Р Е Ш Е Н И Е
№ 616
София, 16 декември 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на седми декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Цветинка Пашкунова
при секретар Л. Гаврилова
и с участието на прокурор от ВКП – Н.. Любенов
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 664/2010 г.
Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор, за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 854/2010 година по описа на Районен съд – К..
В искането, основано на разпоредбата по чл. 422 ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК, се твърди, че съдът одобрил споразумението между прокурора и защитника на подсъдимата Т. Д., не е приложил правилно материалния закон, тъй като не е съобразил настъпилата промяна в санкционната част на чл. 234, ал. 2 НК със ЗИДНК обнародван в ДВ, бр. 26/6.04.2010 година. Това е довело и до неправилно приложение на чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” НК.
Направено е искане за отмяна по реда на възобновяването на определението с което е одобрено споразумението и връщане на делото за ново разглеждане.
Пред касационния съд, осъдената Д., редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
Прокурорът поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Искането е основателно.
С протоколно определение от 10.08.2010 година, съдия при Районен съд – К. е одобрил постигнато между прокурора от районната прокуратура и адв. Х. споразумение, с което Т. Д. е призната за виновна в това, че на 28.05.2010 година в къща в гр. К. е държала акцизни стоки без бандерол, на обща стойност 18 915 лева, като предметът на престъплението е в големи размери – престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3 НК. За това и на основание чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” НК й е наложено наказание пробация за срок от шест месеца, със следните пробационни мерки – „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично и „задължителни срещи с пробационен служител”, както и безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 100 часа за календарната 2010 година.
Определението е влязло в сила на 10.08.2010 година и като необжалваемо не е проверявано по касационен ред.
При одобрението му съдът е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като деянието е извършено на 28.05.2010 година, когато вече е бил в сила от 9.04.2010 година, цитирания в искането на Главния прокурор ЗИДНК /ДВ, бр. 26/6.04.2010 година/. С този закон е изменена санкционната част на чл. 234, ал. 2 НК, като е завишено наказанието от предвиденото до изменението – лишаване от свобода до пет години, без минимум, в лишаване от свобода от две до осем години, както и лишаване от права по чл. 37 ал. 1, т. 7 НК. При правилно приложение на тази норма, не би могло наказанието да се определи в рамките на чл. 55 ал. 1, т. 2 б. „б” НК, тъй като тази хипотеза изисква за замененото наказание лишаване от свобода на не е предвиден минимум, каквато е редакцията на чл. 234, ал. 2 НК, преди посоченото изменение.
Допуснатото нарушение на материалния закон, като касацонно основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 НК е предпоставка за възобновяване на наказателното производство. Цитираното определение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане, от стадия на съдебното заседание, с указания за правилно приложение на закона – чл. 234 ал. 2, т. 3 НК, в редакцията след изменението му със ЗИДНК – ДВ, бр. 26/6.04.2010 година.
Извън въведеното основание в искането на Главния прокурор, настоящият състав констатира служебно, че при разглеждането на делото и постановяването на атакуваното определение, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, от категорията на абсолютните – съдебният акт е постановен от незаконен състав – чл. 348 ал. 3, т. 3 НПК. В конкретния случай, съдът еднолично / състав от един съдия/ е постановил определението с което е одобрил споразумението. Съгласно чл. 28 ал. 1, т. 1 НПК съдът разглежда наказателните дела като първа инстанция в състав от един съдия, когато за престъплението се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода или друго по-леко наказание. Както вече посочи, както към момента на деянието, така и към момента на съдебното заседание и постановяването на съдебния акт, в сила е бил ЗИДНК обнародван в ДВ бр. 26/6.04.2010 година, който предвижда за инкриминираното престъпление наказание лишаване от свобода по-високо от пет години. Следователно, съставът на съда е следвало да бъде съобразен с чл. 28 ал. 1, т. 2 НПК – един съдия и двама съдебни заседатели. Изключение от този общ принцип при прилагане на диференцираната процедура по глава двадесет и девет НПК „Решаване на делото със споразумение” се допуска тогава когато делото е образувано в съда не въз основа на обвинителен акт, както е в настоящия случай, а въз основа на писмено споразумение между страните – чл. 382 ал. 2 НПК предвижда в тази хипотеза делото да се разгледа еднолично.
Освен изложеното, настоящият състав съобрази, че изтърпяването на неправомерно наложеното наказание „пробация” може да доведе до неотстраними вредни последици за осъдената Д., поради което, на основание чл. 420 ал. 3 НПК, изпълнението на това наказание следва да се спре.
Водим от горното и на основание чл. 420, ал. 3 и чл. 422 ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по н о х д № 854/2010 година по описа на Районен съд – К..
ОТМЕНЯВА определението постановено по него от 10.08.2010 година и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на К.ския районен съд, от стадия на съдебното заседание.
СПИРА изпълнението на наказанието пробация за срок от шест месеца, наложено на осъдената Т. Л. Д., относно следните пробационни мерки – „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично и „задължителни срещи с пробационен служител”, както и безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 100 часа за календарната 2010 година.
Копие от решението да се изпрати за незабавно изпълнение на Районна прокуратура – К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: