Р Е Ш Е Н И Е
№ 706
София, 28.10. 2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в публично заседание на тридесети септември две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.N 1340 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 ПЗР на ГПК вр. чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д. от гр. П. срещу въззивно решение № 38 от 7.01.2008 год. по гр.д. № 128/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, с което въззивният съд е оставил в сила решението от 15.05.2006 г.по гр.д. № 53/2006 год. на А. районен съд в частта му, с която са определени правата на съделителите в съсобствеността. Поддържа се, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК /отм./.
Ответницата по касационната жалба Н. Й. Г. в писмения отговор изразява становище, че решението е правилно.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІI г.о. намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./ и отговаря на изискванията по чл.218в, ал.2 ГПК /отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на А. районен съд, с което делбата на дворно място, съставляващо имот 514301 по кадастралния план на гр. А., одобрен през 2004 г., ведно със застроената в него масивна двуетажна жилищна сграда с гараж в сутереннния етаж и подобренията в мястото, с административен адрес – гр. А., обл. Пловдивска, ул.”Р” № 3, е допусната при части: 1/6 ид.ч. за Д. Г. Д. и 5/6 ид.ч. за Н. Й. Г..
От данните по делото е установено, че съделителите са наследници на Г. Д. Г. , починал през 2004 г. – преживяла съпруга и син. Делбеният имот е придобит на името на Г. Г. , по време на брака му с Н. Г. през 1959 г. С решение по гр.д. № 441/1964 г. на А. районен съд, влязло в сила на 20.03.1965 г. е признато за установено по отношение на Г. Г. , че Н. Г. е собственица на 1/3 ид.ч. от делбения имот, на основание чл.52 ЗЛС.
При тези данни въззивният съд е приел, че 1/3 ид.ч. от делбения имот е индивидуална собственост на съделителката Н, а 2/3 ид. ч. са били под режим на съпружеска имуществена общност, тъй като по отношение на придобитите на името на Г. Г. по време на брака му с Н. Г. идеални части до влизане в сила на СК от 1968 г. се прилагал режима на съпружеската общност въведен с кодекса. Приел е, че с прекратяването на съпружеската имуществена общност през 2004 г. със смъртта на Г. преживялата съпруга е станала собственица на 1/3 ид.ч., а другата 1/3 ид.ч. е станала съсобствена между страните по наследствено правоприемство при равни права- по 1/6 ид.ч. Допуснал е делбата при части: 5/6 ид.ч. за преживялата съпруга и 1/6 ид.ч. за сина на общия наследодател.
Решението на въззивния съд е валидно и допустимо, но неправилно.
Безспорно е между страните по делото, че делбения имот е придобит по време на брака на Г. Г. и Н. Г. чева на името на Г. Г. през 1959 г., при действието на режима на имуществената разделност. Безспорно е също така, че брака не е бил прекратен до влизане в сила на С. кодекс от 1968 г. С този С. кодекс се установява имуществена общност между съпрузите за придобитите по време на брака им вещи и права върху вещи, посочени в чл. 13 на същия. Съгласно чл. 103 от С. кодекс от 1968 г. съпружеската общност се разпростира и върху имуществата, придобити от съпрузите до влизането на кодекса в сила, независимо от това на чие име са били придобити те, като изключението е за придобитите по наследство или дарение или движими вещи, които са придобити от единия съпруг и му служат за обикновено лично ползване или за упражняване на занятие. Постановените до влизане в сила на семейния кодекс решения по чл. 52 ЗЛС, с които се признава принос върху вещи и вещни права, по чл. 13 от този кодекс, на някои от съпрузите по бракове, които до този момент не са прекратени, се явяват в несъответствие с прогласената общност на тези имущества, и това несъответствие следва да се разреши в полза на закона в смисъл, че с влизането в сила на С. кодекс тези решения не са пречка за включване в общността и на имуществата, за които те се отнасят, защото са постановени при действието на имуществена разделност между съпрузите, и се отнасят до имущества, придобити през времетраенето на брака, който не е прекратен. В този смисъл ТР № 110 от 2.12.1968 г. на ОСГК, ВС. Бракът е съществувал и при действието на С. кодекс от 1985 г., поради което намира приложение § 4 от П. разпоредби на СК, което означава, че наличните имущества, придобити преди влизането му в сила от съпрузите по заварени бракове са съпружеска имуществена общност. Със смъртта на наследодателя Г през 2004 г. общността върху процесния имот е прекратена при равни дялове, съгласно чл. 26, ал. 1 и чл. 27 от СК, като по силата на чл. 9, ал. 1 от ЗН, страните в настоящото производство са наследили по равно от неговата половина от прекратената съпружеска имуществена общност върху делбения имот, или по 1/4 ид. част. Към настоящия имот върху процесния имот съществува съсобственост между съделителите, от която Д. Г. Д. има 1/4 ид.ч. по наследяване от наследодателя Г, а Н. Й. Г. чева 3/4 ид. части, от които 1/4 ид. част по наследяване от наследодателя Г/4 ид. части от прекратената съпружеска имуществена общност.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че решението на въззивния съд с което са определени квотите на съделители в съсобствения имот следва да се отмени, като постановено в нарушение на материалния закон , и тъй като делото е изяснено от фактическа страна се реши по същество от касационната инстанция при условията на чл.218ж ал.1 ГПК /отм./, като делбата се допусне при посочените по -горе части.
Водим от горното и на основание чл.218ж ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 38 от 7.01.2008 год. по гр.д. № 128/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 15.05.2006 г.по гр.д. № 53/2006 год. на А. районен съд в частта му, с която са определени правата на съделителите в допуснатия до делба недвижим имот и вместо него в тази част П.
ОПРЕДЕЛЯ частите на съделителите в допуснатия до делба недвижим имот: дворно място, съставляващо имот 514301 по кадастралния план на гр. А., одобрен през 2004 г., ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда, с гараж в сутереннния етаж и подобренията в мястото, с административен адрес – гр. А., обл. Пловдивска, ул.”Р” № 3, както следва:
1/4 ид.ч. за Д. Г. Д.
3/4 ид.ч. за Н. Й. Г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :