Р Е Ш Е Н И Е
№ 631
София, 13.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 2365 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 218е, ал.1 ГПК вр. с чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК.
С решение № 95 нa Варненски окръжен съд от 28.01.2008 година по гр.д. № 1813/2007 г. е оставено в сила решение № 1* на Варненски районен съд от 04.05.2007 г. по гр.д. № 5535/2006 г., с което е допуснато да се извърши съдебна делба между Л. Р. А. и А. Р. А. при равни квоти по отношение на апартамент № 23, находящ се на бул. “. № 17, вх. В, ет. 4, гр. В., ведно с принадлежащите към жилището избено помещение и ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена и при квоти 1/6 ид. част за Л. Р. А. и 5/6 ид. части за А. Р. А. по отношение на лозе с площ от 1000 кв.м., пл. № 190 по проектоплана на м. “Траката-разширение ІІ част”, ведно с построената в лозето стопанска постройка.
Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд е постъпила от А. Р. А. с оплаквания за постановяването му в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 218б, ал.1, б. “в” ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът е приложил неправилно чл. 79, ал.1 ЗС, отричайки правата на касатора, който е придобил собствеността върху процесните имоти по давност чрез осъществено непрекъснато и несмущавано десетгодишно владение. Изложени са и оплаквания срещу изводите на съда за нищожност на прехвърлителната сделка по нот. акт № 47 от 1989 г. Поддържа се, че съгласието на прехвърлителя Р. П. е било изразено чрез пълномощника му, а приобретателят е добросъвестен поради което съгласно чл. 41, ал. 2 ЗЗД прекратяването на пълномощното не може да му бъде противопоставено. Поддържа се, че съдът е формирал неправилни изводи и досежно неделимостта на поетото от приобретателя задължение по нот. акт № 47 от 1989 г.; че договорът е валиден в частта му, с която прехвърлителката С. П. се е разпоредила със своите 4/6 ид. части от имота в полза на касатора срещу задължение за издръжка и гледане, поето лично спрямо нея.
Ответникът по касационната жалбаЛ. Р. А. я оспорва и моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че жалбата е частично основателна по следните съображения:
В решението на Варненски окръжен съд е прието за установено, че страните по делото са наследници на Р. А. П. , починал на 18.02.1989 г. и на С. С. П. , починала на 27.11.2003 година. По време на брака им, наследодателите на страните са придобили апартамент № 23, находящ се на бул. “. № 17, вх. В, ет.4 гр. В., ведно с принадлежащите към жилището избено помещение и ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена – нот. акт № 27 от 1966 година, издаден по реда на чл. 35, ал.2 ЗЖСК. Придобили са и правото на собственост върху лозе с площ от 1000 кв.м., в землището на гр. В. м. “Манастира”, съставляващо пл. № 190 по проектоплана на м. “Траката-разширение ІІ част” – имот, даден в замяна срещу друг, включен в ДЗС, върху което са изградили стопанска постройка. На 21.02.1989 г. е бил сключен договор, обективиран в нот. акт № 47/1989 г., с който Р. А. П. , действащ чрез пълномощника си Р. С. и С. С. П. са прехвърлили на сина си ответника А. Р. А. собствеността върху апартамент № 23 на бул. “. № 17 срещу задължение за пожизнено гледане и издръжка на прехвърлителите. С нот. акт № 78 от 02.08.1994 г., Стефанка С. П. е прехвърлила на сина си А. Р. А. и собствената си ? ид. част от лозето в м. “Манастира”, ведно с изградената в него постройка, а с нот. акт № 140 от 1997 г. му е прехвърлила и наследствената си 1/6 ид. част от този имот срещу задължение за издръжка и гледане, запазвайки си право на доживотно ползване на имота. Процесните имоти са се ползвали от С. П. до смъртта и през 2003 година и от ответника А, без последния да манифестира спрямо ищеца намерение за своенето им.
При така установените факти, съдът е приел, че предявеният иск за делба на апартамент № 23 на бул. “. № 17 и лозе в м. “Манастира”, ведно с изградената в него постройка е основателен. Приел е, че страните са съсобственици на процесните имоти по наследство – по отношение на лозето при квоти 1/6 ид. част за ищеца Л. А. , придобита по наследство от баща му Р. А. и 5/6 ид. части за А. А. , от които 1/6 ид. част по наследство от баща му Р. А. и 4/6 ид. части чрез прехвърлителните сделки по нот. актове № 78 от 02.08.1994 г. и № 140 от 1997 г., а по отношение на апартамент № 2* при равни квоти. Съдът е приел, че извършената на 21.02.1989 г. сделка, обективирана в нот. акт № 47/1989 г. е нищожна както поради невъзможността починалият към този момент прехвърлител Р. А. да получи обещаната по договора престация, така и поради сключване на сделката без представителна власт поради прекратяване на пълномощното със смъртта на упълномощителя. Приел е, че сделката е нищожна изцяло предвид неделимостта на поетото с нея задължение, поради което не е зачел последиците и. Приел е за неоснователно и въведеното от ответника А възражение за изтекла в негова полза придобивна давност.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното въззивно решение е правилно по същество в частта му, с която сключената на 21.02.1989 г. сделка е обявена за недействителна относно извършените разпореждания със собствеността на Р. А. П. – по отношение на прехвърлената на ответника А собственост върху ? ид. част от имота срещу задължение за издръжка и гледане. Сделката е недействителна като сключена при липса на представителна власт – упълномощителят е починал на 18.02.1989 г. или сделката е сключена три дни след прекратяване на пълномощното на основание чл. 41, ал.1 ЗЗД. Доводът, че правните последици на договора следва да бъдат зачетени, тъй като приобретателят е добросъвестен и съгласно чл. 41, ал. 2 ЗЗД прекратяването на пълномощното не може да му бъде противопоставено е неоснователен. Пълномощното е прекратено на основание чл. 41, ал.1 ЗЗД със смъртта на упълномощителя, а добросъвестността на приобретателя, син на прехвърлителя, живял в едно домакинство с баща си, е безсъмнено изключена. Неоснователен е и доводът, че съдът не е сезиран с иск за прогласяване на недействителност на сделката като извършена при липса на представителна власт – въз основа на въведените от страните твърдения съдът определя квалификацията на спорното право, без да е обвързан от правното основание, сочено от ищеца.
Решението е правилно и в частта му, с която е допуснато между страните да се извърши съдебна делба по отношение на лозе с площ от 1000 кв.м., пл. № 190 по проектоплана на м. “Траката-разширение ІІ част”, ведно с построената в лозето стопанска постройка при квоти 1/6 ид. част за Л. Р. А. и 5/6 ид. части за А. Р. А.. Касационното оплакване за неправилно приложение на чл. 79 ЗС е неоснователно. Правилно, в съответствие с доказателствата по делото, съдът е приел, че въведеното от ответника възражение за придобивна давност е неоснователно. По делото е установено, че ответникът е обитавал процесният апартамент и посещавал лозето, ведно със своята майка, починала на 27.11.2003 година, полагайки в качеството си на съсобственик грижи по управлението на собствеността; извършвайки ремонти и действия, свързани с поддържането на имотите, без да манифестира промяна на анимуса – намерение за своене на имотите до 2006 г. (показания на свидетелите С), когато за първи път е отрекъл правата на съсобственика Л. А. , който е предявил иск за делба на имуществото непосредствено след началото на срока на давностно владение на ответника.
Касационната жалба, в частта и срещу изводите на съда за недействителност на сделката по нот. акт № 47 от 1989 г., извършена между С. Р. А. е основателна. Изводите на съда за неделимост на поетото задължение за издръжка и гледане, съответно – за недействителност на сделката и по отношение на прехвърлената от С. С. П. част от имота е неправилен. Съгласно чл. 128 ЗЗД, задължението е неделимо, когато това, което се дължи е неделимо по своята природа или по намерението на договарящите. Кога и доколко задължението за издръжка и гледане, поето по отношение на повече от един кредитор е неделимо е въпрос на преценка на намерението на договарящите по всеки конкретен договор. В настоящия случай, волята на договарящите С. С. П. като прехвърлител и ответникът А. Р. А. като приемател безсъмнено не е за възникване на неделимо задължение спрямо прехвърлителите, тъй като вторият от тях е починал към момента на извършване на сделката – обстоятелство, известно на договарящите съпруга и син на починалия Р. А. П. , живели съвместно до смъртта му. Волята на договорящите, тълкувана при условията на чл. 20 ЗЗД, е била приобретателят да поеме задължението за гледане и издръжка на своята майка срещу правото и на собственост от прехвърления имот, които задължение е било изпълнявано от приобретателя до смъртта на прехвърлителката. Сделката, в частта и, с която С. С. П. е прехвърлила на ответника А. Р. А. своите ид. части от имота срещу задължение за издръжка и гледане е валидна; породила е желаните от страните правни последици, които следва да бъдат зачетени.
Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е определил неправилно квотите на страните в съсобствеността. С договор по нот. акт № 47 от 1989 г., ответникът А. Р. А. е придобил собствеността върху 4/6 ид. части от процесния апартамент № 23 на бул. “. № 17 (притежаваните от прехвърлителката към момента на изповядане на сделката ? ид. част от прекратената съпружеска имуществена общност и 1/6 ид. част по наследство от съпруга и Р. А. ). При условията на чл. 5, ал.1 ЗН вр. с чл 9, ал. 1 ЗН, ответникът А. А. е придобил и 1/6 ид.част от имота по наследство от баща си Р или делбата следва да бъде допусната при квота от съсобствеността 5/6 ид. части за ответника и 1/6 ид. част за ищеца Л. А.
Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 95 нa Варненски окръжен съд от 28.01.2008 година по гр.д. № 1813/2007 г. в частта му, с която са определени квотите, при които да се извърши делбата между Л. Р. А. и А. Р. А. по отношение на апартамент № 23, находящ се на бул. “. № 17, вх. В, ет.4 гр. В., ведно с принадлежащите към жилището избено помещение и ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.
ОПРЕДЕЛЯ квоти при които да се извърши делбата по отношение на апартамент № 23, находящ се на бул. “. № 17, вх. В, ет.4 гр. В., ведно с принадлежащите към жилището избено помещение и ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, както следва: 1/6 ид. част за Л. Р. А. и 5/6 ид. части за А. Р. А..
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: