О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 764
София,21.11.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 829 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Л. К. Т. в качеството му на едноличен търговец с фирма [фирма] срещу Решение № 280 от 24.02.2012г. по т.д.№ 3556/2009г. на Софийски апелативен съд, ТК, 3 състав, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иск по чл.12 ЗЗД, предявен срещу [община] за заплащане на обезщетение в размер на 33 391.10лв.-причинени вреди от недобросъвестни действия при сключване на приватизационен договор от 24.12.2002г.за приватизационна продажба на всички дружествени дялове от капитала на [фирма].
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3,т.1 ГПК са посочени основанията по чл.280,ал.1,т.3 ГПК и чл.280,ал.1,т.2 ГПК /неправилно квалифицирано по т.1, тъй като позоваването е на каузално решение на ВКС от 1998г./ по отношение на материалноправния въпрос: „допустимо ли освобождаването от отговорност на общината-продавач като орган по приватизацията за причинени реални вреди на купувача по приватизационен договор поради незнание за укрити и неотразени в информационния меморандум неблагоприятни за купувача данни, и може ли това незнание да се квалифицира като добросъвестно поведение”. Основанието по т.2 е обосновано с противоречието с Решение № 307/20.02.1998г.по гр.д.№ 792/1997г. на ВКС, V ГО. Основанието по т.3 е мотивирано с възможността да бъде създадена практика по противоречиво прилагане на закона.
От ответника по касация [община] отговор на касационната жалба не е постъпил в срока по чл.287 ГПК.
ВКС, ТК, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна-подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивното решение е постановено по предявен иск по чл.12 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди, настъпили във фазата на преддоговорните отношения – при провеждане на публичен търг с тайно наддаване за продажба на дружествени дялове на [фирма], спечелен от ищеца ЕТ”С.”Л. Т., въз основа на което е сключен договор за приватизационна продажба от 24.10.2002г. между Общината като продавач по приватизационния договор и купувач ищеца. Твърди се, че при изготвяне на необходимите книжа във връзка с провеждането на търга-информационен меморандум, Приватизационна оценка и анализ на правното състояние на имуществото на приватизираното дружество, не са обявени съществуващи публични задължения /имуществена санкция наложена и дължима от приватизираното дружество преди приватизацията за периода октомври 2000-март 2002/. Твърди се, че това задължение не е посочено и в годишния баланс на дружеството за 2001г. и в приватизационния договор. Задължението в размер на исковата сума било изтеглено от сметката на ищеца-купувач като погасяване на задължението по образуваното изпълнително дело на 07.02.2006г. Претендира се от общината, която действала недобросъвестно и в противовес на задължението си по чл.12 ЗЗД обезщетение за вредите, настъпили поради предоставяне на невярна /непълна/ информация- необявяване на това задължение и несъобразяване наличието му с цената на приватизационния договор. Исковата претенция е в размера на заплатената имуществена санкция- 36 391.10лв.
САС е потвърдил първоистанционно решение за отхвърляне на иска, като е изложил собствени съображения за неоснователността му. Позовал се е на разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредбата за задължителната информация, предоставяне на лицата, заявили интерес за
участие в приватизацията по ЗПСПК, и за документите и сведенията, представляващи служебна тайна /обнародвана ДВ бр.87/2002/. Приел е, че общината-продавач не е действала недобросъвестно при подготвителния етап на общинската приватизация, защото съгласно чл.10,ал.1 Наредбата необходимата информация за изготвяне на информационния меморандум се предоставя от органите на управление на дружеството и те /или лицата на които е възложено изготвянето/ носят отговорност за достоверността й. Мотивирано е, че при подготовката на документите за приватизационната процедура и при преговарянето, представителите на общината не са могли да узнаят за съществуването на неотразените в меморандума данни, поради което и не са действали недобросъвестно преди сключването на договора, поради което няма основание за ангажирането на отговорността им по чл.12 ЗЗД.
С оглед на горното, поставеният от касатора правен въпрос е разрешен във въззивното решение, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния казус. Решаващият извод на САС е, че общината като орган на общинска приватизация не носи отговорност по чл.12 ЗЗД-не е действала недобросъвестно в хипотеза на неотразени /непосочени/ в информационния меморандум сведения и данни за съществуващи задължения на приватизираното дружество –обект по чл.1,ал.1,т.2 ЗПСК, тъй като не нейните органи, а органите на приватизираното дружество са задължени да я предоставят, съгласно разпоредбата на чл.10,ал.1 от Наредбата.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280,ал.1 т.3 ГПК.
На основание т.1 от ТР № 1/2010г. поставения от касатора въпрос следва да бъде уточнен и конкретизиран съобразно предмета на спора, а именно- може ли поведението на общината продавач по договор за приватизационна продажба на обект по чл.1,ал.2, т.1 ЗПСК да бъде квалифицирано като недобросъвестно по смисъла на чл.12 ЗЗД, поради неотразяването в тръжната документация на задължение на приватизираното дружество.
Соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1, което попада под хипотезата на т.2, не е налице. Въззивното решение не е постановено в противоречие с решението № 307/1998г. на 5 г.о. на ВКС. Именно на тази практика съдът се е основал, за да приеме че предмет на иск по чл.12 ЗЗД могат да бъдат вреди от действията на страна, действала недобросъвестно при сключването на договора, когато тези вреди се търпят след сключването му.
При депозирането на касационната жалба е заплатена държавната такса по чл.18 ал.2 т.1 от Т. № 1 на МП. Ще следва в 1-седмичен срок от уведомлението да внесе и таксата по т.2, възлизаща на 637.82лв.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 280 от 24.02.2012г. по т.д.№ 3556/2009г. на Софийски апелативен съд, ТК, 3 състав.
УКАЗВА на Л. К. Т. в качеството му на едноличен търговец с фирма [фирма], че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 637.82лв и да представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичане на срока и с оглед изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.