Р Е Ш Е Н И Е
№ 660
София, 25.11. 2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, III г.о. в публично заседание на двадесет и трети септември две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.N 1302 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./, вр. § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. Т. Д., П. С. Т., К. П. Т. и С. Т. Д.- А. , подадена от пълномощника им- адв. А. Ч. срещу въззивно решение № 1927 от 23.11.2007 год. по гр.д. № 802/2007 год. на съд, с което е оставено в сила решението от 28.06.2007 год. по гр.д. № 471/2007 год. на В. районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите- ищци искове по чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на О. В., че са собственици на имоти с пл. № 19 и 20 в кв.7 по плана на гр. В., кв.”М” към 1974 г., първият с площ от 1 545 кв.м., вторият с площ от 1 465 кв.м. / част от имот 12259.1025.532 по кадастралната карта на гр. В. и за осъждане на общината да предаде владението върху имотите. Поддържа се, че решението е неправилно и се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./, отговаря на изискванията по чл.218в, ал.2 ГПК/ отм./ и е допустима.
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. приема следното:
М. Т. Д., П. С. Т., К. П. Т. и С. Т. Д. – А. са предявили срещу О. В. искове по чл.108 ЗС за признаване за установено, че са собственици на имоти с пл. № 19 и 20 в кв.7 по плана на гр. В., кв.”М” към 1974 г., първият с площ от 1 545 кв.м., вторият с площ от 1 465 кв.м. / част от имот 12259.1025.532 по кадастралната карта на гр. В. и за осъждане на общината да предаде владението върху същите имоти.
Врачанският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция е оставил в сила решението на районния съд, с което исковете са отхвърлени като е приел, че ищците не са активно материалноправо легитимирани по тях, тъй като по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. не е реституирано правото им на собственост върху процесните имоти. Приел е, че имотите са били отчуждени от наследодателите на ищците по ЗПИНМ за благоустройствени мероприятия, но същите не са им реституирани по предвидения по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. ред.
Решението на въззивния съд е правилно.
Възстановяването на собствеността на отчуждени по благоустройствени закони недвижими имоти настъпва не директно, по силата на закона, а след съответен административен акт за реституция, респ. заместващо го съдебно решение, без които бившият собственик или неговите наследници не могат да се легитимират активно по предявен иск за собственост. В настоящия случай по делото не е имало спор, че със заповед № 2* от 1966 на ГНС гр. В. процесните имоти са били отчуждени от наследодателите на ищците за благоустройствени мероприятия срещу парично обезщетение, което е било изплатено. Със заповед № 492 от 1986 г. на председателя на ОНС гр. В. е бил одобрен кадастрален и регулационен план на града, по който същите са били отредени за магазини. Със заповед № 524 от 1998 г. на гл. архитект на О. В. е бил одобрен ЧЗРП по който имотите са отредени за търговски и административно обслужващ център.становено е от приетата съдебно- техническа експертиза, че мероприятието не е осъществено, както и че полученото обезщетение е върнато. По заявеното искане по чл.2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. за реституиране на процесните имоти административният орган не се е произнесъл в срок и мълчаливият му отказ е бил обжалван пред В. окръжен съд, който с решение № 239 от 9.10.2001 г. по адм.д. № 1350/2000 г. е отхвърлил жалбата. Липсата на административен акт, респ. заместващо го позитивно съдебно решение за възстановяване правото на собственост на отчуждените по благоустройствените закони имоти налага извод, че ищците не са доказали активната си материалноправна легитимация. След като имотите не са реституирани, правото на собственост не е възстановено на наследниците на бившите собственици и на това основание ревандикационните искове правилно са отхвърлени. Това е така, тъй като административния акт, респ.решението, с което се отменя отчуждаването на имоти, извършено за благоустройствени цели, има вещноправно действие – възстановява собствеността в лицето на бившия собственик на имотите. Затова поддържаната от касаторите теза, че реституцията настъпва по силата на закона е неоснователна. Останалите касационни оплаквания, че мероприятието за което имотите са отчуждени не е осъществено, че обезщетението е върнато в случая са ирелевантни, тъй като липсва положително решение за отмяна на отчуждаването. Оплакването за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд е неоснователно, тъй като въззивният съд е осигурил правото на защита на ищците.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че обжалваното решение е правилно и ще следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1* от 23.11.2007 г. по гр.д. № 802/2008 год. на В. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.