O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
София, 27.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 436 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 26261/09.06.2008 година на П. Ж. П. от гр. В., подадена чрез процесуалния представител адв. А срещу въззивно Решение Nо 447 от 25.04.2008 год. по гр. в..д.Nо 310/2007 година на Варненския окръжен съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения по приложение на материалния закон при възстановяване право на собственост на земеделски имот със план за земеразделяне в терен, урегулиран с ПУП на населеното място, неправилно проведен косвен контрол за законосъобразност на реституцията по ЗСПЗЗ, незачитане на доказателствената сила на административния акт по възстановяване собствеността и др., основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.
С изложението по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т 1/2/ ГПК се обосновава с противоречие на обжалваното решение с практика на ВС и ВКС по въпроса за етапите на възстановяване правото на собственост на земеделски земи в нови граници,с план за земеразделяне, които попадат в урегулирана с ПУП територия на населеното място, незачитане конститутивното действие на решението по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността , преди изготвянето на плана по чл. 28 ППЗСПЗЗ/ помощен план по § 4к /, когато земеделските земи не се възстановяват в терен по § 4 ЗСПЗЗ и възможността на успешно поведена защита на правото на възстановена собственост на земеделска земя по чл. 108 ЗС с решение Nо 429/2000 г. на ВКС, Решение Nо 224/2001 година на ВКС, Решение 1991/2002 год. на ВКС , Решение Nо 803/2004 год. на ВКС .
В срока по чл. 278 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при данни за данъчната оценка на имота от 1584 лв.
С обжалваното решение, окръжният съд е оставил в сила Решение Nо 1533/28.06.2996 година по гр.д. Nо 218/2005 година на Варненския районен съд по отхвърления иск на П. Ж. П. по чл. 108 ЗС, заявен срещу К. Я. П., Б. Я. М. и И. Д. Й. за предаване владението на 470 кв.м.,реална част от УПИ XIX-56 , целият с площ от 1266 кв.м. в с. К., кв. Лазур. Прието е , че Решение Nо 1/ 26.11.1992 година на ПК- Б. не легитимира наследодателката на ищеца С. М. , това решение възстановява земите с план за земеразделяне , има характера на такова по чл. 18 ж ал.2 от ППЗСПЗЗ/ редакция към 26.12.1992 г./, обекта на правото на възстановена собственост не е конкретизиран и това решение , без друг финализиращ реституцията акт-решение по чл. 27 от ППЗСПЗЗ , не може да се приеме за титул за собственост и да се реализира защитата с иска по чл. 108 ЗС;.
При данните по делото и с оглед на позицията на ВКС , изразена както по посочените решения, така и със задължителната си практика по въпросите за земеделската реституция, по въпросите за начина и етапите на възстановяване собствеността на земеделска земя в случаите на възстановяване с план за земеразделяне или в стари реални граници, за конститутивното действие на решенията на ПК при различните редакции на текстовете от ЗСПЗЗ , за значението на решението по чл. 27 от ППЗСПЗЗ за успешното реализиране защита на правото на собственост на основание чл. 108 ЗС, настоящият състав на ВКС приема , че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Съгласно изискванията на закона , при допускане на касационното обжалване, касаторът дължи да заплати дължимата пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на 50 лв. / петдесет лева/, вносима от касатора по сметка на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 26261/09.06.2008 година на П. Ж. П. от гр. В., подадена чрез процесуалния представител адв. А срещу въззивно Решение Nо 447 от 25.04.2008 год. по гр. в.. д. Nо 310/2007 година на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора П. Ж. П. , че следва да се внесе дължимата пропорционална държавна такса в размер на сумата 50 /петдесет лева / по сметка на ВКС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ……………………………………………………………., за която дата да се призоват страните, като на касатора ,чрез процесуалния му представител адв. А се съобщи задължението за внасяне на пропорционална ДТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :