Решение №787 от по гр. дело №895/895 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 № 787
 
                            София, 28.07.2009 г.
 
                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А
 
    Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ………………………………. юли две хиляди и девета година в състав:
 
                                                                        Председател:Добрила Василева                          Ч. С.
Л. Р.
 
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 895/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
 
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Н. Г. и З. Х. П., приподписана от адвокат Е, срещу въззивното решение № 653 от 18.11.2008 г. по гр. д. № 152/08 г. на I-168 от кв. 19 по плана на с. Б.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът по касация О. гр. Р. не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна.
По предявените искове за собственост на недвижим имот, произхождаща от реституция по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, въззивният съд приел, че имоти пл. №№ 616 и 619 по плана на с. Б. от 1928 г., са били отчуждени от наследниците на собственика Г. Х. А. , починал на 03.10.1950 г., по силата на заповед № 6* от 20.10.1954 г., когато били отредени за обществена потреба, и въз основа на отчуждителното действие на улично-регулационния план, установено в чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ /първоначална редакция, преди изменението по И. , бр. 54/56 г., отм./. Затова данните за последващо отчуждаване със заповед № 2* от 1960 г., когато целият квартал е преотреден за градина, но дължимото обезщетение не е изплатено, не определят имотите като отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред. Дори да се приеме обратното, то не са налице останалите изисквания на реституционната норма, а именно имотът да съществува реално до размирите, в които е отчужден, а също и като самостоятелна кадастрална единица по действащия план на населеното място. В случая данните по делото са, че претендираният имот представлява част от друг по-голям имот, отреден за градина-парк, като това мероприятие е реализирано. Наред с това е прието за недоказано имотът да е загубил наследствения си характер и да е придобит от посочените в исковата молба наследници на Г. Хр. А. – преките наследодатели на ищците, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. По тези причини предявените искове са отхвърлени.
Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед данните по делото, касационните оплаквания и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следва да се приеме, че съществен за изхода на делото е въпросът за основанието за отнемане на имота и в тази връзка за предпоставките, при които спорните по делото имоти подлежат на възстановяване. При преценката на легитимацията на ищците като собственици на възстановен по силата на закона имот въззивният съд е действал в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд по чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ и без внимание е оставил данните по делото, че до 1958 г. имотът не е бил зает, поради което и не е придал правно значение на доказателствата по приложението на чл. 74а от ПР на ЗПИНМ /Нов – И. , бр. 54 от 06.07.1956 г., отм./. По тази от предпоставките за възстановяване на собствеността при условията на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, която се отнася до обекта на реституция, задължителната практика на Върховния касационен съд е изразена в ТР № 1/95 г. и № 6/06 г. на ОСГК. В хипотезата на частично застрояване на отчужден незастроен имот е достатъчно от останалата незастроена част да може да се обособи самостоятелен имот, респективно при имот в регулация, тази част да е достатъчна съобразно нормите за устройство на териотирята за образуване на самостоятелен дворищнорегулационен парцел. Преценката за това дали имотът съществува реално до размерите, в които е отчужден, следва да се извърши в рамките на цялостното застрояване, а не да се изхожда от състоянието само на претендирания като възстановен имот, но съобразно конкретните данни за всеки отделен случай. З. и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество не е налице.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също не е налице, тъй като то има предвид липсата на съдебна практика или необходимост установената такава да бъде променена, а по въпросите за обекта на реституция има формирана задължителна съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 653 от 18.11.2008 г. по в. гр. д. № 152/08 г. на Б. окръжен съд.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 7.50 /седем лв. и 50 ст./ лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване в отрито съдебно заседание.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top