РЕШЕНИЕ
№ 696
София, 26.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и девета година, в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 1685/08 година /по описа на IV-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК /отм./ вр. пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./.
С решение от 20.12.2007 г. по гр. д. № 1062/07 г. Софийският градски съд оставил в сила решението от 01.02.2007 г. по гр. д. № 4933/06 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявени от Х. К. Г. срещу Д. Д. Д. иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата 6 808 лева обезщетение за лишаване от ползването на съсобствен между страните недвижим имот за периода от 03.06.2003 г. до 23.02.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 27.02.2006 г., и иск по чл. 86 ЗЗД за сумата 500 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 03.06.2003 г. до датата на предявяване на иска 27.02.2006 г.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ е подадена касационна жалба от ищеца, който иска то да бъде отменено като неправилно – касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК /отм./.
Ответницата по касация Д. Д. Д. счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Страните по делото са съсобственици при равни права на имота, предмет на исковете за парични вземания. Изводът е основан на позоваването на съдебното решение от 31.03.2004 г. по гр. д. № 3103/97 г. на Софийския районен съд, 55-ти състав. Прието е също така, съгласно показанията на свидетеля В, че от 1991 г. до настоящия момент спорното жилище се ползува от ответницата. Обезщетението, представляващо наемна цена на жилището за исковия период, е определено със заключение на вещо лице на 14 616 лева.
За да отхвърли иска, въззивният съд приел, че не е доказано ищецът да е спазил законовото изискване за писмена покана, отправена до лично ползуващия вещта съсобственик, с която той да бъде уведомен за желанието на другия да бъде обезщетен, при това за точно определен период.
Обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение изискването на съществената процесуална норма на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ да бъдат обсъдени всичките събрани доказателства и доводите на страните. От представеното копие от съдебното решение във втората фаза на делбеното производство е видно, че съделителката Д е осъдена да заплати на съделителя обезщетение за ползуването на съответна идеална част от апартамента, предмет и на настоящия спор, за предходен период. Обстоятелството, че съсобственицата е получила покана да заплаща обезщетение, не е било оспорено. В уважената част на иска първоинстанционното решение не е обжалвано. Мотивите към този съдебен акт е следвало да бъдат обсъдени във връзка и със становището на ответницата за наличието на покана, изразено в отговора на въззивната жалба.
Ако посочените обстоятелства бяха обсъдени и взети предвид от въззивния съд, изводът по основателността на предявените искове биха могли да бъдат различни от направените с обжалваното решение.
Решението е неправилно и поради допуснато нарушение на материалния закон. Вярно е, че поканата не е представена по настоящото дело, но наличието й не е било необходимо за да се прецени основателността на иска. Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС съсобственикът, който е лишен от правото да ползува общата вещ, трябва да отправи писмена покана до другия съсобственик. Обезщетение се дължи от момента на получаването на писменото поискване. По същността си то представлява едностранно волеизявление, от което следва да е видно, че лишеният от ползване желае да му се плаща обезщетение за в бъдеще. Веднъж отправено, писменото искане се разпространява неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. Затова не е необходимо за всеки период от време докато трае ползването на съсобствената вещ само от единия от съсобствениците, да се отправя писмена покана. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение.
Затова то следва да се отмени, а делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При него следва да се установи и каква е ползуваната лично от ответницата идеална част, предвид приетото по предходното дело, че тя дължи обезщетение само за ползваната от нея 1/6 ид. ч. от собствената на ищеца идеална част, тъй като останалите 2/6 ид. ч. са се ползували от двете деца на страните.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение от 20.12.2007 г. по гр. д. № 1062/07 г. на Софийския градски съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: