6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 802
София, 29,11,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 275 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 7127/1.ХІІ.2009 г. на „К.” ООД – гр. Пл, подадена чрез процесуалния представител на търговеца против решението на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 26.Х.2009 г., постановено по гр. дело № 296/09 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 16 на Пловдивския ОС, ГК, от 12.І.2009 г. по гр. дело № 9/08 г.: за отхвърляне исковете на настоящия касатор срещу общината на гр. С. за заплащане на сума в размер на 52 988 лв. по сключен помежду им на 1.VІ.2006 г. договор за възлагане на услуга за сметосъбиране, сметоизвозване, почистване и поддържане на чистотата на общинските площи, снегопочистване и зимно поддържане на общинската територия, както и за осъждането на тази община реално да изпълни задълженията си, поети с клаузите на чл.чл. 16-20 от същия договор.
Оплакванията на търговеца касатор са за неправилност на атакуваното въззивно решение: предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон, както и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който обективно кумулативно съединените осъдителни искове на „К.” ООД – гр. Пл срещу общината на гр. С. да се уважат изцяло, ведно с присъждане на всички направени от жалбоподателя в инстанциите съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „К.” ООД – гр. Пл обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл „по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на съдилищата, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”. Първият от тях бил дали при наличието на допуснато обезпечение посредством спиране изпълнението на решение на кмета на ответната община за сключване на договор с дружеството настоящ касатор по реда на Раздел VІ от ЗОбП, сделката поражда права и задължения между страните до отмяната на така допуснатото обезпечение, а произтичащите от него други три подвъпроса били относно следното: 1/ Откога се счита наложена допусната обезпечителна мярка – дали от датата на издаване на съответната обезпечителната заповед или от датата на получаване на запорно съобщение от съдебния изпълнител; 2/ При наличие на вече сключен договор по ЗОбП, т.е. изпълнено решение на кмета на общината, за което спирането се отнася, отразява ли се на валидността на сделката последващото налагане на тази обезпечителна мярка; 3/ В. ли е договор за обществена поръчка, подписан въпреки забраната, произтичаща от конкретната обезпечителна мярка: спиране изпълнението на решението на кмета за сключването му. Във връзка с тезата си за наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща приложно поле на касационния контрол, търговецът жалбоподател представя към изложението си две влезли в сила решения на В. ОС (от 4.V.2005 г. по гр.д. № 363/05 г.) и на Ямболския ОС (Р. от 15.VІІ.2008 г. по гр.д. № 265/08 г.), първото от които постановено в пр-во по чл. 334 ГПК /отм./и затова окончателно.
Ответната по касация община на гр. С. не е ангажирала становище на своя кмет нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените в жалбата оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на „К.” ООД – гр. Пл ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 2 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, на въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК „по същия правен въпрос”. В процесния случай, за да отхвърли исковете на търговеца касатор срещу общината на гр. С. въззивната инстанция е приела, че щом и след датата на предявяването им не е било отменено по надлежния ред допуснатото като обезпечителна мярка спиране на решение № 2 от 3.V.2006 г. на кмета на тази община по чл. 73 ЗОбП /с предмет класиране на кандидатите и за кандидата, определен за изпълнител/, то и сключеният с касатора договор за възлагане на въпросната обществена поръчка „не поражда права и задължения за страните до отмяна на допуснатото обезпечение”. Данните по делото са били, че издаденото въз основа на тази обезпечителна заповед запорно съобщение от ЧСИ с рег. № 757 е било получено в община С. на датата 5 юни 2006 г., т.е. след сключване на процесния договор, от който произтичат исковите претенции на „К.” ООД – гр. Пл. Но достоверността на посочената в него дата /1 юни 2006 г./ е била оспорена от представляващия общината неин кмет, предвид обстоятелството, че в изпълнение на задължението си по чл. 44, ал. 1 ЗОбП той бил предприел уведомяване на Агенцията по обществени поръчки за сключване на договор с „К.” ООД близо година по-късно: с писмо изх. № 1062 от датата 17 май 2007 г. и следователно въпросният договор всъщност датирал от 10 май 2007 г., а не от 1.VІ.2006 г., т.е. вече след наложеното спиране.
При извършена в настоящето пр-во съпоставка се установява, че правният въпрос, предмет на постановеното в контролно пр-во по реда на чл. 334 ГПК /отм./ решение на В. ОС от 4.V.2005 г. по гр. дело № 363/05 г., е бил този за незаконосъобразността на предприети от съдебен изпълнител действия по описване на движими вещи и предаването им за пазене, но без преди това да има надлежно осъществено връчване на запорно съобщение, а той съществено се различава от релевирания от касатора „К.” ООД – гр. Пловдив основен правен въпрос в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Съответно и влязлото в сила решение на Ямболския ОС от 15.VІІ.2008 г. по гр. дело № 265/08 г., което е по приложението на чл. 346 ГПК /отм./ – досежно относителната недействителност /спрямо взискателя и присъединилите се кредитори/ на извършени от длъжник разпоредителни действия със запорирана движима вещ след наложен като обезпечителна мярка запор, също не разрешава правен въпрос, който да е идентичен с формулирания от касатора в изложението му към жалбата, доколкото последният е на плоскостта на приложението на специалния закон за обществените поръчки – в неговата редакция към ДВ бр. 33 от 21 април 2006 г. След 1.І.2009 г. с разпоредбата на чл. 120а, ал. 2, т. 3 ЗОбП изрично се прогласява нищожност на договора за обществена поръчка, който е бил сключен „преди влизане в сила на определението по искането за налагане на временна мярка и при установено нарушение на процедурата за възлагане на обществена поръчка” и този текст има действие ex nunc. По арг. от текста на § 148 от ПЗР на ЗИДЗОбП (обн. бр. 37 от 5 май 2006 г., в сила от 1 юли с.г.) следва, че липсата на такава уредба в ЗОбП към периода, за който се отнася исковата претенция на касатора „К.” ООД – гр. Пл срещу общината на гр. С. налага тълкуване на текста на чл. 321, ал. 3 ГПК /отм./ във връзката му с релевантните към случая разпоредби досежно оспорването на обществена поръчка по исков ред пред две редовни съдебни инстанции, вкл. и с предвидената в тогавашната редакция на чл. 120, ал. 4 ЗОбП възможност във всяко положение на делото – „до влизане в сила на решението”, съдът „да спре изпълнението на решението на възложителя” по чл. 73, ал. 1 от същия специален закон.
Изложеното дотук налага констатацията, че макар в случая да не са налице условията по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, то приложното поле на последния надлежно се обосновава в хипотезата на втората от двете изтъкнати от касатора предпоставки – тази по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Релевираните в изложението му правни въпроси, обусловили изхода на делото пред въззивния съд, са такива от значение както за точното прилагане на специалния закон за обществените поръчки, така и за развитието на правото: предвид динамичните промени в законодателството и в обществените условия, отнасящи се до разходването на бюджетните и извънбюджетните средства, а също и на тези, свързани с осъществяване на определени в същия материален закон дейности с обществено значение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 26.Х.2009 г., постановено по гр. дело № 296/09 г.
У К А З В А на касатора „К.” ООД със седалище и адрес на управление в гр. Пл, ул. „П” № 260, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по с/ка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 1 099.76 ЛВ. /хиляда деветдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки/, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще следва да бъде прекратено.
При надлежно внасяне на така определената допълнителна д.т. делото да се докладва на председателя на Първото отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в открито с. з. с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2