РЕШЕНИЕ
№ 74
София, 02.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и десета година, в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 266/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по молба на В. В. М. от гр. Г. за отмяна на влязлото в сила решение № 200 от 07.04.2008 г. по гр. д. № 1492/07 г. на Габровския районен съд. Към молбата е представено писмено доказателство, за което молителката твърди, че е от съществено значение за делото. Иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт, за да се обсъди и вземе предвид сега представеният документ.
Ответникът Д. П. М. счита молбата за недопустима поради просрочие, а по същество – за неоснователна, М. В. М. и О. гр. Г. не са взели становища.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С решението, предмет на молбата за отмяна, е допусната делба на недвижими имоти, съсобствени между В при квоти по 1/2 ид. ч., и съставляващи едноетажна жилищна сграда със застроена площ 69.34 кв. м., построена в ПИ с кад. № 77, и апартамент № 5 в гр. Г., ул. “. № 7; делбата на ПИ № 77 е допусната при квоти по 1/7 ид. ч. за В. М. и Д. М. и 5/7 ид. ч. за О. гр. Г., а М. В. М. е изключен от делбата на тези обекти. Съсобствеността е възникнала в резултат на сложен фактически състав: покупко-продажба, наследяване, отчуждаване по ЗОЕГПНС /отм./, ЗПИНМ /отм./ и ЗТСУ /отм./, и обезщетяване за отчуждената по ЗТСУ /отм./ част. Произходът на имотите се свързва със съпрузите П. И. Д. и Е. Х. Д. , починали съответно на 06.10.1940 г., и на 27.11.1958 г., и оставили за наследница по закон М. /Мария/ П. М. – дъщеря. Последната е починала на 04.06.1994 г. и е наследена от: 1. син В. Д. М. , починал на 03.02.2003 г. и оставил за наследници В деца; и 2. син П. Д. М. , починал на 29.12.1962 г. и оставил син Д. П. М. и съпруга Ц/също починала/. Молителката В. М. е придобила права и в резултат на дарения: 1/2 ид. ч. от апартамент № 5 с н. а. № 135 от 26.05.1999 г., и 1/2 ид. ч. от дворище пл. № 5* и 5010а и 1/2 ид. ч. от построената в него едноетажна масивна жилищна сграда с н. а. № 84 от 27.03.2001 г.
Допусната е делба и на земеделски земи и гори, възстановени на наследниците на П. И. Д. , при квоти 2/4 ид. ч. за Д. М. и по 1/4 ид. ч. за В. и М. М. .
Представено е саморъчно завещание от 23.06.1989 г., с което М. П. М. е извършила разпореждания в полза на сина си В. Д. М. с имуществото, което притежава по време на смъртта си.
Молителката твърди, че документът е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК от съществено значение за делото. Доводът, че й било невъзможно да го представи при висящността на делото, обосновава с това, че завещанието се намирала при майка й А. Н. И. , отдавна живееща в Република Г. През месец август 2008 г., когато била в гр. Г., молителката споделила с нея за делото за делба и след няколко дни документът й бил предоставен.
Молбата за отмяна е подадена на 16.09.2008 г. Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила за молителката на 25.04.2008 г. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна се подава в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Възражението на ответника Д за просрочие е неоснователно, тъй като същият не твърди и не представя доказателства съществуването на документа да е било известно или да е могло да бъде известно на молителката преди сочения от нея период от време. Липсват данни завещанието да е съхранявано от молителката, да е обявено и вписано по-рано: обявяването му на 13.10.2008 г. и вписването на 14.10.2008 г. следват датата на подаване на молбата за отмяна.
Налага се извод, че молителката не е имала обективна възможност, полагайки дължимата грижа за добро водене на делото, да узнае при висящността на спора за съществуването и съдържанието на завещанието, изтъквано като основание за отмяна. От узнаването му през месец август 2008 г. до подаването на молбата за отмяна законоустановеният тримесечен срок не е изтекъл.
Разгледана по същество, молбата е основателна. Представеното писмено доказателство е от съществено значение за делото, защото ако се вземе предвид, би променило съделителите и дяловете в съсобствеността, определени с влязлото в сила решение. Евентуалното увеличаване на дела на единия от наследниците по закон на завещателката би довело до увеличаване дяловете на молителката и на съделителя М син на ползуващия се от завещанието, за сметка на съделителя Д.
З. влязлото в сила решение следва да бъде отменено, а делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, което да започне от действията по приемане на представеното с молбата писмено доказателство по реда на ГПК /отм./.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 200 от 07.04.2008 г. по гр. д. № 1492/07 г. на Габровския районен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
ВРЪЩА делото на Габровския районен съд за ново разглеждане от друг състав, което да започне от действията по приемане на представеното с молбата за отмяна писмено доказателство по реда на ГПК /отм./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: