Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 64
София, 22.05. 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
при участието на секретаря Анета Иванова
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 1909 /2018 г.:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 10 от 07.01.2018 г. по касационна жалба на С. Н. Т., гражданин на У., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 67 от 12.01.2018 г. по гр. д. № 2266 /2017 г. на Варненски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 04.08.2017 г. по гр. д. № 793 /2016 г. на Провадийски районен съд, с което: 1) е отхвърлен искът на С. Н. Т. срещу Д. Г. Б. за делба на недвижими имоти – нива, находяща се в землището на [населено място] дол, [община], и дворно място, ведно с построени в него жилищна сграда и стопанска постройка, в [населено място], придобити по време на брака между страните; 2) е уважен предявеният от Д. Г. Б. срещу С. Н. Т. насрещен иск за пълна трансформация на лични средства, като е признато за установено, че процесните недвижими имоти са индивидуална собственост на Д. Г. Б..
Касационно обжалване е допуснато на основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос, който е по приложението на чл.165,ал.1 ГПК вр. чл.164,ал.1,т.1 и т.4 ГПК: за допустимостта на свидетелските показания за установяване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен в писмена форма, и за погасяване на установени с него парични задължения, при оспорване на твърденията за това и при липса на съгласие на насрещната страна, ако страната по делото, която твърди, че е била страна по такъв предварителен договор, нито го представя по делото, нито твърди, че писменият документ за сключването на предварителния договор е загубен или унищожен не по нейна вина.
От съвкупната преценка на разпоредбите на чл.164,ал.1,т.1 и т.4 ГПК и чл.19 вр. чл.18 ЗЗД следва изводът, че за доказване съществуването на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен в писмена форма, предвидена за неговата действителност и за погасяване на установени с такъв договор парични задължения законът изисква писмени документи (тези обстоятелства подлежат на доказване с писмени доказателства).
Изключение от описаното правило е предвидено в разпоредбата на чл.164,ал.2 ГПК, каквото не е описано в хипотезата на въпроса (изрично съгласие на страните, т.е. изрично волеизявление на насрещната по спора страна, че не възразява посочените обстоятелства да се установяват с гласни доказателства).
Изключение от описаното правило е предвидено и в разпоредбата на чл.165,ал.1 ГПК – когато бъде доказано по делото, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. Има се предвид, страната, която твърди, че е разполагала с документа и се позовава на него. Тя трябва да докаже това, както и загубването или унищожаването на своя екземпляр от документа при обстоятелства, от които следва извод за липсата на нейна вина за това, за да бъде допустимо да доказва с гласни доказателства какво е било съдържанието на документа. Когато не са представени доказателства за това и липсват дори и твърдения за това, изключението на чл.165,ал.1 ГПК не е осъществено.
В обобщение: от изложеното следва извод, че когато страната, която се домогва да докаже със свидетелски показания обстоятелства, предвидени в хипотезиса на чл.164,ал.1,т.1 и т.4 ГПК, за които в диспозицията на тази разпоредба е предвидено, че те не подлежат на доказване със свидетелски показания, при противопоставяне на насрещната страна те да бъдат установени с гласни доказателства, страната, която провежда доказването трябва да твърди и да докаже обстоятелствата, предвидени в хипотезиса на чл.165,ал.1 ГПК.
Насрещната страна Д. Г. Б. не е подал писмен отговор в законоустановения срок, не се явява и не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание и не изразява становище по основателността на жалбата.
По съдържанието на въззивното решение:
Въззивният съд е приел, че насрещният иск е с квалификация чл.23,ал.1 СК, въпреки това в мотивите си е обсъждал съдържанието на нормата на чл.21,ал.1 СК (без да посочи дали визира отменения или действащия СК).
Въззивният съд е приел, че процесните недвижими имоти са придобити на името на Д. Б. по време на брака на страните, сключен на 13.06.2004 г. и прекратен с развод на 17.09.2013 г. Нивата, находяща се в землището на [населено място] дол, е закупена на 28.12.2004 г. от продавача И. К. срещу цена от 934 лева. Въз основа на показанията на П. Г. – майка на Д. Б., е прието, че свидетелката е уговорила с продавача покупката на нивата и е дарила на сина си парите за нея. Въззивният съд е заключил, че от П. Г. е извършено дарение в полза на Д. Б., поради което съгласно чл.22,ал.1 СК не е възникнала съпружеска имуществена общност върху този имот.
При анализ на събраните по делото гласни доказателства е прието и по отношение на другите процесни имоти, че са изключителна собственост на Д. Б., тъй като са придобити чрез трансформация на негови лични средства. Дворното място в [населено място], ведно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, са закупени на 01.04.2005 г. (неправилно е посочена датата 01.04.2015 г.) от продавачите А. Ж. Б., Ж. А. Б. и Ж. Т. Б.. Въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелката Ж. Б. и свидетеля А. Б., като е приел, че между Д. Б. и продавачите е бил сключен предварителен договор за покупка на процесния имот, на основание на който Д. Б. е заплатил продажната цена година и половина преди сключване на окончателния договор за покупко-продажба, обективиран в нотариалния акт от 01.04.2005 г. и преди сключване на гражданския брак между страните. Прието е, че писменият документ, обективиращ посочения предварителен договор, е унищожен от свидетелката Ж. Б. не по вина на Д. Б..
По основателността на касационната жалба и на основание чл.290 и сл. ГПК:
При дадения отговор на правния въпрос, е основателен доводът на жалбоподателя С. Т., че въззивният съд е допуснал гласни доказателства за установяване на сключването на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и за погасяване на паричните задължения по него, в нарушение на разпоредбите на чл.165,ал.1 ГПК вр. чл.164,ал.1,т.1 и т.4 и ал.2 ГПК вр. чл.19 и чл.18 ЗЗД.
Насрещната страна С. Т. – ответник по насрещния иск за трансформация на лични средства, се е противопоставила на искането за допускане на гласни доказателства, а Д. Г. Б. не твърди и не доказва, че неговият екземпляр от предварителния договор е загубен или унищожен (и то при обстоятелства, от които следва извод, че това не е станало по негова вина). В отговора на исковата молба за делба и в насрещния иск той изобщо не твърди да е сключвал предварителен договор в писмена форма, нито неговият екземпляр от този договор да е загубен или унищожен, а още по-малко описва обстоятелствата, при които това е станало.
Въпреки това от събраните по делото гласни доказателства въззивният съд е приел извод, че такъв договор е бил сключен, но е бил унищожен не по вина на Д. Г. Б., поради което е допуснал установяването на неговото съдържание и на погасяването на установени с него парични задължения на Д. Б. с гласни доказателства, като е приел тези обстоятелства за доказани. На които е основал извода за пълна трансформация на лични средства при придобиването на имота в [населено място].
А този извод е обусловил извода за основателност на иска за пълна трансформация и като последица от това за неоснователност на иска за делба.
От изложеното следва, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а с оглед правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК и тъй като не се налага събирането на нови доказателства, настоящият състав следва да разреши спора по същество.
По иска за пълна трансформация в придобиването на нивата:
Тя е придобита по време на брака чрез договор за покупко-продажба, сключен на името на Д. Б. при действието на СК от 1985 г., отм. ДВ бр.47 от 23.06.2009 г., чиято разпоредба на чл.19,ал.1 и ал.3 установява оборима презумпция за съвместен принос.
Искът на Д. Б. за пълна трансформация на лично имущество в придобиването на този имот е с правна квалификация чл.21,ал.1 от този СК от 1985 г., (отм. ДВ бр.47 от 23.06. 2009 г.), а не както я е определил въззивният съд по чл.23,ал.1 СК (от 2009 г.).
Този иск е недоказан, а значи и неоснователен, защото С. Т. го оспорва, от което следва, че ищецът носи тежестта да докаже пълно и главно обстоятелствата, на които го основава, а в подкрепа на иска са единствено свидетелските показания на неговата майка П. П. Г., която твърди, че тя е „купила“ нивата – че е уговорила със собственика и прехвърлянето и с договор за покупко-продажба на името на Д. Б. вместо погасяване на парични задължения на собственика към нея. Показанията на тази свидетелка следва да бъдат преценявани по реда на чл.172 ГПК, тъй като тя е заинтересована от изхода на спора в полза на сина и Д. Б., те не се подкрепят от други доказателства, поради което не следва да бъдат кредитирани, от което следва извод, за неоснователност на насрещния иск за пълна трансформация на лични средства при придобиването на нивата и че презумпцията за съвместен принос не е оборена. Само за пълнота следва да се отбележи, че за действието на презумпцията е без значение дали С. Т. е знаела за продажбата, както и че Д. Б. не е представил никакви доказателства за твърдението си за наличието на парични средства или имущество отпреди брака (за които би могло да се предположи, че са преобразувани в имущество по време на брака).
По иска за пълна трансформация в придобиването на дворното място с жилищна сграда и стопанска постройка в [населено място]:
При дадения отговор а правния въпрос и липсата на предпоставките по чл.165,ал.1 ГПК следва извод за недопустимост да се установява сключването на предварителен договор за покупко-продажба на имота в писмена форма и погасяване на задължения по него със свидетелски показания.
Следователно събраните свидетелски показания (на свидетелите Ж. Б. и А. Б.) не следва да се обсъждат. Други доказателства за основателността на иска не са събрани. От това следва извод, за неоснователност на насрещния иск за пълна трансформация на лични средства при придобиването на дворното място с жилищна сграда и стопанска постройка в [населено място] и че презумпцията за съвместен принос не е оборена.
По иска за делба:
Настоящият състав обаче приема, че въпреки че презумпцията за съвместен принос в придобиването на имотите, чиято делба се иска, не е оборена, по отношение на С. Н. Т., която е гражданин на У., действа забраната, предвидена с разпоредбата на чл.22 от Конституцията на Република България (в първоначалната и редакция), която гласи, че чужденците и чуждестранните юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя освен при наследяване по закон, и със съответната и разпоредба на чл.29,ал.1 и ал.2 от ЗС в приложимата към придобивната сделка от 2004 г. редакция, приета с ДВ бр.33 от 1996 г., която гласи, че чужденци не могат да придобиват право на собственост върху земя в страната, освен при наследяване по закон (какъвто не е случаят).
