5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 645
гр. С., 17 декември 2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Борислав Ангелов
ЧЛЕНОВЕ : Фиданка Пенева
Цветинка ПАШКУНОВА
при секретар Л. ГАВРИЛОВА
и в присъствието на прокурора П. МАРИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ц. ПАШКУНОВА
н. д. №746/2010г.
Производството е образувано по искане на осъдения М. Д. за отмяна на присъда от 12.05.2010г., по НОХД№4817/2007г. на Софийски районен съд /РС/ и връщане на делото за ново разглеждане, по реда на възобновяването.
В депозираното искане се визират основанията по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК. В подкрепа на релевираните оплаквания се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при осъщественото от съдебните инстанции доказателствено обсъждане, довели до ограничаване правото на защита на осъденото лице. Поставя се акцент на неправилното кредитиране на изтъканите от противоречия показания на Д. И. и на тенденциозното игнориране на заявеното от М. Д. и от свидетеля Н. досежно предоставянето на процесната сума от 22 /двадесет и два/ лева от пострадалата на осъдения, обосновали постановяването на съдебен акт, базиращ се на хипотези и предположения. Аргументира се и дерогиране на материалния закон с пренебрегване на фактите за несъблюдаване на ЗДвП от Д. И. при паркиране на ползвания от нея автомобил, изключващи обективно възможността за въвеждането й в заблуждение по отношение на очертаното обстоятелство и сочещи на престъпна несъставомерност на инкриминираното деяние по чл.210, ал.1, вр.чл.209 от НК.
В открито съдебно заседание на 14.12.2010г. пред настоящия състав, М. Д. участвува лично и чрез упълномощен процесуален представител. В хода на съдебните прения осъденото лице и защитата поддържат искането за възобновяване по предложените в него доводи и молят за упражняване на правомощията на ВКС по чл.425, ал.1, т.1 от НПК.
Прокурор при ВКП пледира за неоснователност на искането на осъдения.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на извънредния способ за съдебен контрол,за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 12.05.2010г., обявена по НОХД№4817/2009г. Софийски РС е признал М. И. Д. за виновен в това, че на 04.03.2008г., в длъжностното си качество на полицай и с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у Д. И. заблуждение за дължимата от нея „глоба” в размер на 22 /двадесет и два/ лева, като водач на МПС, паркирано в нарушение на ЗДвП, причинявайки й имотна вреда, поради което на основание чл.210, ал.1, т.3, вр.чл.209, ал.1 от НК го осъдил на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок, при условията на чл.66 от НК.
Първоинстанционната присъда е била предмет на въззивна проверка по ВНОХД №2931/2010г. на Софийски градски съд /СГС/, финализирала с решение №1077/15.10.2010г., с което съдебният акт е потвърден изцяло.
Искането на осъдения е допустимо за разглеждане в настоящото съдебно производство, регламентирано от процесуалните разпоредби на чл.419-чл.426, Глава тридесет и трета от НПК, но преценено в контекста на изложените доводи за отмяна на постановената и влязла в сила присъда, е неоснователно.
Претендираното игнориране на нормите, предписващи задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на значимите за обвинителната теза обстоятелства, и за задълбочен доказателствен анализ не е съобразено с реализираната от съдебните инстанции, процесуална и доказателствена дейност. Върховният касационен съд не констатира визираните в жалбата нарушения на чл.чл. 13, 14, 18 и 107 от НПК, предпоставили погрешни изводи за основния факт на наказателния процес – извършване на престъпното посегателство със съответните обективни и субективни признаци, и неговото авторство.
Доказателствената съвкупност, приобщена чрез обясненията на М. Д.; свидетелските показания на Д. И., Н. В., Д. Н., Р. Д., С. Т. и Р. Д.; чрез приложената по делото писмена документация; изслушаните в хода на процеса видеотехническа и лицево-идентификационна съдебни експертизи, по безспорен и категоричен начин установяват релевантната за повдигнатото обвинение фактология.
Очертаната конкретика сочи, че на 04.03.2008г., по повод на констатирано неправилно паркиране на лек автомобил, марка „Опел”, модел „Корса”, с ДК№А 51 69 ВМ, в участъка между ул.”Генерал Г.” и ул.”Иван В.”, в гр.С., М. Д.-старши полицай в 04 група „П. и гаражи” към 02 сектор на ОПП-СДП, разпоредил на работещия с него екип репатриране на колата. В процеса на подготовката за транспортиране на моторното превозно средство до наказателния паркинг и след поставяне на скоба на едното му колело, се появила Д. И., ползваща автомобила и отправила запитване до полицейския служител за реда, по който следва да бъде освободена колата. Вместо да изпълни предоставените му по силата на Приложение №1 към Заповед №РД-09-05-422 от 11.07.2007г. на СО задължения за фотографиране на процесния лек автомобил; за свързване по радостанцията с дежурния диспечер с цел проверка дали превозното средство и управляващото го лице се издирват; и за съставяне на акт за административно нарушение, М. Д. обяснил на И., че следва да заплати незабавно „глоба” от 22 /двадесет и два/ лева, за да препятства предстоящото евакуиране на колата. Липсата на информираност на водача на моторното превозно средство, че съгласно професионалната характеристика на заемащия длъжността „Шофьор на платформа” в „П. и гаражи” Е., очертаните правомощия са в обсега на компетентност на управляващия специализирания камион с ДК№СА 8763 ВТ – Д. Н. и че поисканите парични средства не съответстват на диференцираната със Заповед №28 от 01.02.2008г. на изпълнителния директор на дружеството тарифа, мотивирали Д. И. да даде определената сума на полицейския служител Д., който под претекст за възникнали затруднения на движението на пътното платно й отказал касов бон.
Съмнения в доказателствената обезпеченост на приетите фактически положения не създават акцентираните от защитата на осъдения „противоречия” в свидетелските показания на пострадалата от престъпното деяние. Логично, убедително и житейски правдиво, в проведения на 23.07.2008г., при условията на чл.223 от НПК разпит пред съдия в досъдебното производство и в депозираните в рамките на съдебната фаза устни волеизявления, Д. И. пресъздава времето,мястото на осъщественото спрямо нея неправомерно посегателство, описва механизма на въвеждането й в заблуждение от полицая Д. и последвалото имуществено разпореждане с инкриминирания предмет -пари, в размер от 22 /двадесет и два/ лева, предоставени на осъденото лице. Вътрешната устойчивост в разказа на жертвата на престъпление и наличната корелация при съотнасяне на установените чрез него фактически данни с останалия доказателствен материал внушава достоверност на гласното доказателствено средство и предпоставя неговото безусловно кредитиране. В коментирания смисъл направените в открито заседание на 24.02.2010г. пред първостепенния съд уточнения досежно предаването на инкриминираната сума на полицейския служител в кабината на автомобила с платформа, не разколебава заключението за процесуалната стойност на източника на доказателства. В контекста на изложеното на ирелевантност индицира и обстоятелство, че присъстващият при инцидента Д. Н. – водач на специализирания камион, не е регистрирал визуално акта на предоставяне на паричните средства, на което упълномощеният адвокат на осъдения обръща особено внимание. В дадените показания посоченият свидетел словно материализира своите зрителни и слухови възприятия, добросъвестно отразяващи отделни епизоди от хронологията на събитията в инкриминирания ден. Интерпретацията на детайлите на съдържимите се в твърденията на Н. факти за състоял се с М. Д. разговор, поради незаплащане от нарушителя на дължимата такса, при който бил тенденциозно подведен за „взето административно отношение по КАТ” – неотговарящо на действителното положение на нещата, обосновава обективност на депозирания разказ досежно непосредствено видяното и чутото от свидетеля-очевидец, като преценено в кореспондираща връзка със заявеното от осъдения индицира на неговата неистинност, без да изключва очертаните от пострадалата И. обстоятелства.
Промяна в очертаната позиция за доказаност на повдигнатото срещу М. Д. обвинение, с изискуемата се степен на интензитет не внасят и обясненията на осъденото лице. Доказателствен източник и средство за защита, те са обсъдени с проявен юридически усет от съдебните инстанции, при съблюдаване с процесуалния статут на Д.; чрез задълбочено изследване на характера и особеностите на неговите волеизявления, носещи белезите на фрагментарност, спорадичност и алогичност; при коректното им съпоставяне със съвкупната доказателствена маса; и в аспекта на професионалната оценка на поведението на осъдения след инкриминираното престъпно деяние. Последното, очертаващо инициирана и организирана от М. Д. среща с Д. И. на 01.04.2008г., при която били поднесени извинения на пострадалата и същата била помолена да оттегли депозираната жалба, като получила пари в размер на 30 /тридесет/ лева, възстановяващи изцяло дадената неправомерно на полицая сума и предлагащи средства за почерпка, опровергава лансираната теза, че предметът на посегателство не е предоставян на осъдения.
При упражняване на извънредния съдебен контрол в съответствие с нормативния регламент, ВКС не установи и дерогиране на материалния закон. Инкриминираните действия на М. Д. се субсумират от визирания в чл.210, ал.1, т.3, вр.чл.209, ал.1 от НК престъпен състав. Възползвайки се от незнанието на Д. И. за предписаната процедура при евакуиране на неправилно паркирал автомобил и от нейната неосведеменост за лимитираните със Заповед №28 от 01.02.2008г. на Директора на „П. и гаражи” Е. такси /15 лева – при спиране на специализирания камион, преди да е започнало повдигането на колата от пътното платно; 22 лева – след като автомобилът е повдигнат, но преди да е приключило поставянето му на предназначената за транспортиране платформа; и 29 лева – цена за репатриране при последващите етапи след поставянето на колата на платформата-потегляне на специализирания камион от мястото на нарушение и оставянето му в „Наказателен паркинг”/, осъденото лице е въвело в заблуждение пострадалата за следвания ред и дължимата се „глоба” за освобождаване на моторното превозно средство. Формираните неверни представи за действителността мотивирали водача на паркиралия в нарушение на правилата за движение по пътищата автомобил да осъществи акт на имуществено разпореждане със сумата от 22 /двадесет и два / лева – безотчетно предадена на полицая Д., вместо определената такса от 15 /петнадесет/ лева, платима на служителя на „П. и гаражи” Е. срещу издаване на касов бон, последица от което е причинената на И. вреда. Доказани са и изискуемите се от особената норма субективни измерения на инкриминираното престъпление – пряк умисъл на автора на неправомерното посегателство и специалната му цел да набави за себе си имотна облага.
В тази насока, несъобразено с очертанията на обвинението е възражението на защитата за престъпна несъставомерност на инкриминираното поведение, подкрепено с доводи за налично несъблюдаване на ЗДвП от Д. И. при паркиране на ползвания от нея автомобил и за ясно съзнание у пострадалата досежно извършеното нарушение, препятстващи възможността за въвеждането й в заблуждение по отношение на действителното фактическо положение.
Релевираните оплаквания са били основен елемент на пледоарията на процесуалния представител на осъденото лице пред Софийски РС и въззивния състав, анализирани са подробно от контролираните инстанции в постановените съдебни актове и убедително отхвърлени като неоснователни с аргументацията, че визираните обстоятелства са извън обсега на инкриминираната от прокурора измамлива дейност, поради което са правно незначими.
По изложените съображения настоящият състав намира, че искането на осъдения Д. за отмяна на обявената на 12.05.2010г. и влязла в сила присъда на Софийски РС, при лимитираните в процесуалните разпоредби на чл.425, ал.1, т.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК условия, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. И. Д. за отмяна на присъда от 12.05.2010г., постановена по НОХД №4817/2009г. на РС – С., по реда на възобновяването.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.