О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 720
гр. София 06.07.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 17 юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 468 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците С. В. С. и Р. Н. С. срещу решение от 12.01.2010 г. по в. гр. д. № 631/2008 г. на Ш. окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 557/07.07.2008 г. по гр.дело № 2388/2006 г. на Ш. районен съд и вместо отменената част е отменена правната сделка, обективирана в н.акт № 151/24.02.2006 г.на нотариус при ШРС, с която В. В. К. и С. И. К. са продали на С. В. С. и Р. Н. С. недвижим имот, представляващ апартамент № 2, ет.1 със застроена площ от 105.39 кв.м. с идентификатор 83510.664.398.1.15 по кадастралната карта на гр. Ш., заедно с таван № 1 със застроена площ от 11.80 кв.м. и съответните общи части от сградата и от правото на строеж върху терена, както и недвижим имот с идентификатор 83510.664.398.1.15, представляващ гараж № 5 със застроена площ от 13.20 кв.м. частично до 31/144 ид.части от описаните имоти, съставляваща запазена част на Я. С. К. от наследството на майка й Дафинка Д. С. Със същото решение е оставен без разглеждане, като процесуално недопустим предявеният от Я. С. К. срещу В. В. К., С. И. К., С. В. С. и Р. Н. С. иск с пр.осн.чл.37,ал.1 от ЗН за отмяна на обективираната в н.а № 151/24.02.2006 г. на нотариус при ШРС покупко-продажба до размера на запазената й част от наследството на баща й С. Л. С. и е прекратено производството по делото. Със същото решение е оставен без разглеждане като процесуално недопустим предявеният от Я. С. К. срещу Р. Й. Д. и В. В. К. иск с пр.осн.чл.37,ал.1 от ЗН за отмяна на обективираната в н.а. № 93/2006 г. на нотариус при ШРС покупко-продажба до размера на запазената й част от наследството на баща й С. Л. С. и е прекратено производството по този иск. Със същото решение е оставен без разглеждане, като процесуално недопустим предявеният от Я. С. К. срещу М. С. Л. и Р. Й. Д. иск с пр.осн.чл.37,ал.1 от ЗН за отмяна на обективираните в н.а. № 45/2006 г. и в н.а. № 18/2006 г. на нотариус при ШРС покупко-продажби до размера на запазената й част от наследствоото на баща й С. Л. С. и е прекратено производството по делото по този иск. Жалбоподателите мотивират доводи за неправилност на обжалваното решение, като незаконосъобразно и необосновано.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че въззивният съд е решил следните правни въпроси – 1. правото на наследника по чл.37 от ЗН да иска отмяна на отчужденията на подарения недвижим имот, ако не може да допълни своята запазена част от имущественото на надарения и ако приобретателят не я допълни в пари и по-точно по какъв начин следва да се докаже невъзможността за допълване на запазената част от имуществото на дарения и достатъчна ли е декларация на дарения, че няма имущество, 2. приложимостта на правилото на чл.37,ал.3 от ЗН за поредността на предявяване на исковете при наличие на няколко отчуждения – дали е относимо в случаите на няколко последователни извършени от дарения частични отчуждения на дарения имот или е относимо и при няколко последователни отчуждения на целия дарен имот – от дарения на трето лице и т.н. по веригата от прехвърляния на собствеността, 3. искът по чл.37,ал.1 от ЗН дали е приложим само за отмяна на извършени от дарения наследник отчуждения в полза на трети лица или може да бъде насочван за отмяна на последващи отчуждения на имота от третите или четвъртите лица, които са го придобили впоследствие. Решените правни въпроси според жалбоподателите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
В писмен отговор ответникът по жалбата В. В. К., чрез адв.пълномощника С. И. е изразил становище за наличие на основания за допустимост на обжалваното решение по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 от ГПК и за основателност на касационната жалба по същество.
Останалите ответници по жалбата Я. С. К., М. С. Л., Р. Й. Д. и С. И. К. не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивният съд е приел, че предявеният иск с пр.осн.чл.37,ал.1 от ЗН за отмяна на разпоредителната сделка, обективирана в н.а. № 151/24.06.2006 г. за продажба на апартамент, находящ се в гр. Ш. със застроена площ от 105.39 кв.м. и гараж № 5 със застроена площ от 13.20 кв.м., по която сделка В. В. К. и С. И. К. са продавачи, а С. В. С. и Р. Н. С. са купувачи е основателен до 31/144 ид.части от описаните имоти, които идеални части съставляват запазена част на Я. С. К. от наследството на майка й Дафинка Д. С. За да направи този извод съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.37,ал.1 от ЗН – влязло в сила решение по гр.дело № 2141/2006 г. на Ш. районен съд, с което на ищцата е възстановена запазената й част в размер на 17/72 ид.части от наследството на баща й С. Л. С. , починал на 23.09.97 г., изразяващо се в 1/2 ид.част от процесния апартамент и гараж, прехвърлени с н.акт за дарение № 162/05.08.93 г. на брат й М. С. Л., както и запазената й част в размер на 31/96 ид.части от наследството на майка й Дафинка Д. С. , починала на 10.09.2005 г., изразяваща се в 2/3 ид.части от посочените имоти и извършеното дарение с н.акт № 162/93 г.от С. и Дафинка С. на сина им М. Л. е намалено с 1/3 ид.част, че последната разпоредителна сделка с приобретатели жалбоподателите е осъществена в рамките на едногодишния срок от откриване на наследството от майката Дафинка С. Прието е от съда, че ищцата има право на иск за отмяна на последната сделка до размера на възстановената й запазена част от наследството на наследодателката Д равняваща се на 31/96 ид.части от припадащите се на последната 2/3 ид.части от процесните имоти или на 31/144 от целите. По отношение на запазената част на ищцата от наследството на С. С. съдът е приел, че претенцията е предявена след изтичане на преклузивния едногодишен срок от датата на откриване на наследството, поради което е оставил искът без разглеждане, като недопустим. Прието е, че ищцата не е в състояние да допълни своята запазена част от имуществото на надарения ответник М. Л. , както и от имуществото на ответниците С.
По евентуално предявените искове за отмяна на предходните сделки до размера на запазената част на ищцата от наследството на Дафинка С. съдът е приел, че произнасяне не се дължи с оглед основателността на главния иск.
Относно предявените евентуални искове за отмяна на предшестващите сделки до размера на запазената част на ищцата от наследството на С. С. съдът е приел, че същите са извършени след изтичане на една година от откриване на наследството и поради това следва да се оставят без разглеждане по същество, като недопустими.
Настоящият съдебен състав намира, че поставените правни въпроси за приложимостта на въведеното с чл.37, ал. 3 от ЗН правило за поредността на предявяване на исковете при наличие на няколко отчуждения и по-точно дали е относимо в случаите на няколко последователно извършени от дарения частични отчуждения на дарения имот или е относимо при няколко последователни отчуждения на дарения имот по веригата на прехвърляния на собствеността, както и въпросът искът по чл. 37, ал. 1 от ЗН дали е приложим само за отмяна на извършени от дарения наследник отчуждения в полза на трети лица или може да бъде насочван за отмяна на последващи отчуждения на имота от третите или четвъртите лица, които са го придобили впоследствие са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По приложното поле на чл. 37 от ЗН ВКС се е произнасял в малко случаи и практиката е оскъдна. В публикуваната практика на ВКС по приложението на чл. 37 от ЗН поставените материалноправни въпроси от жалбоподателя не са разрешавани. С оглед на това съдът намира, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по посочените материалноправни въпроси по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК.
Не следва да се допуска касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по първия правен въпрос, поставен от жалбоподателите относно начина на доказване на един от елементите от фактическия състав на чл. 37, ал.1 от ЗН – за невъзможността на наследника да допълни запазената си част от имуществото на надарения и достатъчна ли е декларацията на дарения, че няма имущество, за да се приеме за установена твърдяната невъзможност. Доказването на посочения факт се осъществява, чрез поредица от процесуални действия, извършени от страните и съда и обхваща посочването, представянето, събирането и обсъждането на доказателствените средства. Процесуалните норми, регламентиращи тези действия са нормите на чл. 98, ал. 2, чл.109, чл.110, чл. 111, чл. 188, ал. 1 от ГПК/отм./. Всяка от посочените правни норми е достатъчно пълна, ясна и по приложението им е постановена трайна и обилна практика на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Д. касационно обжалване на решение от 12.01.2010 г. по в. гр. д. № 631/2008 г. на Ш. окръжен съд.
Указва на жалбоподателите С. В. С. и Р. Н. С. с адрес гр. Ш., ул.”С” № 1* ет.2,- да внесат в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 84 лв. и да представят вносната бележка по делото. При неизпълнение на указанието касационната жалба ще се върне.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или съответно за връщане на касационната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: