3
РЕШЕНИЕ
№ 70
София, 02.03. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на десети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. N 643/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по молба на К. К. М.[населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 569 от 27.11.2008 г. по в. гр. д. № 279/2008 г. на В. окръжен съд.
Към молбата е представено писмено доказателство – копие от решение № 387 от 29.06.2009 г. по АНД № 97/2009 г. на В. районен съд. Молителят твърди, че влезлият в сила съдебен акт е основан на неистински документ и на това основава молбата за отмяна.
Ответницата М. М. М. не е взела становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С решение № 569 от 27.11.2008 г. по в. гр. д. № 279/2008 г. на В. окръжен съд в сила е оставено решение № 1654 от 08.01.2008 г. по гр. д. № 2013/2007 г. на В. районен съд, с което е уважен положителен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, като е признато за установено по отношение на молителя К. К. М., че М. М. М. е собственица на 1/2 ид. ч. от земеделски земи, находящи се в[населено място], и на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ е отменен н. а. № 1274/2007 г. за 1/2 ид. ч. от имотите.
С определение № 563 от 08.07.2009 г. по гр. д. № 288/2009 г. Върховният касационен съд на РБ, състав на II-ро г. о., не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно чл. 296, т. 3, предл. 1 ГПК същото е влязло в сила на 08.07.2009 г.
С молбата за отмяна е представено решение № 387 от 29.06.2009 г. по АНД № 97/2009 г. на В. районен съд, с което С. П. Л. и А. А. Л. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 309, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК за това, че съставили неистински документ – договор за аренда № 10012 от 19.10.2004 г., на който бил придаден вид, че е подписан от Й. К. Т., и го употребили пред ОС “З. и гори”[населено място] като доказателство, че съществува правно отношение между страните по договора, като на основание чл. 78а НК подсъдимите са освободени от наказателна отговорност и им е наложено административно наказание глоба.
Молбата за отмяна е подадена на 12.03.2010 г., след тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК, но в пределния едногодишен срок, считано от влизане в сила на 20.11.2009 г. на решението по чл. 78а НК, което има последиците на влязла в сила присъда.
Основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК е налице в случаите, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, върху който е основано решението.
За да уважи иска с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, въззивният съд в настоящия случай приел, че имотът, който произхожда от общия на страните наследодател К. И. М., е съсобствен между пряката наследодателка на ищцата – Й. К. Т., починала на 06.06.2004 г., и ответника, придобивна давност в полза на когото е могла да тече едва от 19.08.1998 г., когато имотите са възстановени с решение по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план за земеразделяне. До тогава, по причина, че не са били индивидуализирани, ответникът не е могъл да владее именно спорните по делото имоти. От този момент до издаването на констативния нотариален акт за собственост по давност, с който ответникът се снабдил на 31.05.2007 г., не са изтекли десет години, поради което не е налице хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС.
Като следващо съображение въззивният съд обсъдил предпоставките, при които ответникът е могъл да придобие по давност наследствената част на ищцата и посочил, че предоставянето от ответника на спорните земеделски земи под аренда не налага извод за промяна в начина, по който е упражнявал фактическата власт. Необезпокояваното владение, в случая отдаването под аренда, не е факт, който доказва владелчески действия.
От изложеното следва, че решаващите мотиви на въззивния съд за уважаване на иска за собственост не са свързани с обстоятелството от кого е бил подписан договорът за аренда – дали само от ответника, сега молител, или и от съсобственицата му Й. Т.. Предоставянето на спорните земи под аренда само от молителя е факт, приет от съда за установен по делото, но ирелевантен по отношение изискването на закона упражняващият фактическата власт да е довел до знанието на сънаследницата промяната в отношението си към нейната наследствена част. Прието е, че своене на имотите е манифестирано пред наследодателката на ищцата и самата ищца след датата на нотариалния акт – 31.05.2007 г. Не е установено за период от десет години преди издаването му ответникът да е владял частта на ищцата като собственик, за да я придобие по давност, а след това и до предявяване на иска на 01.10.2007 г. срокът на придобивната давност не е изтекъл.
В обобщение, влязлото в сила решение не е основано на документ, чиято неистинност е установена по надлежния съдебен ред, каквото изискване поставя чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Ето защо молбата за отмяна на посоченото основание е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от К. К. М.[населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 569 от 27.11.2008 г. по в. гр. д. № 279/2008 г. на В. окръжен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: