О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 788
София, 28.07.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ………………………………. юли две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Лидия Рикевска
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 766/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Б. Е., С. Е. С. и Б. Е. С., приподписана от адвокат Ц, срещу въззивното решение № 105 от 17.06.2008 г. по в. гр. д. № 98/08 г. на
Ответницата по касация Б. С. Г. не е взела становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване, намира следното:
Касационната жалба е подадена след срока по чл. 283 ГПК и затова с разпореждане от 30.07.2008 г. състав на въззивния съд я е върнал съгласно чл. 286, ал. 1 т. 1 ГПК. Впоследствие с определение № 402 от 05.12.2008 г. в производство по чл. 39, ал. 1 ГПК /отм./ срокът за подаване на касационна жалба е възстановен. Така постановеният съдебен акт е влязъл в сила като необжалван, включително и от имащата право на жалба Б. Ст. Г. , която е получила съобщение за определението на 15.12.2008 г. С оглед на резултата по молбата за възстановяване на срока за касационно обжалване, следва, че частната жалба срещу разпореждането от 30.07.2008 г. няма предмет и затова производството нея следва да се прекрати.
С обжалваното решение в сила е оставено решение № 319 от 09.11.2007 г. по гр. д. № 46/07 г. на Р. районен съд, с което е допусната делба на УПИ XVIII-699 от кв. 31 по плана на гр. Р., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и гараж, между съделители и при квоти: Б. Ст. Г. – 15/18 ид. ч., и П. Б. Е. , С. и Б. Е. С. – по 1/18 ид. ч. Предявеният от касаторите инцидентен установителен иск за собственост по давност е отхвърлен.
Съделителите и частите им в съсобствеността, каквато съдът приел, че е налице по отношение на целия допуснат до делба имот, са определени въз основа на данните по делото за придобиването му от С. и Ф. Чифлишки като съпрузи по заварен брак по смисъла на чл. 103 от ЗПР на СК от 1968 г. /отм./, които извършили строителството след закупуването на имота с н. а. № 226/67 г. от С. Чифлишки, и прекратяване на общността със смъртта на съпруга на 24.08.1999 г. Взети са предвид и разпореждането от преживялата съпруга, която с н. а. № 57/05 г. дарила на дъщеря си съделителката Б собствените си 12/18 ид. ч., както и обстоятелството, че ответниците по иска, сега касатори, са наследници по закон – съпруга и деца, на Е. Ст. И. – син на първоначалните собственици, починал на 07.03.2002 г. Заявеното с инцидентен установителен иск от ответниците правопрекратяващо възражение за придобиване на втория етаж от жилищната сграда, на гаража и на 1/2 ид. ч. от дворното място, съдът приел за недоказано, тъй като не е установено Е. и П. Е. , които живеели на втория етаж, от държатели да са се превърнали във владелци, като промяната в субективното им отношение да е била обективирана по начин, че да достигне до знанието на собственика. Но като решаващо съображение за отхвърляне на претенцията за придобиване на втория етаж по давност въззивният съд изтъкнал, че се касае за еднофамилна жилищна сграда на два етажа, всеки от които не представлява обособен обект на собственост, тъй като не са изпълнени изискванията както на чл. 38 и сл. от СПНИНМ, когато са се развили отношенията между страните, така и на чл. 110 и сл. от Наредба № 7/03 г., за наличие на помещения за санитарно-хигиенно обслужване.
С оглед данните по делото и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Произнасянето по въпроса за възможността да се придобие по давност етаж от жилищна сграда, който не е обособен като самостоятелно жилище поради липса на сервизни помещения, респективно да се придобие идеална част от жилище, съответстваща на владяната реална част, е от значение за точното прилагане на закона. С разглеждането на касационната жалба по същество ще се изясни действието на посочения придобивен способ в хипотези като настоящата /случаят, разгледан в р. № 325 от 23.04.1993 г. по гр. д. № 963/92 г. на I-во г. о., не е изцяло сходен и затова не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по частна жалба вх. № 5* от 22.10.2008 г., подадена от П. Б. Е. срещу разпореждане от 30.07.2008 г. за връщане на касационната жалба срещу въззивното решение № 105 от 17.06.2008 г. по в. гр. д. № 98/08 г. на
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 105 от 17.06.2008 г. по в. гр. д. № 98/08 г. на П. окръжен съд.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 20.25 /двадесет лв. и 25 ст./ лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване в отрито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: