О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 733
София , 20.07.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ………………………………. юли две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Л. Р.
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 693/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от “Р” Е. /л/ гр. Б., срещу въззивното решение № 183 от 29.12.2008 г. по гр. д. № 1971/08 г. на Софийския апелативен съд. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е разрешил въпросите за правното основание и добросъвестното владение на недвижим имот, от които е зависима претенцията по чл. 72 ЗС за извършени подобрения и при предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК иска касационната жалба да бъде допусната до разглеждане.
Ответникът “П” Е. гр. Б. не е взел становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че касационната жалба, която е приподписана от юрк. Виктория В. А. , е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 56 от 23.06.2008 г. по гр. д. № 67/01 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлен предявен от касатора иск за сумата 17 400 лева, съставляваща равностойността на извършени през периода 1996-2000 г. подобрения в недвижим имот – стол № 2 в гр. Б..
За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че ищецът не е доказал да е бил добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70 ЗС и в това свое качество чрез влагане на труд и средства да е допринесъл за увеличаване стойността на имота. Изводът е формиран по причина неприлагане по делото на акт за държавна собственост №/95 г., съставляващ правното основание на упражняваното от ищеца владение и дал според твърденията в исковата молба основание за включване на имота в баланса на дружеството. Взето е предвид и наличието на влязло в сила съдебно решение, с което е прието, че при преобразуването през 1991 г. на ДФ “Р” и дъщерните й фирми, и създаването на търговските дружества – страни по делото, имотът е включен в баланса на ответника. За неоснователно е прието правоизключващото възражение на ищеца срещу договора за наем, представен от ответника, с който имотът, обект на подобренията, е бил предоставен под наем от ответника на ПХП “М”, и затова е съобразена и клаузата на раздел II, т. 5, според която наемодателят не се задължава да поема разноски и плащания по реконструкция и модернизация на помещението, които се извършват от наемателя, а извършените са именно от тази категория.
Налице са предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Преценката за наличие на правно основание на упражняваното от касатора владение, по време на което се твърди да са направени подобрения, е извършена в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, тъй като не са взети предвид всички относими доказателства и доводите на страните. В тази насока не е отдадено правно значение на данните за последващо, след образуването им през 1991 г., споразумение между търговските дружества за предаване, и заповед № 587/2000 г. на ДАЕЕР за вписване на имота по баланса на ищеца. При изясняването на въпроса в какво качество са направени и съобразно коя материалноправна норма следва да се извърши ликвидацията на облигационните отношения, породени от претендираните подобрения, следва да се съобразят и разясненията, дадени в Постановление № 6/1974 г. на Пленума на ВС. Това налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение, с оглед на което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 183 от 29.12.2008 г. по гр. д. № 1971/08 г. на Софийския апелативен съд.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 133.21 /сто тридесет и три лв. и 21 ст./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване в отрито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: