Р Е Ш Е Н И Е
№ 80
гр. София, 19.07.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Т. Иванова, като изслуша докладваното от съдията Николова гр. дело № 1608 по описа за 2016 год., взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 2, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК.
С влязлото в сила решение от 25.02.2016 год. по гр. д. № 604/2015 год. на Ловешкия окръжен съд е потвърдeно първоинстанционното решение от 11.09.2015 год. по гр. д. № 333/2015 год. на Ловешкия районен съд, с което е отхвърлен предявения от М. П. П. от [населено място] срещу ОДМВР-Ловеч иск за заплащане на сумата 1 929.26 лв., представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен труд на два официални празника – 24.12 и 25.12.2014 год., както и за сумата 24.14 лв., представляваща мораторна лихва от 26.12.2014 год. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане на сумата.
В подадената от М. П. П. молба за отмяна на горното решение се поддържа наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Молителят твърди, че то е основано на заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-40/15.01.2015 год., която е обявена за нищожна в частта, с която е предвидено, че редът за изплащане на допълнителното възнаграждение за работа на официален празник по тази заповед се прилага за труд, положен след 1.07.2014 год, с решенията на ВАС № 10515 от 12.10.2015 год. по адм. д. № 8888/2015 год. и оставящото го в сила решение № 1694 от 17.02.2016 год. по адм. д. № 13709/2015 год. на петчленен състав на ВАС, обнародвани в Д. в. бр. 17 от 1.03.2016 год.
Ответникът по молбата ОДМВР-Ловеч оспорва същата като неоснователна.
Върховният касационен съд, ІІ гражданско отделение, в настоящия си състав, като прецени доводите на страните въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отхвърли предявения от молителя иск за заплащане на претендираната сума, съдът е изложил съображения за приложението на Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 год. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР. Съгласно т. 2 от същата за отработените от ищеца на официалните празници 24 и 25.12.2014 год. общо 24 часа му се полага допълнително възнаграждение в размер на удвоения размер на основното месечно възнаграждение, възлизащо на сумата 961 лв. По отношение изменената с последващата заповед № 8121з-40 от 15.01.2015 год. на министъра на вътрешните работи т. 4, регламентираща реда и начина на определяне размера на допълнителното възнаграждение по т. 2, съдът приел, че тълкуването следва да е в смисъла, който най-много отговаря на другите разпоредби, целта на тълкувания акт и на основните начала на правото, съгласно чл. 46 ЗНА. Въз основа на целта на заповедта, която е да се определи за работа на официални празници размерът на допълнителното възнаграждение да се удвоява, както и обстоятелството, че то се изчислява почасово /т. 5 от заповедта/, това налага изчислението да се направи за възнаграждение за един час, и то да се удвои, което е и сторено при изчисляването на изплатеното на ищеца допълнително възнаграждение в размер на 275.62 лв.
Тезата на молителя е, че влязлото в сила решение е основано на последвалата заповед на министъра на вътрешните работи от 15.01.2015 год., с която е изменена т. 4 от предходната заповед от 28.10.2014 год. и въз основа на придаденото обратно действие на изменението за период, включващ релевантните дати, с което неправилно дължимото му се допълнително възнаграждение е изчислено в по-нисък размер с претендираната сума. С оглед обявяването за нищожна на последващата заповед в частта й, с която е предвидено, че редът за изплащане на допълнителното възнаграждение за работа на официални празници по нея се прилага за труд, положен след 1.07.2014 год., с представените решения на ВАС, молителят обосновава искането си за отмяна на влязлото в сила решение, с което искът му е отхвърлен.
Настоящият състав на ВКС счита, че основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, тъй като съображенията във влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, са за приложението на издадената въз основа на делегацията по чл. 179, ал. 2 ЗМВР заповед на министъра на вътрешните работи от 28.10.2014 год. Въз основа на нея съдът приел, че размерът на изплатеното допълнително възнаграждение за положения от ищеца труд на двата официални празника /24 и 25.12.2014 год./ правилно е определен, като е подложил на тълкуване разпоредбата на т. 4 от същата заповед, във връзка с т. 2 и т. 5, като е отчел целта на този нормативен акт – за работа на официален празник да се полага допълнително възнаграждение в двоен размер и тъй като то се отчита в часове, то и изчислението следва да е за час, което съответства както на логиката, така и на начина на определяне на допълнително възнаграждение за труд в държавната администрация и по трудово правоотношение. Съдът приел, че неточността в т. 4 на първата заповед е отстранена с изменението й във втората, което обаче не означава, че изводите относно размера на възнаграждението се основават на последната, за да се счете, че обявяването й в една част за нищожна е основание за отмяна на влязлото в сила решение, на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед на горното подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. П. П. от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК на влязлото в сила решение № 371 от 11.09.2015 год. по гр. д. № 333/2015 год. на Ловешкия районен съд, потвърдено с решение № 50 от 25.02.2016 год. по гр. д. № 604/2015 год. на Ловешкия окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: