2
определение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по гр.д.№ 6943 от 2014 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
гр.София, 10.02.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на чeтвърти февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д. № 6943 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 30.07.2014 г. по в.гр.д.№ 13273 от 2011 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-Б състав, с което е отменено решение от 02.05.2011 г. по гр.д.№ 161 от 2009 г. на Софийския районен съд, 37 състав и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу З. К. М. иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване собствеността и предаване на владението върху следния недвижим имот: апартамент, ползван като магазин, находящ се на партерния етаж в сградата на [улица] [населено място], с вход откъм булеварда, с площ от 56 кв.м., заедно със съответните припадащи се части от общите части на сградата и от дворното място, защрихован в синьо на скица № 3 към заключение на съдебно-техническата експертиза, находяща се на лист 150 от гр.д.№ 161 от 2009 г. на СРС, 37 състав и представляваща неразделна част от решението.
Представителят на касатора твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди, че обжалваното решение противоречи на посочена задължителна практика на ВКС /решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761 от 2010 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 447 от 18.11.2011 г. по гр.д.№ 1964 от 2010 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 41 от 11.02.2011 г. по гр.д.№ 1401 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 97 от 29.03.2011 г. по гр.д.№ 431 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 26 от 01.02.2012 г. по гр.д.№ 1556 от 2011 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 149 от 12.06.2013 г. по гр.д.№ 647 от 2012 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 88 от 09.03.2012 г. по гр.д.№ 1131 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о. и Тълкувателно решение № 9 от 07.11.2012 г. по тълк.д.№ 9 от 2012 г. на ОСГК на ВКС/ по следните правни въпроси, доуточнени от настоящия състав на ВКС както следва: 1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения на страните, 2. Може ли да бъде отречена доказателствената сила на актовете за държавна собственост, ако те не са опровергани с надлежни доказателства, 3. Има ли право въззивният съд да извършва косвен съдебен контрол за валидност и законосъобразност на административен акт, без да са изпълнени предпоставките на чл.17, ал.2 ГПК,
В писмени отговори от 22.10.2014 г. и от 20.11.2014 г. ответницата З. К. М. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявения иск за собственост, въззивният съд е приел, че ищецът [фирма] не е доказал, че е собственик на процесния апартамент. По-конкретно, че не е доказал, че апартаментът е бил отчужден по реда на З. и че впоследствие при преобразуването на държавното предприятие, на което апартаментът е бил предоставен за стопанисване и управление, е бил включен в баланса на ищцовото дружество. За да приеме горното, съдът е счел, че представената по делото заповед за отчуждаване за процесния апартамент № РД-40-170 от 13.02.1989 г. е в препис, който не е официално заверен, поради което с оглед оспорването на тази заповед от насрещната страна и липсата на други доказателства, установяващи отчуждаването, следвало да се приеме, че процесният апартамент не е бил отчуждаван. Приел е и че липсват доказателства за включването на спорния имот в баланса на ищцовото дружество при преобразуването му. Счел е, че представените по делото актове за държавна собственост № 12208 от 23.01.1991 г. и № 00092 от 11.02.1997 г., в които като основание за съставянето им е била посочена заповедта за отчуждаване на процесния апартамент и в които изрично е записано, че имотът е бил предоставен за стопанисване и управление на праводателя на ищцовото дружество ДФ ”Т.”, а в последствие е включен в капитала на [фирма], не доказват правото на собственост на ищцовото дружество върху този апартамент.
Така постановеното решение противоречи на посочените от касатора решение № 41 от 11.02.2011 г. по гр.д.№ 1401 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 97 от 29.03.2011 г. по гр.д.№ 431 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. и решение 149 от 12.06.2013 г. по гр.д.№ 647 от 2012 г. на ВКС, Четвърто г.о., в които е прието, че актовете за държавна и общинска собственост са официални свидетелстващи документи, които съгласно чл.143, ал.1 ГПК /отм./ и чл.179, ал.1 ГПК се ползват с обвързваща материална доказателствена сила за отбелязванията в тях и до тяхното оборване фактите, за които се отнасят тези отбелязвания, следва да се смятат за установени.
Поради това касационното обжалване на решението следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: може ли да бъде отречена доказателствената сила на актовете за държавна собственост, ако те не са опровергани с надлежни доказателства.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.07.2014 г. по в.гр.д.№ 13273 от 2011 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-Б състав.
ДАВА на касатора [фирма] едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 99,88 лв. /деветдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/.
УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.