Настоящият състав приема, че правилото на чл.19,ал.1 СК от 1985 г. (отм.) не предвижда изключение от забраната, установена с цитираното правило на чл.22,ал.1 от КРБ и с цитираното правило на чл.29,ал.1 ЗС (отпреди изменението на КРБ и ЗС, в сила от 2007 г.), тъй като не е предвидено в КРБ.
Обсъдените разпоредби на чл.22 от Конституцията на Р. България и на чл.29,ал.1 и ал.2 от ЗС установяват императивни материалноправни норми, които настоящият състав на съда е длъжен да приложи съгласно приетото с т.1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обсъдените разпоредби на чл.22 от Конституцията на Р. България и на чл.29,ал.1 и ал.2 от ЗС не са предвиждали забрана за придобиване на сгради в страната от чужденци, а разпоредбата на чл.29,ал.4 от ЗС в приложимата към придобивната сделка от 2005 г. редакция, приета с ДВ бр.33 от 1996 г., гласи, че чужденци могат да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната, освен ако със закон е установено друго.
От това следва извод, че по силата на чл.19,ал.1 СК С. Тобак не е придобила права върху нивата и дворното място, поради което искът за тяхната делба е неоснователен, но е придобила права на собственост върху жилищната сграда и стопанската постройка в съпружеска имуществена общност, която е прекратена с прекратяването на брака, при което дяловете на съпрузите са равни (доколкото не е доказана трансформация на лични средства).
Върху постройките следва да бъде допусната делба между страните при равни права – по 1 /2 ид.ч.
От изложеното следва извод за основателност на касационната жалба, че въззивното решение следва да бъде отменено в частта по насрещния иск с правно основание чл.21,ал.1 СК и по иска за делба на жилищната сграда и стопанската постройка в [населено място] и вместо това в тази част да бъде постановено друго, с което насрещният иск да бъде отхвърлен и да бъде допусната делба върху жилищната сграда и стопанската постройка в [населено място], а в останалата част – с която е отхвърлен искът за делба на нивата и дворното място, въззивното решение следва да бъде потвърдено (с различни от изложените от въззивния съд мотиви).
С оглед изхода от това производство и извода за основателност на касационната жалба, искането на жалбоподателката С. Т. да бъде осъден Д. Б. да и заплати направените в настоящото производство разноски, е основателно и следва да бъде уважено за сумата 664.36 лева, от които 64.36 лева държавни такси и 600 лева за възнаграждение на адвокат, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представените платежни нареждания и договор за процесуално представителство, в които е отразено уговарянето и заплащането на сумата.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 67 от 12.01.2018 г. по гр. д. № 2266 /2017 г. на Варненски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 04.08.2017 г. по гр. д. № 793 /2016 г. на Провадийски районен съд, в частта, с която с него е отхвърлен искът на С. Н. Т. срещу Д. Г. Б. за делба на жилищна сграда и стопанска постройка, находящи се в [населено място], в дворно място на [улица], с площ 340 кв.м. и в частта, с която с него е уважен предявеният от Д. Г. Б. срещу С. Н. Т. насрещен иск за пълна трансформация на лични средства в придобиването на имотите, чиято делба се иска.
Вместо това постановява:
Отхвърля предявения като насрещен иск на Д. Г. Б. срещу С. Н. Т. с правно основание чл.21,ал.1 СК от 1985 г. (отм.) за признаване за установено, че ищецът е изключителен собственик на нива, находяща се в землището на [населено място] дол, [община], местността „П.“, с площ 11680 кв.м., представляваща поземлен имот с номер ….. , при граници : имоти с номера ….. , ….. , ….. , ….. и ….., и на дворно място, находящо се в [населено място], на [улица], съставляващо поземлен имот с номер ….. , в кв. ….. , с площ 340 кв.м., ведно с построени в него жилищна сграда и стопанска постройка.
Допуска да се извърши съдебна делба между С. Н. Т. и Д. Г. Б. на жилищна сграда и стопанска постройка, находящи се в [населено място], в дворно място, на [улица], което е с площ 340 кв.м., съставляващо поземлен имот с номер ….. , в кв. ….. , при равни права между страните – по 1 /2 (една втора) идеална част за всеки един от двамата.
Оставя в сила въззивно решение № 67 от 12.01.2018 г. по гр. д. № 2266 /2017 г. на Варненски окръжен съд, г.о. в частта, с която с него е потвърдено решение от 04.08.2017 г. по гр. д. № 793 /2016 г. на Провадийски районен съд, с което е отхвърлен искът на С. Н. Т. срещу Д. Г. Б. за делба на недвижими имоти – нива, находяща се в землището на [населено място] дол, [община], и дворно място, без построените в него жилищна сграда и стопанска постройка (за които делбата се допуска).
Осъжда Д. Г. Б. да заплати на С. Н. Т. сумата 664.36 лева (шестстотин шестдесет и четири лева и 36 ст.) разноски за касационното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.