О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 721
гр.София, 06.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
пети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3424/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Н. Х. Б. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 160 от 25.01.2013 г. по гр.д.№ 2629/ 2012 г. С него е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 1972/ 2009 г. и по този начин е отхвърлен предявения от жалбоподателя против Д. Н. Т. – Б. иск за заплащане на сумата 20 000 евро (частичен иск от вземане в общ размер 100 000 евро)
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига материалноправните въпроси дължи ли продавачът на чужда вещ заплащане на получената от него цена на действителният й собственик и за реда за защита на собственик, чиято вещ е продадена без негово знание и съгласие (в изложението е формулиран и трети въпрос, който обаче по същество е идентичен с първия). Счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 04.11.1998 г. на ОСГК на ВКС, както и че поставените от него въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна – Д. Н. Т. – Б. – оспорва жалбата и моли същата да не бъде допусната за разглеждане, тъй като счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ГПК.
Съдът намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел за установено по делото, че ищецът и ответницата са законни наследници на Т. Г. И., от когото приживе бил одържавен по реда на ЗОЕГПНС недвижим имот – триетажна сграда в [населено място], [улица], като само един от етажите на сградата бил освободен от отчуждаване. Ищецът се отказал от наследството, оставено от майка му през 1981 и изгубил правото да придобие собствеността върху този етаж, но след влизане в сила на ЗВСОНИ е придобил съответната идеална част от собствеността върху другите два етажа, тъй като съгласно чл.91а ЗН отказът от наследство не е произвел действие по отношение на одържавените етажи от сградата. Ответницата обаче се снабдила с нотариален акт, легитимиращ я като едноличен собственик на цялата сграда и продала имота на трето лице. Ищецът предявил ревандикационен иск за своите идеални части от сградата, но впоследствие се отказал от него. При тези факти съдът е приел от правна страна, че липсва както противоправно деяние от страна на ответницата, така и вреди за ищеца и отхвърлил иска за предаване на съответната част от продажната цена, съответстваща на квотата на ищеца в съсобствеността.
При тези мотиви на въззивния съд поставените от касатора правни въпроси обуславят въззивното решение. Не се установява те да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Тълкувателно решение № 1 от 04.11.1998 г. на ОСГК на ВКС, на което касаторът се позовава, няма отношение към тях, нито пък въззивният съд е приел, че отказът от наследство, направен през 1981 г., се отнася и за новооткрити наследства. Напротив, в съответствие със задължителното тълкуване, на което се позовава касаторът, съдът е посочил, че отказът няма действие по отношение на реституираните имоти, но е отхвърлил иска на друго основание. Повдигнатите въпроси обаче имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 160 от 25.01.2013 г. по гр.д.№ 2629/ 2012 г.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 782,33 лв (седемстотин осемдесет и два лева, тридесет и три стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: