3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 636
С., 23.06.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 983/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 27.04.2010 г. по гр.д.№ 72/ 2010 г. на окръжен съд-М., след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен иска, предявен от Г. Г. и Р. Г. против ответника П. М. П. с правно основание чл.109 ЗС и с предмет премахване на три постройки, находящи се в УПИ VІІ-265 в кв. 33 по плана на [населено място], област М., на границата с имота на ищците.
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон.
За допустимостта на касационното обжалване се позовават на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Като материалноправен поставят въпроса за това, дали в производство по чл.109 ЗС при доказан факт на неприложена регулация са относими разпоредбите на §6, ал.2 и §8, ал.1 от ПР на ЗУТ и дали ако дворищната регулация не е приложена правото на собственост остава да се ограничава в рамките на урегулирания поземлен имот. По тези въпроси се поддържа противоречие с практиката на отделни състави на ВКС- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Като израз на противоречивата съдебна практика се представят р.№ 1091/ 26.02.2009 г. по гр.д.№ 4227/ 2007 г. на ІV г.о., р.№ 1233/ 12.12.2008 г. по гр.д.№ 3630/ 2007 г. на ІV г.о., р.№ 602/ 2.07.2007 г. по гр.д.№ 706/ 2006 г. на ІV-а гр.о., р.№ 487/ 22.06.2007 г. по гр.д.№ 176/ 2006 г. на ІV гр.о., р.№ 983/ 11.11.2008 г. по гр.д.№ 3648/ 2007 г. на І г.о. и р.№ 1491/ 4.02.2009 г. по гр.д.№5184/ 2007 г. на ІV г.о.
Поставя се и процесуалноправен въпрос във връзка с приложението на чл.266 ГПК и тъй като се касае за текст от новия ГПК, по който няма съдебна практика, основанието за допускане на касационно обжалване се свързва с хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищецът е собственик на УПИ VІІІ-266, а ответникът на съседния УПИ VІ- 265 в кв. 33 по плана на [населено място], област М.. Според твърденията на ищците ответникът е навлязъл в техния имот и държи там три постройки на западната гранична линия, поради което са поискали премахването им на основание чл.109 ЗС. От представените скици и заключението на техническата експертиза е установено, че регулацията на населеното място е от 1972 г. и според дворищнорегулационния план част от имота на ищеца се придава към парцела на ответниците, като спорните постройки попадат именно в тази придаваема част.
За да отхвърли иска възивният съд е приел, независимо от обстоятелството, че дворищната регулация не е приложена, че това не води до извод, че сградите се намират в собствен на ищците имот. С други думи възивният съд е споделил разбиране, че прекратяването на отчуждителното действие на дворищната регулация относно придадените места не настъпва автоматично, а собствеността се запазва в рамките на урегулирания поземлен имот.
По поставения въпрос действително съществуваше противоречива съдебна практика, израз на което са и представените решения от касаторите на отделни състави на ВКС, но противоречието е преодоляно с приемането на ТР № 3 от 28.03. 2011 г. на ОСГК на ВКС, с което се прие, че с изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ (сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ) за изменение на неприложения дворищнорегулационен план.
Съгласно ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС тълкувателните решения по чл.292 ГПК имат задължителен характер за съдилищата.
С оглед на данните по конкретното дело отговорът на въпроса дали постройките попадат в собствено на ищците място или са в имота на ответника, е определящ за изхода на спора, поради което следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 27.04.2010 г. постановено по гр..№ 72/ 2010 г. по описа на окръжен съд- М..
Указва на касаторите в седемдневен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 34 лв. и да представят в същия срок вносния документ, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след внасяне на държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: