота. Съдът е приел, че имотът е възложен на И. Д. и след изтичане на повече от една година е вписана исковата молба – на 19.07.2007г., т.е. той е станал собственик дори и длъжникът по публичната продан да не е бил такъв съобразно разпоредбата на чл.199, ал.2 ДПК/отм./и чл.239, ал.2 ДОПК.
При тези данни въззивният съд правилно е приел, че жалбоподателят не е собственик на процесния имот и е отхвърлил предявения от него иск с правно основание чл.108 ЗС.спешното провеждане за търсената защита при иск с правно основание чл.108 ЗС изисква от една страна ищецът да докаже, че е собственик на недвижимия имот и от друга страна би следвало да докаже и че ответникът ползува неговия собствен имот без правно основание. В конкретния случай от доказателствата по делото е установено единствено, че ответникът И. Д. е придобил валидно събствеността върху процесния имот ч. участие в публична продан. Неговото придобивно основание е противопоставимо на жалбоподателя, който от една страна е загубил правото си на собственост върху процесниа имот поради разваляне на договора му от фирма „А” Е. , а от друга е предявил своя иск повече от една година след извършената продажба на имота от Агенцияата за д. в. , което е стабилизирало правото на собственост на ответника И. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че договорът следва да бъде развален по съдебен ред с оглед разпоредбата на чл.87, ал.3 ЗЗД, след като в разпоредбата на чл.16 от Наредбата за конкурсите/Дв.в.68/1992г./ изрично е предвидена възможност това да стане с едностранно писмено изявление,каквото в случая е налице.
Не са налице и предпоставките на чл.150, ал.2 от Конституцията на РБ, която разпоредба предвижда, че когато се установят несъответствие между закона и Конституцията, Върховният касационен съд спира производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд. В случая не е налице противоречие между разпоредбата на чл.239, ал.2 ДОПК и чл.17, ал.3 от Конституцията посочваща, че частната собственост е неприкосновена, тъй като именно за закрила на същата е предвидената възможност в Данъчно – осигурителния процесуален кодекс да бъде предявен ревандикационен иск от засегнато от публична продан лице в едногодишен срок от провеждането на същата.
С оглед на така изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл.218ж ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира,че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Предявеният от праводателя на жалбоподателите иск с правно основание чл.108 ЗС е неоснователен, тъй като от събраните по делото доказателства не е установено той да е собственик, а ответникът да ползува без основание негов собствен имот.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд,
Р Е Ш И :
О С Т А В Я В С И Л А решение от 22.01.2008г. по гр.д. №1043/2007г. на Пазарджишки ОС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: