Решение №695 от 19.10.2009 по гр. дело №1533/1533 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

               РЕШЕНИЕ
 
                                               № 695
 
                              София,  19.10.2009  година
 
                           В  ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и девета година, в състав:
              
                     Председател:Добрила Василева
                                                                  Членове:Маргарита Соколова
                                                                                Гълъбина Генчева
                                                         
при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1533/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
 
Производството е по чл. 218и, ал. 1 вр. чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК /отм./ вр. пар. 2, ал. 3 ГПК /от 2007 г./.
С решение № 13 от 09.01.2008 г. по в. гр. д. № 918/07 г. на кия окръжен съд в сила е оставено решение № 3 от 05.01.2006 г. по гр. д. № 550/04 г. на В. районен съд в частта, с която е отхвърлен предявен от Г. А. А. срещу М. Г. М. иск за трансформация на частично неизвършените, поети като задължение от страна на ищеца съгласно н. а. № 208/03 г. строителни дейности, подробно посочени, в тяхната парична равностойност в размер на 4 000 лева, която сума да се внесе по посочена от съда сметка.
Срешу въззивното решение в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ ищецът е подал касационна жалба, в която е изложил оплаквания за неправилност на съдебния акт, чиято отмяна иска.
Ответникът по касация М. Г. М. не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
С н. а. № 202 от 12.05.2003 г., възпроизвеждащ клаузите на споразумение от същата дата, ответникът продал на ищеца 1/2 ид. ч. от недвижим имот в гр. В., срещу задължението на купувача да извърши посочени строителни дейности в определени срокове в друга жилищна сграда, собственост на продавача, на стойност 15 000 лева.
Ищецът твърди, че макар да бил готов и в състояние да завърши работата в уговорения срок – до 31.12.2004 г., останали неизвършени дейности на стойност 4 000 лева по причина на създадени от ответника пречки за достъп до имота – смяна на бравата на 02.12.2004 г. Ответникът направил двукратни извънсъдебни изявления за едностранно съкращаване на срока за изпълнение с един месец и за разваляне на споразумението от 12.05.2003 г. с покана ищецът да му върне собствеността на имота, тъй като няма интерес от забавено изпълнение. Ищецът твърди, че за ответника не съществува възможност да съкращава срока на договора, извънсъдебно да разваля сключения с нотариален акт договор, а поради пълна липса на съдействие сам се е поставил в забава, което освобождава ищеца от последиците от забавата. Иска да се приеме за установено, че е налице забава на ответника и да се допусне трансформация на частично неизвършените, поети от ищеца съгласно нотариалния акт от 2003 г. строителни дейности, в тяхната парична равностойност от 4 000 лева.
По първия иск е постановено отхвърлително решение, което е влязло в сила.
По втория иск делото е втори път във Върховния касационен съд, след като с решение № 1* от 08.10.2007 г. по гр. д. № 1051/06 г. на II-ро г. о., е отменено предходното въззивно решение, с което производството е прекратено.
При новото разглеждане въззивният съд приел, че клаузата за извършване от купувача на определени строителни дейности вместо заплащане на цената на договора за покупко-продажба, се урежда от правилата на договора за изработка. Неоказването на съдействие от кредитора за изпълнение на задълженията на длъжника, е обстоятелство, даващо основание да се приложат последиците на кредиторовата забава, уредени в чл. 95-98 ЗЗД, но не е основание за трансформация на задълженията по договора. Доколкото е прието в съдебната практика, че е допустима трансформация, то става дума за задължения по алеаторен договор за издръжка, когато следва да се изразходват парични или материални средства, а не касае всички задължения. След като в закона не е предвидено, то в полза на ищеца не съществува право да предизвика промяна в отношенията с ответника, изразяващо се в това вместо изпълнение на остатъка от поетото от него задължение – да извърши определени строителни дейности, да заплати на ответника тяхната парична равностойност.
Обжалваното решение е правилно.
Предмет на предявения от касатора иск е да се допусне трансформация на поето от него задължение, в качеството му на купувач по договора за покупко-продажба на недвижим имот, да извърши определени строителни дейности като заместващи насрещната престация – да плати цената. Искането е обосновано н твърдение за неизпълнение от страна на поръчващия по договора да даде на изпълнителя необходимото съдействие за изпълнение на работата. Законът не посочва какви са последиците от липсващото съдействие, поради което работата се забавя или не може да се довърши. Затова следва да важат общите правила, които уреждат неизпълнението. Не може да се приеме тезата на касатора, че в този случай той разполага с възможността да предизвика правна промяна във вида на поетото от него задължение. Основен принцип на облигационното право е сключените договори да бъдат реално изпълнени с оглед постигането на тези реални цели, които страните са преследвали със сключването на договора. Доколкото в съдебната практика е възприето изправната страна по алеаторния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка да има право да иска трансформация на задължението за издръжка в паричен еквивалент, това е допустимо само при временни причини, осуетяващи изпълнението в натура, докато са налице – ТР № 96/66 г. на ОСГК на Върховния съд. Извод, че разполага с правото да предизвика целената правна промяна в отношенията му с ответника, не може да бъде формиран и по съображенията в касационната жалба, че ако предявеният сега иск бъде отхвърлен, касаторът ще бъде поставен в зависимост от волята на неточно изпълняващата задълженията си страна да доказва в евентуално образуван от нея процес по пътя на възражения и други правни способи, нейната забава, липсата на съдействие и други факти с правно значение, за да бъде освободен от отговорност.
Касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а обжалваното решение следва съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
 
Р Е Ш И:
 
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 13 от 09.01.2008 г. по в. гр. д. № 918/07 г. на П. кия окръжен съд.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар