5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
София, 29.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.04.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2439 /2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя Щ.С., чрез адв. Д.Й., срещу въззивно решение на Варненския апелативен съд № 107 от 20.04.2015г., по възз.т.д.№ 81/2015 г., с което е потвърдено решение № 1180/ 10. 12. 2014 г., по т.д.№ 1185/2014 г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора, като ищец, против [фирма], [населено място] иск по чл.327, ал.1 ТЗ за сумата общо 126 410.35 лв., представляваща неиздължена цена по договор за изкупуване на ел.енергия от възобновяем енергиен източник по фактури: №: 32/ 31.01.2013 г.; № 33/28.02.2013 г., ; 34/31.03.2013 г.; № 35/30.04.2013 г.; № 36/ 31.05.2013 г. и № 37/30.06.2013 г. за продадена от ищеца активна електроенергия в периода 01.01. -30.06.2013 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и деловодни разноски от 5 196 лева.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че отмененият административен акт не формира основанието на процесните извършени престации, а определя единствено техния размер, поради което възмездното правоотношение между страните не е променено и не се създава задължение за доставчика за връщане на престираните суми/ в случая чрез прихващане на задълженията/, на отпаднало основание.
В депозирано към касационната жалба изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, позовавайки се отново на въведените с касационната жалба пороци на въззивния съдебен акт, жалбоподателят обосновава касационно обжалване по приложно поле с едновременното наличие на всички предпоставки на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК по отношение на единствено посочения за значим за изхода на делото правен въпрос, който доуточнен от настоящата инстанция, в съответствие със задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е : „Има ли отмяната на един индивидуален административен акт, каквото е решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп конститутивно действие, изразяващо се в отпадане с обратна сила на породените от акта правни последици?”
За илюстрация на твърдяното противоречиво разрешаване по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК са цитирани и приложени към касационната жалба конкретни съдебни актове на В. и на В..
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. Г.В.- САК, е възразил по допускане на касационното обжалван в срока по чл.287,ал.1 ГПК, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Алтернативно е оспорил и основателността на поддържаните касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба с вх. на ВАпС № 3286/22.05.2016 г., отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл. 280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Подадените към касационната жалба допълнение с вх. на ВКС № 3210/ 25.03.2016 г. и допълнение на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към първото, са след преклузивния срок за сезиране на касационната инстанция, поради което не подлежат на обсъждане.
Основателно е и искането за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, за доказано, съобразно възложената с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, че страните [фирма] и ищцовото търговско дружество са обвързани от валидно облигационно правоотношение, породено от сключен помежду им договор за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем енергиен източник № 157/ 28.09.2010 г.. По силата на същия ответникът се е задължил да изкупува цялата произведена и доставена му от ищцовото търговско дружество ел. енергия, като я заплаща по утвърдени от ДКЕВР преференциални, регулирани цени и съгласно договорната клауза на чл.20, ал.3 същият, като купувач, има право да извърши прихващане със свое вземане. За безспорен е приет и факта, че за произведената през периода м.януари- м. юни 2013 г. [фирма], [населено място] е издал 66 фактури, приети от купувача, извършил и частични плащания по тях, но останал задължен със сума в размер на 126 410.35 лева – представляваща общият начислен размер на такса достъп за процесния период. С оглед обективирано в приложения по делото тристранен протокол № 1 от 08.02.2013 г. материалноправно прихващане на взаимните насрещни задължения на ищеца, като доставчик и купувача [фирма], както и извършеното, материализирано в същия, възмездно прехвърляне/цедиране/вземането на последния на [фирма], [населено място] решаващият състав на Варненския апелативен съд е счел, че спорен в процеса е единствено въпросът за дължимостта на начислената цена/ такса/ за достъп за процесния период, с която е и извършено процесното прихващане на задълженията на ответника по договора за изкупуване на ел. енергия, предвид отмененото от ВАС решение на ДКЕВР № 33/14.09.2012 г. за определените временни цени. Разрешаването му, обаче, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, не е обусловено от постановената отмяната на индивидуалния административен акт – визираното Решение на ДКЕВР, доколкото не той формира основанието за извършените престации, а единствено индивидуализира техния размер. Изложени са в тази вр. съображения, че отмяната на временните цени по реда на съдебния контрол, осъществяван от ВАС не трансформира определеното в закона възмездно правоотношение в безвъзмездно, нито създава безусловно задължение за доставчика за връщане на получената парична престация. Като допълнителен аргумент ВАпС посочил, че отмяната не прекратява и договорното правоотношение между страните, поради което не отпада и основанието на разменените помежду им престации. Следователно тристранните споразумения, материализирани в подписаните протоколи между участващите в тях страни са породили погасителния си ефект, тъй като към момента на извършване на прихващанията сумите, предмет на същите са били ликвидни и изискуеми, а ако окончателната цена за достъп впоследствие е по- ниска от временните, то ищецът ще придобие и ново вземане по реда предвиден в Решение № КМ -1/13.03.2014 г. на ДКЕВР, изключващо настъпване на неоснователно обогатяване за насрещната страна.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение позволяват да се приеме, че поставеният от касатора правен въпрос има обуславящо значение за крайния правен резултат по делото, поради което обосновава общата главна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
След подаване на касационната жалба същия този правен въпрос е намерил своето разрешение в постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 212 / 23.12.15 г. по т.д. № 2956/2014 г. на І т.о., № 157/11.01.16г. по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ т.о, № 155/11.01.16 г. по т.д. №2611/2014г. на ІІ т.о., № 7/26.04.2016г. по т.д.№ 3196/2014г. на ІІ т.о. и № 28/28. 04.2016г. по т.д.№ 353/2015г. на ІІ т.о., с които е формирана и задължителната по него практика на касационната инстанция. Същата е в см.,че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто, съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, има обратно действие. Обстоятелството, че даденото от въззивния съд разрешение е в отклонение от посочената по-горе практика на касационната инстанция, имаща задължителен за съдилищата в страната характер, налага правен извод, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, но на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. При наличие на задължителна съдебна практика, с която съществуващото до формирането и противоречие в практиката на съдилищата е преодоляно, критерият за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е въобще неприложим.
На касатора следва да бъде указано да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса в размер на сумата 2 528.21 лв., на основание чл.18, ал.1, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
–
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 107 от 20.04.2015г., по възз.т.д.№ 81/ 2015 г., по описа на с.с..
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 2 528.21 лв./ две хиляди петстотин двадесет и осем лева и двадесет и една ст./, като в същия срок представи и съответен платежен документ по делото.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до касатора, че при неизпълнение на дадените му указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на указаната сума в определения от съда срок, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: