O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1120
София, 11.12.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седми декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1046 /2009 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК и чл. 282 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 676/20.07.2009 година от Б. М. А., чрез адв. И от АК- Силистра срещу въззивно Решение Nо 39 от 27.05.2009 година по гр. в..д. Nо 27/ 2009 година на Силистренския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение и е постановено ново , с което заявения насрещен иск за подобрения е отхвърлен,а в частта по уважения ревандикационен иск за собственост и отхвърленото искане за право на задържане на имота по чл. 72 ал. 3 ЗС, решението е потвърдено.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е НЕДОПУСТИМО, тъй като съдът се е произнесъл по незаявен иск, приемайки че с исковата молба Н. Ш. е заявен ревандикационен иск, но такъв иск няма, тъй като с петитума на исковата молба е поискана защита на владението , основание за отмяна по см. на чл. 281 т. 2 ГПК. С допълнителна молба се поддържа и основание за касиране на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на правилата на неоснователното обогатяване и правото на задържане, основание за отмяна по см. на чл. 283 т.3 ГПК.
С изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК се мотивира с тезата , че по основен процесуално правен въпрос- за спазване изискването за точна и прецизна формулировка на петитума на исковата молба с оглед квалификацията на правния спор е разрешен в противоречие с практиката на ВКС „от десетилетия” по приложение чл. 127 ал.1 т.5 ГПК, разпоредба тъждествена с чл. 98 ал.1 б.”д” ГПК / отм./, като се цитира многобройна практика от определения и решения на ВС и ВКС. С допълнение към изложението на касатора е посочено, че с обжалваното решение е налице произнасяне в противоречие с практиката на ВС и ВКС и по материално правния въпрос за активната и пасивна легитимация на страните в спора по чл. 72 ЗС за присъждане стойността на извършени подобрения и правото на задържане на имота по чл. 72 ал.3 ЗС ,като се цитират Решение Nо 1968/1968 година –I г.о./ имащо предвид кога не може да се търси стойността на подобренията/ ППВС Nо 6/74 година р.IV/ неотносимо –относно момента на изискуемост” ТР Nо 88/1964 г. ОСГК, ТР Nо 48/61 година на ОСГК Определение Nо 101/2009 година на ВКС по ч. гр.д. Nо 109/2009 година по чл. 274 ал.2 ГПК за преграждащия характер на определението с което се отказва да се разгледа иска по чл. 72 ЗС при исково производство по чл. 108 ЗС, Определение Nо 180/2006 година на ВКС по чл. 218а б.”в” ГПК/ отм./, определение Nо 196/2008 година на ВКС- V отд.
По делото е подаден отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК от ответника по касация- Н. Ш. , с който се оспорват основанията за допустимост на касационното обжалване и основателност на релелвираните доводи за отмяна .
Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия , след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес , според данните за данъчната оценка на процесния недвижим имот от 2 663.20 лв.
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция е отменил решението на първоинстанционния съд в частта по уважения иск насрещен иск на Б. А. за подобрения, на основание чл. 72 ЗС и е постановил ново решение , с което е отхвърлил претенцията , приемайки, че не приобретателя на подобрения/ процесен / имот, а собственикът на същия към момента на извършване на подобрението, може да отговаря по иска на подобрителя за присъждане на увеличената стойност на имота, а е потвърдил решението на първата инстанция в частта , с която е отхвърлено искането по чл. 72 ал.3 ЗС, приемайки,че поради функционалната му обусловеност от основателността на иска за подобрения , същото не може да бъде уважено , след като не са налице предпоставките на закона да бъде уважен иска по чл. 72 ЗС.
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК.
Посоченият процесуално-правен въпрос за спазване изискването за точна и прецизна формулировка на петитума на исковата молба с оглед квалификацията на правния спор НЕ Е разрешен с обжалваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС.
Касаторът се позовава на наличието на противоречие със създадената от „ десетилетия” съдебна практика по приложение на чл. 98 ал.1 б.”д” ГПК /отм./, цитирайки прекратителни определения на ВС и ВКС по чл. 213 ал.1 б.”б” ГПК / отм./ и такива по чл. 218а б.”в” ГПК / отм./, както и Решения на ВС и ВКС и Определения на ВКС по чл. 288 ГПК, като се поддържа , че недопустимостта на обжалваното решение е резултат на разгледан незаявен иск.
За да се поддържа теза, че разгледаният от съда иск не е този, който страната-ищец е заявила, то петитумът на исковата молба следва да е ясно и точно формулиран и от него да произтича пряко извод за онази правна квалификация, която е следвало да се даде от страна на съда. Именно този процесуално-правен въпрос се сочи в изложението и допълнението към него на защитата на Б. А. , като разрешен обратно на една дългогодишна съдебна практика с оглед на твърдението, че формулираният от ищцата по делото Н. Ш. петитум на исковата молба „ за ми се освободи владението на имота „ не обуславя извод за правна квалификация по чл. 108 ЗС. След като, в рамките на предмета на спора пред въззивния съд , не се поддържа , че обжалваният съдебен акт е постановен въз основа на нередовна от гл.т. на неясен или неуточнен петитум , искова молба и не е бил обект на контрол от страна на въззивния съд , чието решение се иска да бъде отменено, то позоваването на противоречие със съдебни актове , в който се разрешава друг процесуално правен въпрос – този за начина на формулиране петитума на исковата молба , се явява неотносимо по отношение на поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Материално-правният въпрос за активната и пасивна материално правна легитимация на страните , и по конкретно кой следва да отговаря по иска на подобрителя по чл. 72 ЗС- собственикът на имота , към момента на извършване на подобрението или собственика – приобретател на вече „подобрения „имот, доколкото именно по отношение на него е насочена исковата претенция и искането за признаване право на задържане, също не е разрешен в противоречие на представените като съдебна практика решения на съдилищата. Искът на Б. А. по чл. 72 ЗС не е отхвърлен защото е прието, че като подобрител на имота на ищеца по делото, същият няма правото да иска стойността на подобренията в имота , а защото е прието, в пълно съответствие с цялата цитирана практика, че не приобретателят на подобрения имот , а собственикът –продавач на имота към момента на реализираните подобрения, следва да отговаря по иска по чл. 72 ЗС.важаването на съпътстващото иска по чл. 72 ЗС искане за признаване правото на задържане по чл. 72 ал.3 ЗС, в рамките на заявен ревандикационен иск срещу подобрителя, като защитно средство за реализиране на вземането за подобрения, изисква доказването на елемента недобросъвестност на купувача в смисъла на ЗЗД, а не на чл. 70 -74 ЗС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във р. С чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на второ отделение на ВКС-гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 676/20.07.2009 година от Б. М. А., чрез адв. И от АК- Силистра срещу въззивно Решение Nо 39 от 27.05.2009 година по гр. в..д. Nо 27/ 2009 година на Силистренския окръжен съд , с което е отменено първоинстанционното решение по чл. 72 ЗС и е постановено ново, с което заявения насрещен иск за присъждане стойността на извършени в недвижимия имот подобрения е отхвърлен, а в частта по отхвърленото искане за право на задържане на имота по чл. 72 ал. 3 ЗС и уважения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС , решението на първата инстанция е потвърдено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :