7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
гр. София, 10.02.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 494 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител адв. Л. Д. П. и касационна жалба на ответника С. Н. Д. като [фирма], [населено място], [община] чрез процесуалния му представител адв. Д. К. Т. срещу решение № 122/17.12.2009г. по в. т. дело № 616/2009г. на Великотърновски апелативен съд.
Касаторът – ищец [фирма], [населено място] обжалва въззивното решение в следните части: 1/ в частта, с която след частична отмяна на решение № 35/01.06.2009г. по т. дело № 170/2008г. на Русенски окръжен съд, въззивната инстанция е отхвърлила предявения срещу С. Н. Д. като [фирма], [населено място], [община] иск за разликата над 26 095,75 лв. до 50 741,94 лв. – неиздължено възнаграждение по договор от 20.02.2008г. със законната лихва от 20.10.2008г. до окончателното плащане; 2/ в частта, с която е присъдена законна лихва върху 26 095,75 лв., считано от 31.10.2008г. до окончателното плащане; 3/ в частта за изменение на първоинстанционния съдебен акт относно разноските, които са намалени от 4 441,21 лв. на 2 699 лв.; 4/ в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за въззивното производство в размер 1 569 лв. Касаторът – ищец прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в писмено изложение обосновава допускането на касационното обжалване с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ относно приложението на чл. 20 и чл. 20а ЗЗД във връзка с чл. 268, ал. 1 ЗЗД; 2/ налице ли са основателни причини ответникът да се откаже от договора за изработка; 3/ допустимо ли е със свидетели да се установява отказ на поръчващия от по-нататъшно изпълнение на писмен договор за изработка, в който страните са уговорили, че всички въпроси, свързани с изменение, прекратяване или оттегляне на поръчката ще се осъществяват в писмена форма.
Ответникът С. Н. Д. като [фирма], [населено място], [община] не изразява становище по касационната жалба на ищеца.
Касаторът – ответник С. Н. Д. като [фирма], [населено място], [община] обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено частично решение № 35/01.06.2009г. по т. дело № 170/2008г. на Русенски окръжен съд в осъдителната му част за сумата 26 095,75 лв. – неиздължено възнаграждение по договор от 20.02.2008г. със законната лихва, считано от 31.10.2008г. до окончателното плащане, и сумата 2 699 лв. – разноски по делото. Касаторът – ответник прави оплакване за неправилност и необоснованост на въззивното решение. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в писмено изложение обосновава допускането на касационно обжалване с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос относно частично изпълнение на сключения между страните договор в противоречие с определение № 496/17.07.2009г. по т. дело № 283/2009г., ВКС, ТК, І т. о. и решение от 17.03.2005г. по в. гр. дело № 439/2004г., ВТАС, ГК.
Ищецът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба на ответника и релевира доводи за нейната недопустимост, тъй като не отговаря на изискванията за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, евентуално за нейната неоснователност и правилност на решението в обжалваната от ответника част.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационните жалби са подадени от легитимирани страна в преклузивния едномесечен срок и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същите отговарят на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението към касационната жалба на ищеца се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а в касационната жалба на ответника – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Въззивният съд е приел, че сключеният между страните договор за изработка на технически инвестиционен проект /ТИП/ от 20.02.2008г. има характер на договор за изработка по ЗЗД и е във връзка със сключени през м. януари 2008г. предварителни договори за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот и учредяване право на строеж от страна на трети неучастващи в процеса лица като прехвърлители и ответника като преобретател срещу задължението на последния да обезщети собствениците на имоти с жилища, както и че процесният договор за изработка е пряко обвързан и със сключен на 20.02.2008г. между страните по спора договор за извършване на проекто-проучвателни работи, за изработване на ПУП. Решаващият съдебен състав е констатирал, че срокът за предаване на проекта за ПУП е 01.03.2008г., ищецът е внесъл проекта за издаване на заповед за изменение на план за регулация и план за регулация и застрояване в [община] на 17.03.2008г. и заповедта е влязла в сила на 03.07.2008г., от който момент за ищеца е възникнало задължение да предаде на ответника изработения ТИП в 20-дневен срок, т. е. до 23.07.2008г. Изложил е съображения, че единственото годно доказателство, установяващо към кой момент изпълнителят е изпълнил поетите задължения по договора за изработка на ТИП, е приемо-предавателния протокол, какъвто няма подписан между страните. Въззивната инстанция е приела за ирелевантни показанията на свидетеля И. К. за предаване на папката му с изработената от него част на ТИП през м. юли 2008г., тъй като в представения технически инвестиционен проект за процесния обект е посочен м. август 2008г. и ответникът е поканен да го получи едва с нотариалната покана на 24.10.2008г., а показанията на свидетеля И. И. не е кредитирала поради това, че посоченият свидетел е съпруг на арх. И. Г., представляваща ищцовото дружество.
Относно възражението на ответника, че е прекратил договора с ищеца в края на м. май 2008г., защото е станало безпредметно неговото изпълнение поради това, че един от собствениците на имоти е развалил предварителния договор за учредяване право на строеж, въззивният съд е разгледал две хипотези за прекратяване на договора съгласно чл. 20 от него – оттегляне на поръчката от страна на възложителя и чрез едностранно писмено предизвестие. Решаващият съдебен състав е приел, че не е отправено писмено предизвестие до ищеца за прекратяване на договора, но е налице устно оттегляне на поръчката от ответника – възложител в края на м. май 2008г. във връзка с възникнал проблем от страна на трето лице В. П., който е обусловил безпредметност на по-нататъшното изпълнение на проекта.
Великотърновски апелативен съд е направил извод, че отношенията между страните следва да се уредят съгласно разпоредбата на чл. 21 от договора и чл. 268, ал. 1 ЗЗД в смисъл, че ответникът дължи на ищеца възнаграждение за изпълнените от последния към края на м. май 2008г. проектни работи, тъй като за ответника е възникнала основателна причина да се откаже от договора и е оттеглил поръчката преди проектът да е изцяло изготвен и преди да е предаден с протокол. Като е констатирал, че към 28.05.2008г. ответникът е заплатил на ищеца общо сумата 22 800 лв., а съгласно посочената в договора схема за издължаване на договореното възнаграждение до 09.05.2008г. е следвало да бъде заплатена сумата 25 000 евро с левова равностойност 48 895,75 лв., решаващият съдебен състав е заключил, че възложителят дължи на изпълнителя освен заплатената сума и сумата 26 095,75 лв.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По касационната жалба на [фирма], [населено място]:
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Относно приложението на чл. 20 и чл. 20а ЗЗД е формирана задължителна съдебна практика в смисъл, когато клаузите на сключената търговска сделка са неясни или двусмислени, налагащи по необходимост да бъде издирена истинската обща воля на съконтрахентите, решаващият съд следва да приложи общото тълкувателно правило на чл. 20 ЗЗД. В хипотезата на чл. 268, ал. 1 ЗЗД следва да се отчете и фактът, че в посочената правна норма се урежда специален случай на прекратяване на този вид договор в хода на изпълнението му без вина на изпълнителя със специфичните му последици. При отказ от договора за изработка от страна на възложителя /поръчващия/ поради основателна причина, ако договорните клаузи относно прекратяване на договора във всичките му форми са двусмислени или неясни, същите следва да бъдат тълкувани.
В конкретния случай въззивната инстанция съобразно закона и задължителната съдебна практика е обсъдила клаузата на чл. 20 от договора, въз основа на което е приела, че са уговорени няколко хипотези на прекратяване на договора, от които е разгледала две – оттегляне на поръчката от страна на възложителя и прекратяване на договора чрез едностранно писмено предизвестие.
Въпросът за наличието на основателни причини ответникът да се откаже от договора за изработка, т. е. въпросът за приложението на чл. 268 ЗЗД е релевантен по делото и имплицитно инкорпорира в себе си въпроса за начина на оттегляне на поръчката. Посочените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която възложителят може да се откаже от договора за в бъдеще при наличие на основателни причини и за да произведе присъщото му правно действие, е необходимо отказът от двустранния договор, оттеглянето на поръчката да бъде изрично, ясно, изразено по категоричен начин и доведено до знанието на изпълнителя. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от ищеца част по посочените въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въпросът „допустимо ли е със свидетели да се установява отказ на поръчващия от по-нататъшно изпълнение на писмен договор за изработка, в който страните са уговорили, че всички въпроси, свързани с изменение, прекратяване или оттегляне на поръчката ще се осъществяват в писмена форма” е релевантен, тъй като от него зависи изходът на спора. По въпроса за допустимостта на свидетелските показания съгласно чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК има формирана трайноустановена практика на ВС и ВКС по чл. 133 ГПК /отм./, която е приложима и по отношение на чл. 164 ГПК /ДВ, бр. 59/20.07.2007г., в сила от 01.03.2008г./, предвид идентичността на двете правни норми. Забраната за установяване на договори, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменяване или отменяване със свидетелски показания по чл. 133, ал. 1, б. „д” ГПК е досежно формалните договори, сключени в писмена форма. При наличие на писмен договор не може със свидетели да се доказва, че впоследствие страните са се съгласили да изменят съдържанието на договора или да го отменят. В последната хипотеза се има предвид прекратяване на договора за в бъдеще, както двустранно, така и едностранно, като в хипотезата на чл. 268 ЗЗД прекратяването на възникналото между страните правоотношение е едностранен отказ от договора от възложителя поради основателни причини. Посочената забрана би могла да бъде преодоляна, ако страните изразят съгласие свидетелите да бъдат допуснати за посочените обстоятелства. В случая свидетелите са поискани от ответника с отговора на исковата молба за установяване на конкретни обстоятелства, включително за прекратяване на договора с ищеца през м. май 2008г. и ищецът в съдебно заседание на 12.05.2009г. е изразил съгласие за допускането им. При тези данни не е налице основание за допускане на касационно обжалване по посочения въпрос.
По касационната жалба на С. Н. Д. като [фирма], [населено място], [община]:
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК се отнася до хипотезата, когато правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Когато касаторът не е представил доказателства за наличието на противоречива съдебна практика – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд, основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице. Неоснователно е позоваването на противоречие с определение № 496/17.07.2009г. по т. дело № 283/2009г., ВКС, ТК, І т. о., тъй като определението за допускане на касационно обжалване няма характер на влязъл в сила съдебен акт по смисъла на посочената правна норма. Приложеното решение от 17.03.2005г. по в. гр. дело № 439/2004г., ВТАС, ГК е неотносимо, тъй като се отнася до договор за изработка и монтиране на алуминиева дограма, но не и до договор за изготвяне на технически инвестиционен проект, и в него не е разгледан въпросът дали изработеният за конкретен недвижим имот инвестиционен проект може да се използва, ако не е одобрен, или следва да се приравни на пълно неизпълнение – липса на инвестиционен проект.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че въззивното решение в обжалваната от ответника част не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 122/17.12.2009г. по в. т. дело № 616/2009г. на Великотърновски апелативен съд в обжалваната от [фирма], [населено място] част.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 492,92 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на ТК на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: