Решение №76 от 26.4.2013 по гр. дело №3646/3646 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
№ 76
гр. София, 26.04.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 23 април, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ

и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №24/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]—гр. С. срещу решение №75 от 30.09.2011 г. по в.т.д. № 194/2011 на АС-Бургас, В ЧАСТТА, с която е отменено частично първоинстанционното решение №91/26.05.2011 г. по гр.д. №423/2010 г. на ОС-Бургас и е осъден касаторът да заплати на [фирма]-Шумен сумата от 43 840,42 лева дължими по договор от 01.11.2005 г. и анекси към него, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.07.2010 г. до окончателното плащане , 26 812,19 лева-лихва за забава за периода 23.12.2005 г.-28.07.2010 г. и разноските по делото в размер на 6 433,52 лева.
В жалбата се излагат доводи и оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивно решение в обжалваната част и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на иска.
Ответната страна изразява становище за недопускане до касационно обжалване и неоснователност на касационната жалба .
С определение № 762 от 23.10. 2012 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т. 3 ГПК по обуславящия изхода на спора правен въпрос : за възможността да се извърши прихващане по реда на чл.103 ЗЗД на парично задължение с насрещна натурална престация оценима в пари.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема от събраните по делото доказателства договор, анекси и фактури, че между страните по делото е бил налице сключен на 01.01.2004 г. договор за превоз по силата, на който ответникът-касатор [фирма]—гр. С. се е задължил да извършва превози по възлагане от ищеца [фирма]-Шумен срещу договорените възнаграждения платими от страна на последния по цени и условия, съгласно цитирания договор и анексите към него. Не се спори, че ищецът е останал задължен към ответника до размера на сумата от 160 731,03 лева, съобразно издадените 8 бр. фактури, взети в предвид и от счетоводната експертиза по делото. В един от два анекса към договора в т.2 е договорено, че горивото за превозите се доставя от възложителя,т.е. [фирма]-Шумен, като ответникът–превозвач дължи възстановяването на предоставеното гориво обратно на възложителя в тридневен срок от подписване на двустранен протокол и получаването на възнаграждение за превоза. Последното условие е описано на ръка от страна на изпълнителния директор на [фирма], което е мотивирало съда да не го зачита като част от договорните уговорки. От двете фактури приложени към исковата молба съдът е направил извода, че от своя страна ответникът дължи стойността на използваното за превозите гориво, доставено му от самия ищец като възложител на превозите възлиза на съответно на стойност 37 450 лева по едната и 167 121,45 лева по втората фактура. Съдът е счел, че с писмо от 12.12.2005 г. връчено надлежно на ответника на 15.12.2005 г. е извършено прихващане по чл. 103 ЗЗД на двете насрещни ликвидни и изискуеми вземания, вследствие на което задължението на ответника към ищеца е погасено до размера на насрещното вземане към ищеца за сумата от 160 731,03 лева или искът се явява основателен за останалия непогасен остатък до размера на сумата от 43 840,42 лева- стойност на предоставено гориво от ищеца на ответника и съответната лихва за забава.

По въпроса за възможността да се извърши прихващане по реда на чл.103 ЗЗД на парично задължение с насрещна натурална престация оценима в пари е даден отговор в самия закон. Разпоредбата на чл. 103 ЗЗД предвижда възможността, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко от тях при изискуемост и ликвидност на своето вземане да го прихване срещу насрещното си задължение като по този начин да погаси последното. Следователно самата законова норма урежда две отделни хипотези, досежно съдържанието на насрещните престации като основание за извършване на прихващане: първата- на еднородни и заместими вещи и другата –на насрещни парични вземания, което изключва комбинацията прихващане на парично вземане срещу такова за заместими вещи, до какъвто резултат в крайна сметка се е стигнало при произнасянето по процесния спор. В тази насока е и практиката на ВКС по въпроса, формирана по реда на ГПК от 1952 г./ отм./: Р №107/23.02.2005 г. по т.д. 470/2004 г. на ТК и Р № 1330/29.10.1999 г. по гр.д. №619/1999 г. на ТК , представляваща незадължителна съдебна практика като становището изразено в нея се споделя и от настоящия състав на ВКС, ІІ т.о., доколкото същото почива изцяло на съдържанието на цитираната вече правна норма. Ето защо, като е приел, че наведеното от страна на ищеца в самата искова молба като породило съответните последици на извънсъдебно прихващане по чл. 103 ЗЗД писмо от негова страна от 12.12.2005 г. до ответното дружество, съдът е постановил своето решение в нарушение на материалния закон, тъй като по изложените вече съображения е недопустимо прихващането на парично задължение за дължимо възнаграждение по договор за превоз срещу насрещно натурално задължение за връщането на предоставеното от ищеца на ответника количество гориво. В действителност в мотивите на обжалвания акт, съдебният състав се е позовал на „трансформирането” на натуралната насрещна престация за връщане на горивото в парична за равностойността й. От правна гледна точка подобна трансформация на договорна престация обаче няма как да стане едностранно с отправяне на самото писмо –изявление за прихващане от едната страна по договора до другата. Във всички случаи следва да е налице съответен юридически факт, който законът свързва с последиците на промяната на натуралното задължение в парично/ прим. новация: по съглашение на двете страни-чл.107 ЗЗД/ или с настъпване на основание за възникването на парично задължение заедно или вместо договорната престация/ примерно за обезщетение за неизпълнен договор/. Липсата на наведен от страните и доказан по делото подобен юридически факт възпрепятства възможността за трансформирането на непаричното задължение в парично, а от тук и качеството му компенсируемост по смисъла на чл.103 ЗЗД , тъй като не са налице две насрещни парични задължения към датата на изявлението за прихващане. С оглед това следва изводът, че насрещното вземане на ответника срещу ищеца представляващо възнаграждение за извършените превози не е погасено посредством извършено извънсъдебно прихващане преди предявяване иска и съдът по същество е следвало да разгледа наведеното своевременно и надлежно в процеса в отговора на допълнителната искова молба възражение за съдебно прихващане на вземането предмет на иска с насрещното вземане, което по изложените вече съображения не е било погасено преди това. Доколкото този пропуск на съда изисква извършването на нови процесуални действия по събиране и преценка на доказателства, относно наличието на всички предпоставки за основателността на това възражение, то след отмяната на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съгласно разпоредбата на чл.293 ал.3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №75 от 30.09.2011 г. по в.т.д. № 194/2011 на АС-Бургас В ЧАСТТА, с която е отменено частично първоинстанционното решение №91/26.05.2011 г. по гр.д. №423/2010 г. на ОС-Бургас и [фирма]—гр. С. е осъден да заплати на [фирма]-Шумен сумата от 43 840,42 лева дължими по договор от 01.11.2005 г. и анекси към него, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.07.2010 г. до окончателното плащане, 26 812,19 лева-лихва за забава за периода 23.12.2005 г.-28.07.2010 г. и разноските по делото в размер на 6 433,52 лева.
ВРЪЩА преписката на Бургаски апелативен съд за повторно разглеждане от друг състав на съда, съгласно чл.293 ал.3 ГПК.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

Оценете статията

Вашият коментар