Решение №657 от 9.12.2009 по гр. дело №500/500 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 657
 
 
гр.София, 9.12.2009 г.
 
 
В И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А
 
Върховен касационен съд, Гражданска колегия, ІІІ г.о. в открито заседание на двадесет и трети септември, две хиляди и девета година, в състав:
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
 ЧЛЕНОВЕ:  ЛЮБКА БОГДАНОВА
                        СВЕТЛА ДИМИТРОВА
 
 
 
при участието на секретаря Райна Стоименова като разгледа докладвано от съдията Богданова гр.д.№ 500/2008 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ-то г.о., за да се произнесе взе предвид:
 
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./ вр. § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. У. от гр. С. срещу въззивно решение № 321 от 26.11.2007 г. по гр.д. № 462/2007г. на Смолянския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 13.07.2007 г. по гр.д. № 44/2007 г. на Смолянския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Д. К. К. иск за сумата 10 000 лв., представяваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД. Жалбоподателят поддържа, че решението е нищожно-постановено в нарушение на нормата на чл.187, ал.1 ГПК /отм./, както и че е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, отменителни основания по чл.218б, ал.1, б. “а” и ”в” ГПК /отм./ и моли същото да бъде обявено за нищожно, алтернативно отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Ответникът по касационната жалба Д. К. К. не е подал писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о. като обсъди доводите във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
С обжалваното решение Смолянският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен иска на Г. Н. У. за заплащане обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. от неоснователно воденото срещу него нчхд. № 111/2001 г. по описа на Районен съд, гр. С., по повод неоснователните обвинения отправени от ответника срещу него.
Въз основа на събрани по делото доказателства въззивният съд е приел за установено, че по тъжба на К. е образувано нчхд № 111/2001 г. на Смолянския районен съд, по което срещу жалбоподателя са повдигнати няколко обвинения за престъпления по чл. 148, ал.1, т.1 ,т.3 и т.4 във вр. чл.146, ал.1 НК и по чл.148, ал.2 НК във вр. ал.1, т.2, 3 и 4 вр. чл.147, ал.1 НК, като с присъда № 111 /2001 г. е признат за виновен за това, че в качеството му на длъжностно лице на сесия на общинския съвет С. е наклеветил К. и е признат за невиновен за това че в публикации във вестик “Родопи вест” е наклеветил ответника. Присъдата е отменена от Смолянския окръжен съд и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. С присъда по нчхд № 270/2002 г. на Смолянския районен съд жалбоподателят е оправдан по повдигнатите обвинения от частен характер. Съдебният акт е влязъл в сила на 20.05.2003 г. Приел е, за недоказани твърденията на жалбоподателя-ищец, че претендираните от него неимуществени вреди са в причинна връзка с проведеното наказателно производство, по което е оправдан. Изложил е съображения, че по делото не е установено наличието на противоправно поведение от страна на ответника, в резултат на което жалбоподателя да е претърпял морални вреди, а ако е претърпял такива те са от обстоятелството, че за осъдителната присъда по нчхд № 111/2001 г. на Смолянския районен съд, която в последствие е била отменена и жалбоподателят е бил оправдан е имало публикации в местния печат. Приел е също така, че срещу жалбоподателя са се водели две дела от частен характер, производствата по които са се водили успоредно. По образуваното по тъжба на ответника е бил оправдан, а по другото е признат за виновен, поради което и не може да се направи категоричен извод вредите по коя от тъжбите са причинени. Въз основа на това е извел извод, че не е доказано ответникът да е причинил вредите, поради което не следва да отговаря за деликт на основание чл.45 ЗЗД.
В касационната жалба се поддържа оплакването, че обжалваното решение е нищожно, тъй като с него е оставено в сила постановеното от първоинстанционния съд нищожно решение. Въззивният съд вместо да констатира и обяви нищожността на постановения от районния съд в нарушение на нормата на чл.187, ал.1 ГПК /отм./ съдебен акт е приел, че в протокола от съдебното заседание в което е даден ход на делото по същество пред районния съд е допусната техническа грешка, изразяваща се в погрешно изписване в протокола името на съдията- Л. Х. , вместо съдия П. О. , подписала както протокола, така и съдебното решение.
Доводът е неоснователен.
От направената служебна справка въззивният съд е констатирал, че за насроченото на 30.03.2007 г. съдебно заседание в районния съд докладчик по делото е съдия П. О. , че подписа на протокола е на съдия О. , която е постановила и съдебното решение. Въз основа на това е приел, че решението е постановено в законен състав, а отразеното в началото на протокола име на съдия Л. Х. представлява техническа греша, която не води до нищожност на решението, като постановено от незаконен състав.
Изводът на въззивния съд е правилен. В правомощията на съда е да извърши служебна проверка по наведените доводи за нищожност на първоинстанционното решение, като постановено в незаконен състав, както и да констатира при очевидна еднаквост от външна страна на положения върху протокола и решението подпис, и да стигне до извода, че решението е постановено от съдията разглеждащ делото.
Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че предявеният иск е неоснователен.
За да е основателен предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки- противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск. В случая не е доказано наличието на противоправно деяние и причинна връзка между деянието и вредата. Изложените в исковата молба твърдения за причинени вреди от повдигнатите срещу него обвинения за клевета и обида от ответника по повод на което е образувано нчхд № 111/2001 г. на Смолянския районен съд, по което е бил оправдан не обосновава извод за наличие на противоправно поведение на ответника по см. на чл.45 ЗЗД. Искът за неимуществени вреди се основава на факта, че през годините на съдебните производства той и семейството му търпели негативното отношение на хората в личен и професионален план, че това е дискредитирало името му в обществото, което е довело и до негативни последици в политическата му кариера, тъй като преди това в три поредни избори е избиран за общински съветник, накърнена била и професионалната му репутация като журналист във в-к “Родопи вест”, отзвукът от осъдителната присъда на първата инстанция бил много голям, а гласност на оправдателната присъда не била дадена в такава степен. Поведението е противоправно, когато са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила. Поведението на ответника изразяващо се в подаване на тъжба до компетентните органи за това, че на сесия на Общински съвет и публикации във в-к “Родопи вест” жалбоподателят извършил обида и клевета е позволено от закона правно действие, т.е. свързано с предвидената от закона възможност физическите лица да защитят честта и достойнството си. Отговорността при непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на виновно и противоправно действие или бездействие на едно лице, т. е. да е установена причинната връзка между виновното и противоправно поведение и увреждането. От това следва, че вината е само един от елементите от фактическия състав при непозволеното увреждане, свързана с психологическото поведение на лицето, което е причинило увреждането или в резултат на което е станало увреждането и което има самостоятелна правна важимост. Така, докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца. В конкретния случай жалбоподателят-ищец не е доказал противоправно поведение от страна на ответника, в резултат на което да са настъпили вреди, при което положение само може да се ангажира отговорността на последния. Деликтната отговорност предполага да бъдат обезщетени виновно причинените вреди, но само ако действието което ги е причинило е противоправо, каквато противоправност в случая не се установява. Предприетите от ответника действия- подаването на тъжба, не съставляват противоправни действия, които да са в пряка причинна връзка с постановената осъдителна присъда, впоследствие отменена, от обществения отзвук на която жалбоподателят е претърпял морални вреди.
Предвид изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не са налице основания за касиране на обжалваното решение и то ще следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
 
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 321 от 26.11.2007 г. по гр.д. № 462/2007г. на Смолянския окръжен съд.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top