Определение №515 от 8.8.2017 по гр. дело №3907/3907 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
Гр.С., 08.08.2017 година

Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 505/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], С. срещу Решение № 2267/30.11.2016г. на Софийския апелативен съд по в.гр.д.№ 385/2016г., ГК, ІІ с-в, с което е потвърдено Решение от 03.07.2015г., постановено по гр.д.№ 13511/2014г. на СГС, І ГО, Х с-в, и определение за допълването му в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, постановено на 02.10.2015г. по същото дело. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора в обективно съединение искове с правно основание чл. 240 ал. 1 ЗЗД срещу А. А. Н. за сумата 29 301,59 лв., по договор за заем от 01.10.2008г., за сумата 16 765,92 лв. по договор за заем от 18.09.2009г., за сумата 2 249,53 лв. по договор за заем от 08.06.2010г., за сумата 2 173,62 лв. по договор за заем от 10.11.2010г. и за сумата 476,91 лв. по договор за заем от 30.12.2010г. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и уважаване на исковете в предявения размер.
Ответникът по касация А. А. Н. не е взел становище по жалбата в срока за отговор на същата.
В изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК приложеното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно въззивно решение на Софийския апелативен съд и се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, САС е приел неоснователни претенциите по 5 броя договори за заем, при чието подписване действуващото, като пълномощник на заемополучателя лице Т. не е имало представителна власт и договорите не са произвели действие спрямо ответника А. Н.. Прието е, че от текста на представеното по делото пълномощно не може да се направи извод за упълномощаване на Т. Ц. Т. да сключва договори за парични заеми. От съдържанието на писмените договори не се установява връзка на поетите задължения за предоставяне на заеми за финансиране на строителството в УПИ в [населено място], [улица]. Сключените без представителна власт договори са нищожни. Ответникът не е потвърдил предприетите от негово име действия без представителна власт. На основание чл. 272 ГПК въззивния съд е препратил към мотивите на СГС.
В отговор на исковата молба, ответникът не оспорва представителната власт на Т. Ц. Т. и представеното по делото пълномощно, но поддържа недействителност на процесните договори за заем и на свързания с тях договор за строителство поради сключването им в нарушение на забрана за договаряне сам със себе си по чл. 38 ЗЗД. Пълномощникът на ответника е бил управител на дружеството – заемодател и е злоупотребил с представителна власт по пълномощие, сключвайки договорите във вреда на упълномощителя.
Доводите на ответника и признанието за упълномощаването не са обсъдени от съдилищата, чиито решаващи изводи се основават на договаряне без представителна власт от името на заемополучателя.
В жалбата и в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК общото основание за допускане на касационното обжалване е обосновано с процесуалноправния въпрос – длъжен ли е въззивния съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения, както и всичките събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора. По въпроса е формирана задължителна съдебна практика с множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, според която въззивния съд е длъжен да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички допустими, относими и своевременно представени доказателства, както и доводите на страните и възраженията им, релевирани, своевременно, при съблюдаване очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Като не е обсъдил признания на факти, съдържащи се в отговора на исковата молба, поддържан и пред въззивната инстанция, и доводите на ответника по чл. 38 и чл. 40 ЗЗД за недействителност на договорите за заем, въззивният съд се е отклонил от задължителните указания в ППВС № 1/1953г., ППВС № 7/1965г. и ППВС № 1/1985г., според които за съда съществува задължение да обсъди в мотивите си редовно заявените и поддържани от страните доводи и възражения, от които зависи правилното решаване на спора, както и от създадената постоянна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в множество решения – Р..№ 206/31.07.2015г. по гр.д.№ 6832/2014г. на ГК, ІV г.о., Р.. № 75/ 20.06.2016г. по т.д.№ 1608/2015г. на Второ ТО, Р..№ 161/ 04.10.2016г. по т.д.№ 2220/2015г. на Второ ТО. на ВКС и др.
Предвид горното следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК ПО ВЪПРОСА –„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства.“
Мотивиран от изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, на основание чл. 288 ГПК във вр. чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 2207/29.11.2016г. на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ с-в, постановено по в.гр.д.№ 385/2016г.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] да представи в едноседмичен срок от съобщението вносен документ за сумата 1 019,36 лв., представляваща дължима държавна такса за касационно обжалване, вносима по сметка на ВКС.
След представяне на документа в деловодството на ТК на ВКС делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар