Р Е Ш Е Н И Е
№ 626
С о ф и я, 12 декември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 08 д е к е м в р и 2008 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Мариана Маринова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 666/2008 година.
Производството е по реда на Глава тридесет и трета, Част шеста от НПК.
Направено е искане от осъдения Л. Б. Б. от Д. Д. по чл.420 ал.2 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила въззивно решение № 333/11.07.2008 г., постановено по ВНОХД № 310/2007 г. на Окръжен съд-Плевен поради допуснати в производството от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон – основания за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.1 т.1 и 2 от НПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
Изложените в искането оплаквания се поддържат в производството по възобновяване от процесуалния представител на осъдения адв. А. М. от САК.
Частният обвинител и граждански ищец Н. Н. , редовно призован, не се явява в третоинстанционното производство и не е взел лично или чрез повереник становище по искането.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 105 от 22.03.2007 г., постановена по НОХД № 1144/2004 г. на Плевенския районен съд подсъдимият Л. Б. Б. от Д. Д. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.215 ал.1 от НК, извършено на 03.10.1999 г. в Д. Д. и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 6 месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален общ режим, като на основание чл.68 ал.1 от НК е задействано изпълнението на наказание от 10 месеца лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХД № 276/1996 г. на Плевенския военен съд, отложено за изпълнение по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години, считан от 22.11.1996 г.
Със същата присъда другите двама подсъдими по делото Н. А. Н. и Р. Г. Д. , двамата от Плевен, са били признати за виновни и осъдени за извършено на 02 срещу 03.10.1999 г. в Плевен престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.”а” и “б” от НК за подс. Найденов, действал при условията на опасен рецидив, и по чл.195 ал.1 т.3 и т.7 вр.чл.20 ал.2 от НК за подс. Дамянов, извършил деянието повторно, в немаловажен случай, като при условията на чл.54 от НК им е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 3 години за подс. Найденов и 1 година и 6 месеца за подс. Дамянов, като на основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХД № 527/96 г. на Районен съд-Плевен, чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години, в рамките на който е било извършено новото престъпление, предмет на обвинението по настоящето наказателно производство спрямо него.
Уважен е предявеният от пострадалия Т. Н. граждански иск за причинените му от престъплението имуществени вреди, като тримата подсъдими са осъдени да му заплатят солидарно сумата от 2 724,40 лв със законната лихва върху нея от датата на увреждането му, като искът на първия за причинени му неимуществени вреди размер на 300 лв е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Присъдата е била обжалвана от тримата подсъдими с обща въззивна жалба с оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност и с искане за отмяната й и постановяване на нова за оправдаването им по предявените им обвинения.
С въззивното решение присъдата е потвърдена изцяло, като същото не подлежи на касационен контрол и е влязло в законна сила.
В искането за възобновяване на осъдения Б. се навеждат оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от въззивния съд по оценката на доказателствените материали и неизлагане на съображения по възраженията му, довело до ограничаване на правото му защита и до неправилно приложение на материалния закон, съставляващи основания за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК, като се прави искане за отмяна на първоинстанционната осъдителна присъда и потвърждаващото я въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421 ал.3 от НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420 ал.2 от НПК и има за предмет присъда и въззивно решение, непроверени от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
Недоволството на осъдения Б. идва от отказа на двете инстанционни съдилища да дадат вяра на неговите обяснения, претендирайки в тях да е вложена истината за неговото участие при отчуждаване на инкриминираните вещи, за които не е знаел или предполагал да са били откраднати от другите двама осъдени. Въззивният съд е анализирал доказателствената съвкупност и се е съгласил с възприетите от първата инстанция фактически констатации. По категоричен начин е отхвърлена версията на тримата осъдени, включително и Б. , вещите да са били на трето лице, с прякор “О”, идентифициран с името И. М. М. , за когото се е установило, а и признато от осъдения Д. , че се е намирал в хода на наказателното производство в чужбина, поради което не е могъл да бъде издирен и призован по делото като свидетел. Същият за първи път е посочен от подсъдимите пред първоинстанционния съд, но за чието участие най-малко при отчуждаването на вещите не са били събрани каквито и да е доказателства, а и такива не са били сочени или поискани от осъдените и защитата им. Обратно, съдът с основание е посочил, че показанията на св. С св. Генов оборват тази им теза, в частност на осъдения Б. , който не просто е превозил вещите в Д. Д. , но е участвал при товаренето им от дома на Н. , установил е контакт със св. Г като негов съгражданин и познат, участвал е в “преговорите” по продажбата им, успокоил е последния, че няма да има проблем около собствеността на предложените и закупени от него вещи на цена много под пазарната им стойност. Или, изложеното от Съда по никакъв начин не кореспондира с оплакването в искането обясненията на този осъден безмотивно да са били игнорирани от инстанциите по същество, както и че не било направено каквото и да е усилие да се провери тезата му за участието на посоченото друго лице при извършване на деянието му. От друга страна, неоснователно е и оплакването, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си да посочи от кои доказателства и доказателствени средства извлича възприетите от него факти, че борави с предположения, от които извлича умисъла му за осъществяване на инкриминираното му деяние. Както първоинстанционният съд, по-обстойно, така и въззивният са изложили съответните съображения защо приемат като извършители на кражбата другите двама осъдени Н. и Д. , осъществената връзка с осъдения Б. и участието му при отчуждаването на крадените вещи като посредник при намирането на купувача св. Г. Отговорено е на всички наведени възражения от името на тримата, а след оттегляне на въззивната жалба от подс. Найденов – на останалите двама жалбоподатели.
Поради това ВКС намира, че релевантните на обвинението на осъдения Б. обстоятелства са изведени чрез надлежна проверка и оценка на доказателствената съвкупност, като съответен отговор са получили всички наведени от него и защитата му доводи против правилността на първоинстанционната присъда, поради което не е налице соченото в искането му основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.2 от НПК.
В рамките, очертани от категорично и безпротиворечиво установените обстоятелства по чл.102 от НПК, въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Всъщност, не се спори около механизма на отчуждаване на крадените вещи, а относно наличието на знание или предположение у осъдения Б. тези вещи да са били придобити от другите двама осъдени Н. и Д. чрез престъпление. И в тази насока съдът е изложил убедителни съображения, като се е съгласил с разсъжденията на районната инстанция. Показателно в това отношение е било поведението на другите двама осъдени, които в крайна сметка са се съгласили с осъдителната си присъда: осъденият Б. сочи, че уж вещите са били на някакво трето лице с прякор “О”, а той не участва при продажбата им на св. Г, като в това трето лице св. С разпознава осъдения Н. , а при договарянето със св. Г участва осъденият Д. , който категорично е разпознат от последния свидетел. Категорично е установено участието на осъдения Б. при продажбата на вещите, както и знанието или най-малко предположението му те да са крадени, като са продадени на цена многократно под пазарната, на което лично е присъствал и което е мотивирало св. Г да ги купи. Поради това законосъобразен е изводът на съда приетите фактически констатации да изпълват с нужното съдържание състава на престъплението на осъдения Б. по чл.215 ал.1 от НК и съответствието между фактите и приложения материален закон изключва основание за възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК.
Няма наведени доводи против справедливостта на наложената на този осъден санкция.
Процесуалната и материалноправна законосъобразност на влязлото в сила въззивно решение определя неоснователността на искането на осъдения Б. , поради което същото следва да бъде оставено без уважение.
Водим от гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.424 ал.1 от НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Л. Б. Б. от Д. Д. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение № 333/11.07.2008 г., постановено по ВНОХД № 310/2007 г. на Окръжен съд-Плевен, като неоснователно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: