1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
С., 21.05. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети май, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Б. гр.д. № 1775 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Л. Т. от [населено място], чрез пълномощника адвокат Р. М., срещу въззивно решение от 26.08.2010 г., постановено по в.гр.д. № 2495/2010 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 16.11.2010 г. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 35946/2009 г. в частта, с която са уважени исковете по чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ и са отхвърлени предявените от С. Л. Т. срещу “К. АД /в несъстоятелност/, [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос относно законосъобразността на задължителния подбор по чл. 329 КТ и по-конкретно относно обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329 КТ от работодателя относно критерия качество на работа, който въпрос според жалбоподателката е решен в противоречие с практиката на ВКС, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответната страна- [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място].
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ въззивният съд е приел, че е налице посоченото в заповедта уволнително основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване в щата, както и че е извършен подбор по чл.329 КТ. Приел е, че право на работодателя е да определи кой работи по-добре и нивото на изпълнение на трудовите задължения от работника е въпрос на негова конкретна преценка, като то не подлежи на съдебен контрол.
Върховният касационен съд, състав на трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване, констатира следното :
С определение № 106 от 26.01.2011 г., постановено по гр.д. № 1177/2010 г. на ВКС, ІV г.о. е констатирано противоречие в практиката на Върховния касационен съд по материалноправния въпрос: подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя на нивото на работа на включените в подбора работници или служители, и на основание чл.292 ГПК е направено предложение до ОСГК за постановяване на тълкувателно решение по този въпрос.
С определение от 15.05.2011 г. е спряно производството по настоящото дело до произнасяне на ОСГК по направеното искане за постановяване на тълкувателно решение по поставения правен въпрос, който се явява от значение за изхода на спора по настоящото дело.
На 16.01.2012 г. е прието ТР № 3 по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, поради което и на основание чл.230, ал.1 ГПК производството по настоящото дело следва да се възобнови и се постанови определение по чл.288 ГПК.
В конкретния случай, предвид обуславящия изхода на спора материалноправен въпрос – спазени ли са критериите, установени в чл. 329 КТ при извършения подбор и относно обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329 КТ от работодателя относно критерия качество на работа в задължителна съдебна практика, установена с ТР № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че преценката на работодателя по чл. 329 КТ – кой от работниците и служителите има по-добра квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
Настоящият състав намира, че е налице критерият за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – приетото във въззивното решение по въпроса за обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329 КТ от работодателя, е в противоречие със задължителната практика на ВКС, установена по реда на чл. 292 ГПК с цитираното тълкувателно решение, според която при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата или намаляване на обема на работа, подборът e част от правото на уволнение, затова при спор за законосъобразност на уволнението, съдът упражнява съдебен контрол за точното прилагане на закона, който не се изчерпва само с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329 КТ, а обхваща проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. С обжалваното решение съдът не е извършил такъв съдебен контрол, а е приел, че преценката на работодателя да определи кой работи по-добре и нивото на изпълнение на трудовите задължения от работника е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, което е в противоречие с приетото в цитираното ТР на ВКС.
В случая хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, въведено от жалбоподателката като основание за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
С оглед разпоредбата на чл. 359 КТ жалбоподателката не следва да внася държавна такса за производството пред ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 1775/2010 г. на Върховния касационен съд, ІІІ гражданско отделение.
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 26.08.2010 г., постановено по в.гр.д. № 2495/2010 г. на Софийски градски съд.
Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: