5
Р Е Ш Е Н И Е
N 64
гр. София, 09.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 5569/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Д. С. Д. чрез пълномощника си адв. Ю.М. е обжалвала въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1157 от 31.05.213г. по гр.д.№ 828/2013г. по допускане на делбата.
В отговора на касационната жалба ответникът П. П. И. е изразил становище, че решението на въззивния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл.288 ГПК № 654 от 17.12.2013г.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните и намира следното:
Производството е за делба във фазата по допускането. Страните по делото са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен с развод през 2010г. Предмет на делбата е придобит по време на брака на името на Пламен П. И. апартамент в [населено място],[жк], [улица]бл.42 ет.6 с прилежащото му избено помещение и общите части на сградата, заснет с идентификационен номер 10135.5505.274.1.24 по действащата кадастрална карта .
Ответникът П. П. И. е оспорил иска за делба само в частта за посочените от ищцата права на съделителите. Направил е възражение за преобразуване на лично имущество на основание чл.23 ал.2 СК в размер 308 500 неденом. лв. от цялата сума, платена за придобиване на жилището. Признал е , че са вложени лични средства на Д. С. Д. 30 000 неденом. лв. и средства на семейството – 253 173 неденом. лв. В съдебното заседание на 26.03.2012г. ответникът е уточнил, че сумата от 308 500 неденом. лв. се формира от дарени средства от баща му 80 000 лв. при първата вноска за жилището, 25 000лв. при втората вноска и 130 000лв. при третата вноска общо 235 000 неденом.лв. , а разликата от 73 500 неденом.лв. представлява личен влог отпреди брака в размер на 15 000лв. и лихви върху тях.
Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненския районен съд № 5513 от 14.01.2013г. по гр.д.№ 12356/2011г., с което е допусната съдебна делба на основание чл.34 ал.1 ЗС на недвижимия имот квоти: 126 933,5 / 562 367 ид.ч. за Д. С. Д. и 435 433,5 / 562 367 ид.ч. за П. П. И..
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване: дали следва да се приемат за доказани факти, за които съдът е указал на страната, която ги твърди, че следва да бъдат установени от вещо лице, но тя не е внесла определения депозит и съдът е отменил определението си за допускане на експертизата, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение приема, че по общото правило на чл.154 ГПК всяка от страните трябва да докаже фактите, от които извлича благоприятни правни последици. Когато съдът е дал указания на страната, че в нейна тежест е да установи определени, твърдяни от нея факти от значение за спора, но те останат недоказани в процеса, тя следва да понесе неблагоприятните последици от недоказването и съдът е длъжен да приеме, че правните последици на тези факти не са се осъществили – решение № 235 от 15.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 673/2009 г., I г. о.
По основателността на касационната жалба.
В мотивите на обжалваното въззивно решение са обсъдени показанията на двамата свидетели, присъствали при предаването на сумите във връзка с представените писмени доказателства за извършени преводи от банковата сметка на П. П. И. и са приети за достоверни. Съдът е отчел също така, че съпругата не е имала доходи, както и собствено движимо имущество и сделки с него и е приел, че след като ищецът е ангажирал достатъчно доказателства в подкрепа на твърденията си за влагане на негови лични средства, възражението по чл.23 ал.2 СК за 308 500 неденом.лв. е доказано.
При тези мотиви на въззивния съд е основателен доводът на касаторката, че е допуснато нарушение на правилото на чл.154 ГПК за доказателствената тежест на страните по отношение на твърдението на ответника П. П. И., че освен дарените суми, негово лично имущество е била и сумата 73 500 лв. , формирана от личен влог отпреди брака и натрупаните лихви. Доказателства за това твърдение не са били събрани от първата инстанция – искането за допускане на гласни доказателства не е уважено, а определението за назначаване на счетоводна експертиза е било отменено поради невнасяне на определения депозит. От друга страна съдът е следвало да вземе предвид възражението на Д. С. Д. , че нейните родители също са дали пари за закупуването на жилището. Макар изрично тя да не е поискала да й се признае личен дял по реда на чл. 23 ал.2 СК, доводът е следвало да бъде разгледан само като основание да се приеме равен принос на съпрузите при заплащане на стойността на жилището за частта, платена с лични средства на всеки един от тях, признание за което се съдържа от ответника в отговора на исковата молба .
В останалата част доводите на касаторката са неоснователни. По отношение на дарените на ответника суми в размер на 235 000 лв. съдът е обсъдил цялостно доказателствата , съобразил е възможната заинтересованост на свидетелите, съпоставил е показанията им с останалите писмени доказателства и е изложил съображенията , по които ги е кредитирал, с което е спазил разпоредбата на чл.172 ГПК. Правилна е и преценката на съда, че гласните доказателства за установяване на даренията на съпруга са допустими с оглед изключението на чл. 164 ал.1 т.3 ГПК, в какъвто смисъл е и последователната практика на ВКС. Обсъждането на доказателствата за доходите на съпругата е само като допълнителен аргумент, а не като пряко доказателство за оборване презумцията по чл.21 ал.3 СК, както се поддържа от касаторката, следователно няма основание да се приеме, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.19 ал.2 СК според която съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството.
Неоснователен е и доводът за нарушение на процесуалните правила във връзка с отказа на въззивния съд да допусне гласни доказателства на Д. С. Д., защото те са поискани несвоевременно пред първата инстанция – след първото заседание по делото заседание и не са били налице изключенията по чл.266 ал.2 и 3 ГПК. Пълномощникът на Д. Д. изрично е посочил, че свидетелите ще докажат кога и какви пари са давани на младите. Това искане е относимо към възраженията в отговора на исковата молба и е следвало да бъде направено в заседанието, в което съдът е изготвил доклада по чл.146 ГПК, а ако е било направено своевременно, но съдът не го е отразил в протокола, както се твърди от касаторката – тя е следвало да поиска поправка на протокола. Само въз основа на твърдение, че гласните доказателства са поискани своевременно, за което няма данни по делото, не може да се приеме, че е допуснато нарушение на процесуалните правила.
С оглед на изложеното, изводите на съда , че е доказано възражението по чл. чл.23 ал.2 СК за преобразуване на лично имущество на П. П. И. за сумата 73 500 неденом. лв. , въззивното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила и подлежи на отмяна на основание чл. 281 ал.1 т.3 ГПК, но делото не може да се реши от настоящата инстанция, защото би се нарушило правото на защита на ответника.
При въведения изричен довод във въззивната жалба на Д. Д. за допуснато нарушение на правилата за разпределяне на доказателствената тежест между страните и необоснованост на извода на първата инстанция за преобразуване на лично имущество конкретно за сумата 73 500 неденом.лв., ответникът също е поискал с отговора на жалбата гласни доказателства и вещо лице пред въззивния съд. Поради неоснователния отказ на първоинстанционния съд да допусне гласни доказателства , въпреки, че е била налице хипотезата на чл. 165 ал.1 ГПК , въззивният съд е следвало да констатира процесуалното нарушение и да допусне доказателствата на ответника на основание чл.266 ал.3 ГПК. За него поради удовлетворяващия го краен изход на делото пред първата инстанция, не е съществувал правен интерес да обжалва решението и единствената възможност да отстрани допуснатото спрямо неговите доказателствени искания нарушение на процесуалните правила е била да поиска доказателствата да бъдат събрани пред въззивния съд и въззивният съд е следвало да допусне изслушване на свидетелите.Следвало е също така предвид тълкуването в т. 3 на ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК да бъде допусната и поисканата експертиза , която да установи размера на лихвата след като становището на ответника пред първата инстанция е било, че експертизата следва да се изслуша след като се разпитат свидетелите , посочени за установяване на размера на предбрачния влог, които неоснователно не са допуснати.
По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд за събиране на нови доказателства.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1157 от 31.05.213г. по гр.д.№ 828/2013г. с което е потвърдено решението на Варненския районен съд № 5513 от 14.01.2013г. по гр.д.№ 12356/2011г. и
Връща делото за ново разглеждане от друт състав на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: