4
определение по гр.д.№ 1836 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
София, 19.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1836 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК, /редакция преди изменението със ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. Р. срещу решение № 41 от 13.01.2017 г. по в.гр.д.№ 1980 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 3160 от 05.08.2016 г. по гр.д.№ 6636 от 2015 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено ново решение по предявения от С. Г. Р. срещу Е. Г. Б. иск по чл.30 ЗН: за намаление на дарствено разпореждане, извършено от Р. Й. Р., починала на 01.02.2014 г. в полза на Е. Г. Б. с 20 189/162 000 ид.ч.; за възстановяване на запазената част на С. Г. Р. от наследството на майка му Р. Р. в размер на 20 189/162 000 ид.ч.; за задържане от надарената Е. Б. на имота- предмет на дарението на основание чл.36, ал.2 ЗН и за осъждането й да заплати на С. Г. Р. сумата 25 859,37 лв. за допълване на запазената му част от наследството на Р. Р..
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, редакция преди изм. на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г. Касаторът твърди, че обжалваното решение противоречи на задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 816 от 28.12.2005 г. по гр.д.№ 327 от 2005 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение № 904 от 02.10.2008 г. по гр.д.№ 3167 от 2007 г. на ВКС, ГК, първо г.о., т.3 от ППВС № 5 от 31.10.1972 г., Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д.№ 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 108 от 28.10.2015 г. по гр.д.№ 1854 от 2015 г. на ВКС, ГК, второ г.о., решение № 1279 от 21.01.2009 г. по гр.д.№ 5702 от 2007 г. на ВКС, ГК, второ г.о., решение № 93 от 15.07.2015 г. по гр.д.№ 138 от 2015 г. на ВКС, ГК, второ г.о., решение № 104 от 24.06.2015 г. по гр.д.№ 5871 от 2014 г. на ВКС, ГК, първо г.о, решение № 25 от 07.03.2014 г. по гр.д.№ 4215 от 2013 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744 от 2008 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр.д.№ 241 от 2011 г. на ВКС, ГК, първо г.о. и решение № 7 от 08.02.2012 г. по гр.д.№ 510 от 2011 г. на ВКС, ГК, второ г.о./ по следните правни въпроси, доуточнени от ВКС:
1. Кой Семеен кодекс /СК от 1968 г. или СК от 1985 г./ се прилага за уреждане на имуществените отношения между съпрузи по заварен от Семейния кодекс от 1985 г. брак ?
2. Съпружеска имуществена общност ли е или е индивидуална собственост на съпруга имуществото, придобито по време на брак при действието на Семейния кодекс от 1985 г., но при трансформация на негово лично имущество ?
3. Каква доказателствена сила има констативен нотариален акт, в който като едноличен собственик е посочен само един от съпрузите ?
4. Кои са предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗН и по-конкретно може ли да се задържи дареният, респ.завещан имот от надарения, респ.заветника, когато наследникът със запазена част притежава дял от имота на друго самостоятелно основание ?
5. Длъжен ли е въззивният съд да извърши комплексна оценка на всички събрани по делото доказателства и становищата на страните ?
Освен това касаторът счита, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 24.04.2017 г. ответникът по жалбата Е. Г. Б. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да й се присъдят направените по делото разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за възстановяване на запазената част на С. Г. Р. от наследството на майка му Р. Й. Р. с 20 189/162 000 ид.ч., , въззивният съд е приел, че с извършеното от майката на страните Р. Р. дарствено разпореждане с имот в полза на ответницата Е. Г. Б. / с нотариален акт № 131 от 06.11.1990 г./ е нарушена запазената част на С. Р. от наследството на майка му в размер на 20 189/162 000 ид.ч. При изчисляване на сумата, с която е нарушена запазената част от наследството, съдът е включил в масата по чл.31 ЗН 4/6 ид.ч. от имота, придобит с нотариален акт № 142 от 10.11.1970 г. /лозе, находящо се в землището на [населено място], м.“Т.“, сега м.“С.“, с площ от 1 дка, в което е изградена двуетажна постройка без разрешение за строеж/, тъй като е счел, че този имот по презумпцията на СК от 1968 г. /отм./ е бил съпружеска имуществена общност между дарителката Р. Р. и нейния съпруг Г. С. Р., а след смъртта на Г. Р. Р. Р. е станала собственик на 4/6 ид.ч. от този имот. След изчисляване на масата по чл.31 ЗН, съдът е приел, че стойността на дарението /81 000 лв./ не превишава сбора от стойностите на разполагаемата част /40 622,22 лв./ и запазената част на надарения /40 622,22 лв./ или общо 81 244 лв. Поради това на основание чл.36, ал.2 ЗН е постановил ответницата Е. Б. да задържи дарения имот, а да заплати на ищеца С. Р. за възстановяване на запазената му част от наследството на Р. Р. сумата 25 859,37 лв.
Относно направеното от С. Р. възражение за липса на предпоставки за задържането на имота въззивният съд е приел, че няма пречка за приложението на разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗН, тъй като в случая бил дарен имот, притежаван в СИО от дарителите, а не идеална част от имот. Макар и не изрично, съдът е приел, че обстоятелството, че към настоящия момент наследникът със запазена част С. Р. притежава дял от имота- предмет на дарението на друго самостоятелно основание /предвид влязлото в сила решение по гр.д.№ 3641 от 2007 г. на Варненския районен съд за възстановяване на запазената част на С. Р. от наследството на баща му Г. Р./, не е пречка за приложение на разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗН за задържането на имота от надарената Р. Р..
С оглед тези мотиви на въззивното решение налице е противоречие на това решение с посочена от касатора практика на ВКС /решение № 25 от 07.03.2014 г. по гр.д.№ 4215 от 2013 г. на ВКС, ГК, първо г.о. и решение № 104 от 24.06.2015 г. по гр.д.№ 5871 от 2014 г. на ВКС, ГК, първо г.о./ по четвъртия поставен въпрос: кои са предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗН и по-конкретно може ли да се задържи дареният, респ.завещан имот от надарения, респ.заветника, когато наследникът със запазена част притежава дял от имота на друго самостоятелно основание ?
По този въпрос в решение № 25 от 07.03.2014 г. по гр.д.№ 4215 от 2013 г. на ВКС, ГК, първо г.о. е прието, че разпоредбата на чл.36 ЗН намира приложение само ако всички наследници с право на запазена част са поискали нейното възстановяване и не притежават дял от имота на друго самостоятелно основание. В решение № 104 от 24.06.2015 г. по гр.д.№ 5871 от 2014 г. на ВКС, ГК, първо г.о. е прието, че целта на разпоредбата на чл.36, ал.1 ЗН е да се избегне създаването на съсобственост между ищеца и ответника по иска по чл.30, ал.1 ЗН, а оттам и евентуалната публична продан на имота.
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд следва да се допусне.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 41 от 13.01.2017 г. по в.гр.д.№ 1980 от 2016 г. на Варненския окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 273 лв. /двеста седемдесет и три лева/.
УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.